Решение № 10801 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5993/2021 г.

Производството е по чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т . 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на консулското длъжностно лице на Република България в Анкара, Република Турция, чрез процесуалния представител юрисконсулт Е. Василева в дирекция Консулски отношения на Министерство на Външните Работи, срещу решение 2598 от 19.04.2021 г., постановено по административно дело 10689/2020 г., на Административен съд София град. С него е отменен отказ с рег. ANK 20002194 за издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип D на С. Бурак, гражданин на Република Турция. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и иска да бъде отменено съдебното решение, като се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на лицето срещу постановения отказ за дългосрочно пребиваване. Излагат се допълнителни аргументи в представени по делото писмени бележки от 29.09.2021 г., както и в съдебно заседание. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна С. Бурак, гражданин на Република Турция в писмен отговор , чрез адвокат С. Маринова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от С. Бурак, гражданин на Република Турция, против отказ с рег. ANK 20002194 на Трети секретар консулска служба Анкара Л. Тотин, от 01.10.2020 г.,за издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип D, постановен по негово заявление от 25.09.2020 г., Възраженията са за допуснати нарушения на административните правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорващия твърди, че актът е издаден в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като липсват мотиви за основанието за отказ. Посочва, че целта е доказана, но органът в нарушение на принципите на АПК не е преценил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Твърди, че актът е издаден в нарушение на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, като необосновано ограничава правото му на личен и семеен живот. По делото са представени и приети от Административен съд София град, приложените към заявлението на С. Бурак, декларация по смисъла на чл. 6 ал. 2 от ЗЧРБ, в Република България от приемащо лице Л. Асенова от 26.02.2020 г., в която декларира, че може да осигури изцяло издръжката на съпруга си С. Бурак, гражданин на Република Турция, [дата на раждане] , в гр.Мерсин Република Тъурция, нотариално заверена декларация по чл. 10, параграф 2, буква г от Директива 2004/38/ЕО от Л. Асенова за това,че осигурява жилище и финансова издръжка на С. Бурак по време на пребиваването му в Република България. Представена е и нотариално заверена декларация от З. Михайлова по чл. 20а от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на граждани на Европейския съюз, които не са български граждани и членовете на техните семейства, с която декларира, че е съгласна лицето С. Бурак да бъде адресно регистрирано и да ползва посочения в декларацията имот, нейна собственост на основание, нотариално заверен договор за наем, сключен между нея и С. Бурак приложен по делото. Към административната преписка е представено извлечение от банкова сметка на клиента с налично салдо 7 944.00 лв. Административният орган е постановил отказ за издаване на виза по образец. В основанието на посочения отказ е посочено чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ, с кратки мотиви: Не доказва достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. Представените документи и декларираните устни данни не доказват убедително целта и условията на пътуването, както и че не са представени надеждни доказателства за наличие на стабилни, редовни и достатъчни средства за издръжка. В хода на съдебното производство е изискано и представено становище от Териториална дирекция Национална сигурност гр. Търговище от извършената съгласувателна процедура по заявлението за издаване на виза, в което е посочено, че агенцията не разполага с данни лицето да представлява заплаха за националната сигурност. Становището на директора на дирекция Миграция при ОД на МВР,Търговище също е отрицателно. Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът е изложил приетите за установени факти и е направил правните си изводи. Счел е, че обжалваният отказ за издаване на виза, тип D е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма на акта и на процедурните правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Съдът е приел, че е доказано качеството на член на семейството. Посочил е за основателно възражението на жалбоподателя за липса на мотиви в оспорения отказ, както и че Административния орган е изложил бланкетни такива.Съдът е приел още, че са налице достатъчно доказателства, от които е видно, че лицето има достатъчно доходи за издръжка. Съдът е счел, че в действителност в отказа е посочено че не доказва убедително целта и условията на пребиваването съдът приел, че няма самостоятелен характер и е именно с оглед направените конкретни фактически правни изводи. Така постановеното решение е неправилно, тъй като неправилно е тълкуван приложимия материален закон и е необосновано, тъй като правните изводи не съответстват на действителното фактическо и правно положение. Административния съд неправилно приел, че процесният отказ издаден при липса на мотиви и в нарушение на материалноправните разпоредби. Отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно Приложение 7 към чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим (НУРИВОВР). В отказа са попълнени всички полета и са обосновани причините, относими към неговото постановяване. В акта за отказ за издаване на виза е посочено правното основание чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ, както и кратко описание на мотивите Не доказва достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ, отказва се издаването на виза или влизане в страната на чужденец, когато същият не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит. От приетите по делото доказателства се установява, че жалбоподателя С. Бурак е поканен от Л. Асенова , като са приложени договор за наем, удостоверение за сключен граждански брак, банкова сметка. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, приета с ПМС 198 от 11.07.2011 г., обн., ДВ бр. 55 от 19.07.2011 г., към декларацията изготвена от физическо лице за издаване на виза за дългосрочно пребиваване с цел частно посещение на чужденец в Република България, се изготвя по образец съгласно приложение 3, заверена от нотариус и от службите за административен контрол на чужденците, при представяне на следните документи: декларация за имотно състояние на канещото лице и удостоверение за доходи, издадено от местоработата на канещото лице или копие от данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за предходната година с входящ номер от съответната териториална дирекция на Национална агенция по приходите. Тези документи не са надлежно представени, поради което правилно административният орган е приел, че е налице правно основание за отказ от издаване на виза по чл. 10, ал. 1 т. 17 от ЗЧРБ, защото не е убедително и достоверно доказана целта и условията на заявеното пребиваване за престоя на касатора. Настоящата инстанция намира за основателен довода на касатора за поетото задължение от страна на канещото лице за осигуряване условията за пребиваване на апликанта не е доказано по несъмнен начин. Този извод кореспондира с фактическата обстановка и събраните по делото доказателства. Съдът не споделя доводът на ответника по касация, че недопускането на територията на страната на член на семейство на гражданин на държава членка на ЕС, обективирано в отказа за издаване на виза, противоречи на свободното движение на хора на територията на общността и нарушава правото на семеен живот по чл. 8 ал. 1 КЗПЧОС. В чл. 45, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз е посочено, че в съответствие с Договорите правото на свободно движение и пребиваване може да предоставя на гражданите на трети страни, които пребивават законно на територията на държава членка. За да е налице тази хипотеза следва Бурак С., гражданин на Република Турция законно да пребивава в България, тоест да е изпълнил условията за получаване на виза съгласно общностното и националното законодателство. При преценка на правото на лицето на семеен живот, следва да се издаде заключение, че съгласно чл. 8, ал. 2 от КЗПЧОС , отказът за издаване на виза не представлява потенциално нарушение на основното му право на семеен живот, доколкото не се установяват такива отношения с неговата съпруга Л. Асенова, които могат да бъдат накърнени. Както бе посочено за С. Бурак не е налице ограничение, което да препятства събирането му с неговата съпруга в която и да е друга държава, нито на територията на Република България, след обаче като изпълни нормативно установените изисквания. Като не е съобразил тези обстоятелства и е отменил отказа за издаване на виза, поради наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, административният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да се отмени и спорът да се реши по същество, като подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на касатора, ответникът по касационната жалба следва да заплати сумата в общ размер на 170 лева, представляваща платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение