Решение № 2 от 3.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9310/2022 г.

Решение № 2 от 3.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9310/2022 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на младежта и спорта, подадена чрез процесуален представител юрк. Маркова, срещу решение № 7234 от 18.07.2022 г., постановено по адм. дело № 5121/2020 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение, с което е отменен мълчалив отказ на министъра за издаване на спортен лиценз по заявление вх. № 09 - 00 -4569/27.12.2019 г. на Сдружение "Българска федерация по спортни танци" и преписката е изпратена за произнасяне, съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагане на закона. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение с материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че след влизането в сила на ЗФВС на 18.01.2019 г., но преди изтичане на срока по § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗФВС, министъра на младежта и спорта е издал безсрочен спортен лиценз със заповед № РД -10 -42/20.12.2019 г. на друг кандидат - Сдружение "Българска федерация на клубовете по спортни танци", а заявлението от 27.12.2019 г. по което е формиран процесния мълчалив отказ е подадено след издаване на тази заповед, поради което заявленията на двамата кандидати не са разглеждани по правилата на чл. 22, ал. 3 -5 от ЗФВС. Счита, че в процесния случай непроизнасянето по искане за издаване на административен акт не следва априори да се приема като незаконосъобразно, а издадения безсрочен спортен лиценз на друга федерация е основание за отказ по чл. 23, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗФВС. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяването на нов по същество, с който се отхвърли оспорването на Сдружение "Българска федерация по спортни танци" срещу мълчалив отказ по подаденото заявление. Претендира се присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - СНЦ "Българска федерация по спортни танци", в представен по делото писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. М. Добрев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда, да остави в сила обжалваното решение като правилно. Иска и присъждане на разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че като е приел, че е налице мълчалив отказ от страна на министъра да се произнесе по процесното заявление и е отменил същия като незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който предлага да бъде потвърден. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Втора колегия, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред тричленен състав на ВАС е образувано по жалба на СНЦ "Българска федерация по спортни танци" срещу мълчалив отказ на министъра на младежта и спорта да се произнесе по заявление вх. № 09 - 00 - 4569 от 27.12.2019 г. за издаване на спортен лиценз. С обжалваното решение тричленен състав на Върховен административен съд, Седмо отделение е приел, че е формиран мълчалив отказ от страна на министъра на младежта и спорта да се произнесе по подаденото заявление, като задължението да се произнесе по него произтича от нормата на § 6, ал. 1 във вр. ал. 3 и ал. 4 от ПЗР на ЗФВС. Прието е от съда, че съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК следва да се вземат предвид новите факти от значение за решаване на спора и при преценката на отказа за съответствие с материалния закон. Позовал се е на окончателно решение № 558 от 24.01.2022 г. по адм. дело № 5499/21 г. на Върховен административен съд, петчленен състав, с което е отменена заповед № РД -10 - 11/16.07.2019 г. за отнемане на спортния лиценз на федерацията - жалбоподател, изложил е съображения, че това решение има конститутивно действие и заличава с обратна сила акта за отнемане на лиценза, поради което е приел, че към момента на подаване на заявлението - 27.12.2019 г., федерацията има действащ лиценз и за нея е приложим преференциалният преходен режим за подновяване на лиценза по § 6 от ПЗР на ЗФВС. Според съда, след като заявлението е подадено на 27.12.2019 г. в едногодишния срок по § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗФВС от влизане в сила на закона на 18.01.2019 г., административният орган дължи проверка дали федерацията е привела дейността си в съответствие с новия закон и дължи произнасяне или чрез издаване на безсрочен спортен лиценз, съгласно § 6, ал. 4 от ПЗР на ЗФВС или отнемане на спортния лиценз и заличаване от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1, така както повелява разпоредбата на § 6, ал. 3 от ПЗР на ЗФВС, тъй като законодателят не допуска приключване на производството с мълчалив отказ. Доводите за предоставен лиценз на друга федерация по общия ред, съдът е отрекъл с мотиви, че не дерогират този приоритет и не съставляват пречка за произнасяне по искането за подновяване на лиценза на действащата федерация по преференциалния режим на § 6 от ПЗР на ЗФВС. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. В мотивите на оспореното решение точно е отразено, че предмет на обжалване е мълчалив отказ на министъра на младежта и спорта да се произнесе по заявление на Сдружение "Българска федерация по спортни танци" с вх. № 09 - 00 - 4569/27.12.2019 г. за издаване на спортен лиценз по чл. 21, ал. 1 от ЗФВС. Върховен административен съд, тричленен състав на Седмо отделение правилно е установил, че за министъра е съществувало задължението да се произнесе по подаденото до него заявление, като правната регламентация на това задължение се съдържа в разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗФВС. Съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗФВС - лицензираните спортни федерации привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона в срок до една година от влизането му в сила. По силата на ал. 3 от същия законов текст, на спортна федерация, която не е изпълнила задълженията си по ал. 1 и 2, се отнема спортният лиценз и се заличава от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1, а съгласно ал. 4 на същата разпоредба, на спортна федерация, която изпълни задълженията си по ал. 1 и 2, министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице издава безсрочен спортен лиценз. Не е спорно по делото, че заявлението на федерацията е подадено на 27.12.2019 г. в предвидения едногодишен срок по § 6, ал. 1 от влизане в сила на закона на 18.01.2019 г. като ирелевантен е довода на касатора, че това заявление е подадено по - скоро към края на срока по § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗФВС. След като лицензираната спортна федерация е спазила предвидения срок в посочената разпоредба, министъра на младежта и спорта дължи проверка на представените документи по чл. 21, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от закона и изрично произнасяне, съгласно предвиденото в ал. 3 и ал. 4 на § 6 от ПЗР на ЗФВС. Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, отчитайки новите факти и обстоятелства от значение за решаване на спора и преценката му за съответствие на отказа с материалния закон, като е приел, че с оглед постановеното окончателно решение № 558 от 24.01.2022 г. по адм. дело № 5499/21 г. на Върховен административен съд, петчленен състав, с което е отменена заповед № РД -10 - 11/16.07.2019 г. за отнемане на спортния лиценз на федерацията - жалбоподател, както и че това решение има конститутивно действие и заличава с обратна сила акта за отнемане на лиценза, поради което правилно е приел, че към момента на подаване на заявлението - 27.12.2019 г., федерацията има действащ лиценз и за нея е приложим преференциалният преходен режим за подновяване на лиценза по § 6 от ПЗР на ЗФВС. При тази правна регламентация правилно първоинстанционният съд е приел, че министъра на младежта и спорта е дължал произнасяне по подаденото заявление с изричен акт. Цитираните разпоредби му вменяват задължението да се произнесе по подадено заявление с искане за издаване на спортен лиценз. За него съществува задължението при сезиране от лицензирана спортна федерация в срока по § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗФВС и представените документи по чл. 21, ал. 1, т. 7, 8 и 10 да разгледа подаденото заявление. Каква ще бъде неговата преценка - дали федерацията е изпълнила задълженията си по ал. 1 и 2 или не и дали да издаде безсрочен спортен лиценз или да отнеме спортния лиценз и да заличи от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1 федерацията са въпроси от компетентност на административния орган, а не на съда в настоящото производство, но министъра не може да мълчи и да не се произнесе, когато е сезиран с такова искане в срока. След като министъра на младежта и спорта не се е произнесъл в срок с надлежен акт по подаденото заявление или поне не е образувал производство по него за извършване на всички процесуални действия, свързани с него, то по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 АПК е формиран мълчалив отказ. Този мълчалив отказ е формиран при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които задължават министъра да се произнесе с изричен акт. В случая атакуваният мълчалив отказ е формиран и в нарушение на изискването за форма, както и в нарушение на материалния закон, до който правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Доводите в касационната жалба, че преди изтичане на срока по § 6, ал. 1 от ПЗР на закона и подаване на заявлението по което е формиран процесния мълчалив отказ е издаден безсрочен спортен лиценз на друг кандидат - Сдружение "Българска федерация на клубовете по спортни танци" е ирелевантен към законосъобразността на постановения мълчалив отказ и не освобождава административния орган от задължението да разгледа подаденото в срок заявление и да се произнесе с изричен акт. След като федерацията е спазила срока и е представила изискуемите документи по чл. 21, ал. 1, т. 7, 8 и 10, органа дължи произнасяне при възможни два варианта - § 6, ал. 3 или отнема спортния лиценз и заличава от регистъра федерацията или издава безсрочен спортен лиценз, съгласно ал. 4 на § 6 от ПЗР на ЗФВС. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид това, че след връщане на преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, административният съд не е определил срок по чл. 174 АПК, в който органът да се произнесе, този пропуск следва да се коригира от настоящата инстанция, която определя едномесечен срок, считано от влизане в сила на решението, в който министъра на младежта и спорта да се произнесе по заявление № 09 - 00 - 4569/27.12.2019 г. на Сдружение "Българска федерация по спортни танци". Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника Сдружение "Българска федерация по спортни танци" направените от него разноски. Същите са своевременно поискани и доказани с приложеният по делото договор за правна защита и съдействие от 9.11.2022 г., видно от който същите са реално платени в брой и са в претендирания размер от 1200 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,