Решение № 15448 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8600/2018 г.

Решение № 15448 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8600/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Г. Б. в качеството и на началник на 01 група "АНД", 03 сектор "АО" при ОПП-СДВР против решение № 3404/22.05.2018 г. на Административен съд София град по адм. дело № 12908/2017 г. С него се отменя заповед за налагане на принудителна административна мярка № 17-4332-007393 от 25.10.2017 г. на Началник група към СДВР отдел "Пътна полиция" към СДВР. Поддържа доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 209 АПК с искане за отмяната му. Ответникът, В. И. със съдебен адрес в [населено място], чрез процесуален представител адвокат И. Иванов взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Пред административния съд е обжалвана заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП на В. И. - прекратяване на регистрацията за срок от 6 месеца, за това, че на 20.10.2017 г. К. К. управлява лек автомобил марка "Пежо 405" с рег. [рег. номер на МПС] в [населено място], регистриран на името на В. М., без да притежава съответното СУМПС. Съдът е установил фактическата обстановка дала основание за издаване на акта, като е констатирал, че свидетелството за управление на МПС е с изтекъл срок на валидност. Разграничавайки хипотезите на липса на свидетелство за управление, от наличието на такова с изтекъл срок на годност съдът е приел, че фактическата обстановка е извън хипотезата на разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП и при неправилно приложение на материалния закон обжалваната заповед е незаконосъобразна и като такава я е отменил. Решението е неправилно при неправилно приложение на материалния закон. Правилно съдът е установил фактите по делото, правилно е установил приложимия закон, но неправилно е извел правен извод за неприложимост към настоящия случай. Разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП в приложимата редакция ДВ бр. 9 от 2017 г. в сила от 26.01.2017 г. предвижда, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност е невалидно, което означава, че с него не може да се управлява превозно средство. Това правно положение е равнозначно на хипотезата на липса на свидетелство за управление, защото и в двата случая има законова забрана за управление на МПС. В такъв смисъл следва да се тълкува и разбира приложимата редакция на чл. 171, т. 2а от ЗДвП "който управлява МПС, без да притежава съответно свидетелство за управление". Последвалото изменение в разпоредбата е прецизиране чрез примерно изброяване на тези равнозначни фактически и правни положения във фактическия състав на едно и също административно нарушение. Последвалата промяна не дава основание и аргумент приложимата редакция да бъде тълкувана благоприятно за жалбоподателката, както неправилно е приел съдът в обжалваното решение. Срокът на ПАМ в минимален размер без мотиви не налага извод за незаконосъобразност, тъй като в случая не се твърди, нито се сочат доказателства и обстоятелства, а и не се констатират такива при служебната проверка, изключващи отговорността. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК ВАС шесто отделение