Решение № 11120 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15322/2014 г.

Решение № 11120 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15322/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Човешки ресурси" при МВР, срещу решение № 118/14.10.2014 г. по адм. дело № 290/2014 г. на Административен съд - Добрич, с което е обявена нищожността на отказа му за възобновяване на административно производство по издаване на заповед рег. № з-2383/30.08.2011 г. на директора на ОД на МВР - Добрич, обективиран в писмо с рег. № I -30565/21.03.2014 г. на директора на дирекция "Човешки ресурси" при МВР и е върната преписката на министъра на вътрешните работи за произнасяне с мотивирано решение по искане вх. № ж-925/11.02.2014 г. за възобновяване на административно производство по издаване на заповед рег. № з-2383/30.08.2011 г. на директора на ОД на МВР - Добрич. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно и иска отмяната му, включително и в частта за разноските. Ответникът по касационна жалба - Румен Андреев Люцканов, жив. в гр. Добрич, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че оспореното писмо представлява индивидуален административен акт, издаден от некомпетентен административен орган, тъй като единствено компетентният да се произнесе по така формулираното искане по чл. 99 АПК е министърът на вътрешните работи. Съдът е изложил мотиви, че становището, предхождащо писмото, също изготвено от директора на дирекция "Човешки ресурси" с резолюция "Да" и подпис на неустановено по делото лице няма характер на акт на министъра, поради което е неоснователно твърдението на ответника в първоинстанционното производство, че по искането се е произнесъл компетентният административен орган. Решението е правилно. Съдът правилно е установил, че становището на касатора, предхождащо оспореното писмо, няма характер на индивидуален административен акт, издаден от министъра на вътрешните работи, тъй като е изготвено и подписано от директора на дирекция "Човешки ресурси", а резолюцията "Да" е поставена от неизвестно лице. Следователно оспореното писмо не е с уведомителен характер за акт на министъра, както твърди касаторът, а съдържа волеизявление за отказ за възобновяване на административно производство по издаване на горецитираната заповед на директора на ОД на МВР - Добрич. Така постановеният отказ е нищожен индивидуален административен акт, тъй като съгласно чл. 99 АПК компетентен да се произнесе е непосредствено по-горестоящия орган на директора на ОД на МВР - Добрич - а именно министърът на вътрешните работи. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, включително и относно присъдения размер разноски от първата инстанция - 760 лева, доколкото възражението за прекомерност не е направено своевременно пред първоинстанционния съд и се прави за пръв път с касационната жалба. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят заплатените по банков път за настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, платими от МВР. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение