Решение № 12087 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13084/2016 г.

Решение № 12087 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13084/2016 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуален представител юрк. Д. П. против решение № 326 от 7.10.2016 година по адм. дело № 37/2016 година на Административен съд - Враца. С него е обявена нищожността на уведомително писмо № 02-060-6500/3642 от 16.11.2015 година за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързано с Директива 2000/60/ЕО – за земеделски земи" за кампания 2011 година и преписката е върната на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. От конкретните възражения в касационната жалба могат да се изведат доводи за необоснованост, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Д. Г. Д. в представено писмено становище чрез процесуалния му представител адв. С. С. оспорва касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че е налице влязло в сила съдебно решение на съд, с което са дадени конкретни указания на административния орган и които не са изпълнени при издаване на новото уведомително писмо. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК и е образувано по жалба от Д. Г. Д. срещу уведомително писмо за кампания 2011 година изх. № 02-060-6500/3642 от 16.11.2015 година на изпълнителния директор на ДФЗ. То е издадено след постановено отменително решение на административния съд, оставено в сила, като краен резултат с решение на Върховния административен съд с конкретни указания по тълкуване и прилагане на закона. Новият административен акт изцяло повтаря резултатите от отмененото уведомително писмо и отказва изцяло претендираното подпомагане, като по отношение на недопустимите площи са изложени съответните мотиви. Възраженията на жалбоподателя са били за неизпълнение на указанията на съда, дадени в отменителното му решение, както и за липса на мотиви в обжалваното уведомително писмо. Съдът е приложил, като доказателство административната преписка и адм. дело № 14567/2012 година на АССГ, ведно с адм. дело № 10767/2014 година на ВАС, трето отделение. Събрал е и допълнително доказателства, като е допуснал и изслушал нова съдебно-техническа експертиза. Основната й задача е била проверка на застъпените площи по отношение на имотите, посочени в уведомителното писмо, както и дали правилно са определени допустимите площи при извършената административна проверка. Вещото лице е дало заключение, че има застъпвания, които са признати в полза на жалбоподателя и такива, които са му отказани. За два парцела - [номер] и [номер] е посочил, че не са признати (първият изцяло, а вторият частично), поради следи от обработка, което ги изключва от подпомагане по мярка 213. На основата на приетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел за неизпълнени от административния орган задължителните указания в предходните съдебни решения. За целта е посочил, че са направени същите фактически установявания по отношение на застъпването на БЗС № [номер] (грешно посочено в решението като БЗС № 35610139-6), като органът след връщане на преписката не се е съобразил с мотивите дадени от съда и не е отстранил застъпването в полза на жалбоподателя. Позовал се е на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК и е обявил нищожността на оспореното уведомително писмо, като е върнал за втори път преписката на административния орган за издаване на трети административен акт. Така постановеното решение е неправилно в резултат на грешни фактически и правни изводи. Безспорно е по делото, че първоинстанционният жалбоподател е кандидатствал за подпомагане през 2011 година по мярка 213. С уведомителното писмо от 29.10.2012 година са посочени като недопустими за подпомагане по Натура 2000 12. 32 ха, възлизащи на 25. 22%, поради което е отказано финансово подпомагане. От приложените по делото доказателства съдът е установил, че до жалбоподателя е било изпратено уведомително писмо за площи, заявени от повече от един кандидат, за което Д. е подал декларация за изясняване на принадлежността на площите. За спорния БЗС № 35910-139-6 е установено застъпване със земеделските производители П. П. и К. Х.. Последните са представили договори за отдаване под наем на общински пасища и мери сключени с [община], които са от дати 13.10.2011 година и 7.11.2011 година. Съдът е посочил, че и двете дати са значително след срока на подаване на заявленията за подпомагане за кампания 2011 година, както и че впоследствие същите са били прекратени от [община]. В тази връзка е приел, че административният орган не е имал основание да ги взема предвид при преценката си за съществуването на основание за ползване на площите от другите двама земеделски стопани, поради което неоснователно е изключил част от заявеното от Д. БЗС № [номер]. В хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК е отменил оспореното уведомително писмо с указание застъпванията да се разрешат в полза на жалбоподателя. Решението е обжалвано с касационна жалба от изпълнителния директор на ДФЗ, по която е образувано адм. дело № 10767/2014 година на Върховния административен съд, трето отделение. Касационната инстанция е разгледала спора по същество. В мотивите към постановения акт изрично е отразила, че правните изводи на първоинстанционния съд относно разрешаването на застъпванията са неправилни, поради неправилно прилагане на правилата на Наредба 5/2009 година. Посочила е, че, нито ДФЗ, нито съдът имат право да се произнасят в административното производство по ЗПЗП за валидността на документите, представени от кандидатите за установяване право на ползване при констатирани застъпвания. Приел е още, че единствената незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо е относно преценката за недопустимост на БЗС [номер]. Само по това съображение е оставил в сила отменителното решение на административния съд, като правилен краен резултат - отмяна на отказа и връщане на административния орган за ново произнасяне. Задължителните указания, подлежащи на изпълнение от административния орган при връщането на преписката обаче са изцяло променени. При издаването на новото уведомително писмо е станало ясно, че описаният парцел [номер] изобщо не е заявяван от бенефициента за подпомагане по мярка 213, поради което не влиза в обхвата на конкретното административно производство. По отношение на застъпванията са изпълнени указанията на касационната инстанция и крайният резултат отново е цялостен отказ от финансиране. Като не се е съобразил с дадените мотиви в решението на ВАС, а се е позовал само на първоинстанционната инстанция, Административен съд – Враца е стигнал до необоснован правен извод за наличие на хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК за обявяване нищожност на повторно издаденото уведомително писмо. При преценката на законосъобразността му, настоящата инстанция взе предвид и факта, че са обосновани изводите на ДФЗ и по отношение на БЗС [номер], приет за недопустим с цялата си площ от 1. 21 ха и на БЗС [номер], частично недопустим за 0. 7 ха. По отношение на тези два парцела, вещото лице е констатирало на базата на проверените ортофотокарти, че са налице индикации за обработване на площите, което е недопустимо по мярка 213. По тези съображения решението на административния съд следва да се отмени, като неправилно и спорът се реши по същество с отхвърляне на подадената жалба. С оглед изхода на делото и направените искания от пълномощника на ДФЗ ще следва да се присъдят по 100 лева или общо 200 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни производства. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение