Решение № 14929 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9379/2011 г.
ВАСIII отделение16.11.2011 г.докладчик т Николай Урумов
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 54 от 14.06.2011 г. постановено по адм. дело № 41/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Кърджали, в частта му, с която искът на Соня Атанасова Стоянова от гр. Кърджали е бил отхвърлен за сумата 750 лв. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Административния съд - Кърджали. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14929 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9379/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Соня Атанасова Стоянова от гр. Кърджали е подала касационна жалба срещу решение № 54 от 14.06.2011 г. постановено по адм. дело № 41/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Кърджали, в частта му, с която искът й е бил отхвърлен за сумата 750 лв. В жалбата са изложени съображения за нарушение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), административният съд е отхвърлил иска на Соня Стоянова от гр. Кърджали срещу Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол - гр. София, за сумата 750 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие извършени незаконни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица в агенцията при осъществяването на възложената им административна дейност, вследствие на които ищцата е била лишена от правото на собственост върху общо 750 инвестиционни бона за участие в масовата приватизация, ведно със законните лихви върху посочената сума. Съображенията за това са били, че действително служителите в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, като не са процедирали по закон и не са осъществили необходимия административен контрол, са извършили незаконни действия, довели до увреждане на ищцата, изразяващо се в лишаването й от правото на собственост върху инвестиционните бонове, но искът е бил предявен след изтичането на давностния срок по чл. 110 от ЗЗД. Така приетото е незаконосъобразно. Увреждането чрез незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, ангажира, съгласно чл. 1, ал. 1 и чл. 7 от ЗОДОВ и чл. 205 от АПК, отговорността на юридическото лице, с което съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни отношения - т. 6 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Прехвърлянето на инвестиционните бонове е служебна функция на АПСПК, която е административен орган и дейността на нейните служители е административна по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Нарушенията на реда на прехвърлянето на боновете и неосъществяването на предвидения контрол са незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица в следствие, на които е причинена имуществена вреда на ищцата. Обезщетението за вреди от незаконни административни актове може да се иска след тяхната отмяна от съда. Когато щетите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването - чл. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 204, ал. 4 от АПК. В разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, към която препраща § 1 от ЗР на ЗОДОВ, е регламентирано, че с изтичането на петгодишния давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а в чл. 114 от ЗЗД е посочено, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. След като вземането за обезщетение става изискуемо от момента на влизането в сила на решението, с което се признава незаконността на фактическите действия и бездействия, от които произтичат вредите, съдът неправилно е приел, че в конкретния случай петгодишната погасителна давност е изтекла. С оглед на изложеното, постановеното решение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане, при което следва да се съберат допълнително доказателства с оглед да бъде установен действителния размер на реално претърпените вреди от ищеца, с оглед незаконосъобразните действия на служителите на АПСПК. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,