Решение № 4217 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8081/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител П. Маршавелска- юрисконсулт, срещу Решение 426/29.06.2023 г. на Административен съд /АС/ Пазарджик, постановено по адм. дело 188/2023 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх. 01-2600/628 от 07.02.2023 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в обжалваната част, с която е постановено прихващане от оторизираната сума по Таблица 2/Извършени плащания/ за следните суми: 2 637.37/ по схема/мярка СЕПП/, със сумата 612,12 лв./по Схема за преразпределително плащане /СПП/, със сумата от 1 274,23 лв. /по Схема за преразпределително плащане /СПП/, със сумата 1 647,07 лв./по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания/ЗДП/, със сумата от 25,86 лв./ по схема/марка СЕПП/ и 58,08 лв./по схема/мярка Възстановяване на ФД/, като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания и срок. Със съдебния акт ДФЗ е осъден да заплати разноски на ответната страна по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, и необоснованост. Излага съображения, че административният акт е отменен от първоинстанционния съд поради липса на фактически и правни основания за издаването му, което според касатора е неправилно, тъй като мотиви се съдържат в писмото. Неправилни са правните изводи на първоинстанционния съд относно анализа на разпоредбата на чл.28 от Делегиран регламент /ЕС/ 640/2014 на Комисията. Сочи се, че с процесното уведомително писмо се прихващат суми, които представляват административна санкция за бъдещ период, поради което не е необходимо да има издаден нарочен акт. Тази административна санкция е последица от пълния отказ за изплащане на финансова помощ за предходната кампания. Налагането на административната санкция се извършва едновременно с пълния отказ от изплащане на финансова помощ за кампания 2020 г. по схема Памук и доколкото Уведомително писмо с Изх. 01-2600/627 от 07.02.2023 г. все още не е отменено и е налице висящо съдебно производство по оспорването му, административната санкция е законосъобразна. Едва след отмяната на това предходно писмо Фондът ще разполага с правото да върне прихваната сума. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпила е писмена молба на 05.03.2024 г. от процесуалния представител Г. Кочев, с която не възразява по даване ход на делото, поддържа касационната жалба, няма доказателствени искания. Претендира присъждане на разноски, представляващи заплатена държавна такса за касационно обжалване и юриск. възнаграждение за двете съдебни инстанции. В случай, че бъде претендирано адвокатско възнаграждение от ответната страна, прави възражение за прекомерност на същото. Ответникът по касация ФОРС 2018ЕООД, чрез адв. Г. Манев, депозира писмен отговор по касационната жалба, в която излага съображения за неоснователност на същата. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът в съдебно заседание не се представлява. Депозирани са на 05.03.2024 г. писмени бележки от адв. Г. Манев- процесуален представител, в която излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, събрал относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. От фактическа страна е установил, че ФОРС 2018ЕООД е регистриран земеделски производител с УРН 712299 в Интегрираната система за администриране и контрол/ИСАК/. Дружеството е подало заявление за подпомагане за кампания 2021 на 12.05.2021 г., с което е заявил искане за подпомагане на множество парцели по различни схеми/мерки. По отношение на процесните парцели са били извършени автоматични проверки, при които са открити несъответствия. Не е извършена проверка на място. На 07.02.2023 г. е издадено оспореното уведомително писмо, с което са оторизирани част от заявените за подпомагане за 2021 г. суми: по СЕПП 2 663,23 лв., по ЗДП 1 647,07 лв., по СПП - 1 886,35 лв. и възстановяване на ФД - 58,08 лв., като по схема МЗС исканата сума е изцяло отказана. В хода на съдебното производство е постъпило Становище от ДФЗ с Изх. 01-2600/628-3 от 08.03.2023 г., в което адм. орган е изложил конкретни съображения относно прихванатите суми по СЕПП, СПП, ЗДП и Възстановяване от ФД, като е посочено, че същите са удържани на база наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по схемата Памук в размер на 37 145,76 лв. за кампания 2020. Наложените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по схемата Памук за кампания 2020 са отразени в Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с Изх. 01-2600/627 от 07.02.2023 г. Не се спори по делото, че горецитираното уведомително писмо за кампания 2020 г. е обжалвано пред Административен съд Пазарджик, като е образувано адм. дело 187/2023 г. по описа на съда, което съдебно производство към датата на постановяване на съдебното решение е висящо. За да отмени обжалваното уведомително писмо съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при нарушаване на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, и е немотивиран. Посочено е, че в обжалвания административен акт липсват фактически и правни основания, въз основа на които органът е приел, че заявените за подпомагане суми следва да бъдат прихванати. В тази връзка съдът е посочил, че в оспореното уведомително писмо не са изложени мотиви, които да са послужили за крайния резултат, изразяващ се в прихващане на сумите за подпомагане. Първоинстанционният съд е приел на следващо място, че оспореното писмо е издадено в нарушение на материалния закон, като за извършване на тази преценка е взел предвид изложените съображения от административния орган в цитираното по-горе становище, съгласно което с предходно писмо - Изх. 01-2600/627 от 07.02.2023 г., касаещо кампания 2020 , са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на 37 146,76 лв., но никъде в процесното уведомително писмо не е направено позоваване или препращане към този предходен акт. Според първоинстанционния съд в конкретния случай не са налице условията за извършване на прихващане - към момента на издаване на обжалваното уведомително писмо задължението не е било изискуемо, тъй като не е имало влязъл в сила административен или съдебен акт, въз основа на който носителят на вземането би могъл да иска от насрещната страна - длъжник, изпълнение на задължението й. В обобщение първоинстанционният съд е приел, че оспореното уведомително писмо в обжалваната му част е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително изискването за мотивираност, както и в противоречие с материалния закон. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо с изх. 01-2600/628 от 07.02.2023 г. не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е извършено прихващането на оторизираните суми. Мотивите на съда са правилни и не следва да се преповтарят като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Наредба 5 от 27.02.2009 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Вярно е, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на Р България може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Административният орган е изложил допълнително мотиви в Становище изх. 01-2600/628-3 от 08.03.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, изготвено по повод подадената жалба. Съгласно чл. 10а, ал. 3 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания автоматичните проверки по ал. 1 се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни в ИСАК и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП. Поради това уведомяването на лицето за грешки при извършените автоматични проверки на въведените данни при подаване на заявлението, не може да се приеме за уведомяване за причините за постановения отказ и за мотиви на постановения административен акт. Представените резултати от автоматични проверки нямат характер на мотиви на административния акт, тъй като в писмото липсва препращане към който и да е документ с номер, дата и съставител, за да се приеме, че констатираните в тях факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за отказа за подпомагане. Посоченото в писмото, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите за извършеното прихващане. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. Разноски се претендират от ответната страна, но такива не следва да се присъждат, независимо от изхода на спора, тъй като не са представени писмени доказателства за размера и реалното заплащане на адв. хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение