Решение № 1933 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7690/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. В. О., гражданка на Руската федерация, чрез адвокат В. Петкова, против решение 6619/28.05.2024 г., постановено по адм. дело 3307/2024 г. по описа на Административен съд - София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че фактическите и правните изводи на съда не съответстват на събраните по делото доказателства, както и че не е отчетен риска от бъдещо преследване в страната на произход поради политическото мнение на касационната жалбоподателка. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата А. В. О., гражданка на Руската федерация, против решение 4377/18.03.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ ѝ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е, че с молба вх. РД 09-4245/09.11.2022 г. на РПЦ София А. В. О., гражданка на Руската федерация, рускиня по народност, вероизповедание: православна християнка, семейно положение - разведена, поискала предоставяне на международна закрила от Република България. С чуждата гражданка е проведено интервю на 07.03.2023 г., отразено в Протокол Рег. УП 21948/07.03.2023 г. Изложила е, че е напуснала Русия на през месец юни-юли 2022 г. легално със самолет до Аржентина, където имала приятел, след което с него отишли в Чили (той живеел там легално). В България дошла през месец октомври 2022 г. с българска виза С - издадена през месец юни 2022 г. чрез туристическа агенция в гр. Томск и от тогава не е напускала страната. Като причина за напускане на страната си на произход чужденката посочила, че е членувала в политическа партия [заличен текст]", но не знае дали партията е активна или вече не съществува след убийството на лидера ѝ Борис Немцов. Заявила, че не е заемала длъжност в партията, но била член до 2008 г., като дейността, която извършвала за партията, била свързана със събирането на подписи за партията. Отделно от това, посочила още, че до 2002-2003 г. за около 2-3 години участвала в още една организация Антифашисткое молодежное действие", чийто цели били противодействие на фашистката и националистическата пропаганда в Русия, но дейността на тази организация е затихнала. А. В. О. заявила още, че не е имала проблеми заради етническата си и религиозна принадлежност, не е имала проблеми и с официалните власти в страната си на произход. За изясняване на обстоятелствата, административният орган е използвал и данните, отнасящи се за актуалната обстановка в Русия, като също така по делото е представена и информация от ДАНС, в която е посочено, че не възразяват да се предостави закрила на чужденката. С оспореното в съдебното производство Решение 4377/18.03.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, по отношение на А. В. О., гражданка на Руската федерация, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган посочил, че от така събраните данни не може да се изведе извод, че има основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденката. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на А. В. О.. Тя не е посочила причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо нея не е установена и реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Русия, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. Прието е, че изложеното от А. В. О. пред ДАБ във връзка с индивидуалното ѝ положение и лични обстоятелства нито поотделно, нито заедно сочат, че е напуснала Русия защото е била преследвана, в т.ч. поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения - чл. 4, ал. 3, б. в от Директива 2011/95/ЕС. Също така, посочено е, че тя е членувала в политически партии, които отдавна са прекратили дейността си (още през 2003 г. и 2008 г.), като спрямо нея не са били предприети никакви действия от официалните власти на Русия за тази ѝ дейност. По отношение на представеното удостоверение, че А. О. е член на сдружението [заличен текст] е посочено, че не само че не може автоматично да се изведе извод, че спрямо нея ще бъдат извършени актове на преследване, ами и също така удостоверението се отнася за лице с две имена. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателката, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното Решение 4377/18.03.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Задълбочено са изследвани обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и са изложени обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, А. В. О. не е доказала по отношение на нея да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради нейната религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденката заявил, че е напуснала легално Русия и че изпитва страх поради политическото си мнение и убеждение. Следва да се посочи, че ако Руската федерация действително е осъществявала някакво преследване спрямо чужденката, то тя не би могла нито да напусне легално страната, нито да получи виза за България. А. В. О. не доказва предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут. Правилността на крайния извод за липса на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ се следва изцяло от факта, че в изнесената бежанска история няма данни, за това тя да е обект на преследване по смисъла на ЗУБ в родината ѝ по някое от основанията в закона. Самата тя е посочила, че не е имала проблеми с официалните власти и с полицията, не е имала етнически и религиозни проблеми, не е задържана, арестувана, съдена или осъждана, заплашвана, не ѝ е оказвано физическо насилие. Следва да се посочи, че дори от представените справки да се установяват факти за авторитаризъм на президента на Руската федерация, то протестите срещу войната в Украйна са удобен повод за излагане твърдения за преследване, основано на различно политическо мнение (см. чл. 8, ал. 1 ЗУБ), респ. за симпатизиране или за съпричастност (членство) към опозиционни групи. Такива твърдения обаче подлежат на доказване, което в случая не е сторено. Не са налице и основания за приложение на принципа за бежанец sur place, във връзка с разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Дадено лице става бежанец sur place" поради обстоятелства, станали в негово отсъствие в страната, чийто гражданин е то. В конкретния случай обаче по отношение на А. В. О. не са налице опасения от преследване поради събития, които са настъпили след нейното напускане на страната по произход, които събития да обосновават предположението, че спрямо нея ще бъде осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Освен това в административната преписка и в съдебното производство не се събраха данни руската гражданка да е извършвала дейност след отпътуването ѝ, която представлява израз или продължение на убежденията ѝ или политическата ѝ ориентация, изразявана в държавата по произход, поради които евентуално би била подложен на преследване от официалните власти. По делото няма данни да е извършвала явни и недвусмислени дейности свързани с убежденията й по време на пребиваването ѝ в Руската федерация. Правилно АССГ приел, че така представената бежанска история на А. В. О. не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че тя е била обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденката по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователно са и възраженията на А. В. О., че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо нея по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази му част. В случая чужденката не е била принудена да напусне Русия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е била застрашен от такива посегателства при завръщането ѝ в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на А. В. О. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Действително по делото липсват доказателства за наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата ѝ, както и за опасност от наказание като изтезание или други форми на нечовешко и унизително отношение. Няма основание да се счете, че ако бъде върната в Русия, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата кандидатката за закрила ще бъде изложена на реална опасност от посочените заплахи. Правилно административният орган, позовавайки се на информацията от официалните справки, е преценил, че актуалната обстановка в Русия изключва наличието на въоръжен вътрешен или международен конфликт, който да се характеризира с безогледно насилие до такава степен, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Именно поради това искането на А. В. О. за предоставяне на закрила в тази му част също е неоснователно. Въз основа на материалите по делото се установява, че по отношение на чужденката не са налице и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 ЗУБ, тъй като молителката А. В. О. е разведена и не е посочила член от семейството си да има предоставена закрила в Република България. Видно от Справките, липсват данни ситуацията в Руската федерация да сочи на наличие на "вътрешен въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, който да е до степен на безогледност и повсеместност, т.е. да обхваща цялата територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия. Видно от събраната информация, не са установени сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход - Руска федерация, А. В. О. би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха. При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, не може да се обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на руската гражданка и по реда на чл. 9 ЗУБ. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 4377/18.03.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената против него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение