Решение № 804 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2535/2016 г.

Решение № 804 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2535/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. Д., чрез процесуалния му пълномощника, срещу Решение № 454/08.01.2016 г., постановено по адм. д. № 370/2015 г., по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлен иска му с правно основание чл. 292 от АПК срещу началника на РДНСК - ЮЗР. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - началникът на РДНСК - ЮЗР и началникът на РО НСК - П. при РДНСК - ЮЗР, чрез общ процесуален представител юрк. К. И., намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд - П. е образувано по иск на М. Г. Д. с правно основание чл. 292 от АПК с искане да бъде прието за установено по отношение на началника на РДНСК - ЮЗР, че задължението му за премахване на "Надстрояване на строеж - група гаражи от № 1 до № 12", находящи се в УПИ II, кв. 106в, по плана на гр. П., кв. "Изток, разпоредено със Заповед № ДК-02-П-к-06/30.03.2009 г. на началника на РО НСК - П. при РДНСК - ЮЗР, е отпаднало поради изтекла погасителна давност. Съдът е приел, че в случая петгодишната погасителна давност не е изтекла, поради което е отхвърлил иска. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 285, ал. 1 от АПК изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Погасителната давност като юридически факт представлява период от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици - погасяване на вземането и преклудиране на възможността за изпълнението. Заповедта, представляваща изпълнително основание за премахване на процесните постройки, е влязла в законна сила на 12.05.2009 г. - съгласно мотивите на влязло в сила Определение № 248/27.07.2010 г., постановено по адм. д. № 337/2010 г., по описа на Административен съд - П., с което е оставена без разглеждане жалбата на М. Г. Д. срещу Заповед № ДК-02-П-к-06/30.03.2009 г. на началника на РО НСК - П. при РДНСК - ЮЗР. Административният съд обосновано е приел, че преди изтичането на петгодишния давностен срок, административният орган е предприел действия по изпълнение на заповедта - на 30.07.2009 г., е съставен констативен протокол за съобщаване на покана за доброволно изпълнение изх. № 129/08-00-600/02.07.2009 г. на М. Д. по реда на § 4 от ДР на ЗУТ. На 28.02.2011 г., същия е получил втора покана за доброволно изпълнение, след като жалбата му срещу заповедта, представляваща изпълнително основание, е оставена без разглеждане, като просрочена. Това обстоятелство, по силата на чл. 116, б. "в" от ЗЗД, законосъобразно е отчетено от съда като основание за прекъсване на давността. Неоснователни са доводите на касатора относно характера на поканата за доброволно изпълнение. Обстоятелството, че същото не представлява действие на органа по изпълнение, подлежащо на съдебен контрол, не е основание да се приеме, че не прекъсва давността. В този смисъл е постоянната практика на Върховния административен съд, докато цитираното в касационната жалба решение е изключение. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,