Решение № 9589 от 29.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11074/2015 г.
ВАСV отделение29.08.2016 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1097 от 22.06.2015 г. по адм. дело № 692/2015 г. на Административен съд Бургас. ОСЪЖДА Т. П. Т. от село Черно море, област Бургас да заплати на Комисията за защита от дискриминация, гр. София, сумата 300.00 (триста) лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9589 от 29.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11074/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. П. Т. от с. Черно море, област Бургас, против решение № 1097 от 22.06.2015 г. по адм. дело № 692/2015 г. на Административен съд Бургас, с което жалбата му против решение № 107/12.03.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, като излага съображения за осъществена против него непряка дискриминация по признак "възраст". Моли решението да бъде отменено, като се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на Комисията за защита от дискриминация да бъде отменено. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация оспорва жалбите. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на комисията се присъди възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът - Министерство на труда и социалната политика, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и желае обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът - Национален осигурителен институт също оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответниците А. К. К. и Г. С. Ч. -редовно призовани не се явяват, не изпращат представител и не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което са допустима. Разгледани по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Решението на Административен съд Бургас е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, в съответствие с правомощията на комисията, изброени в чл. 47 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), в предвидената в чл. 66 от ЗЗДискр. писмена форма, с установените в текста реквизити и при спазване на административно производствените правила. Производството пред комисията е образувано по жалба на засегнатите лица, проведени са открити заседания, на които са изяснени становищата на страните и са събрани доказателства, а решението е взето с мнозинство от членовете на заседателния състав. С това процедурата по чл. 50 - 64 от ЗЗДискр. е изпълнена. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на административния акт с относимите материалноправни норми, е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона. Този извод се обосновава и от събраните по делото доказателства и се споделя от настоящата инстанция. Основният спор между страните в производството пред административния орган е, че НОИ прилагайки разпоредбата на чл. 102, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ - поставя в неравностойно положение лицата- пенсионирани, но продължаващи да работят и да се осигуряват при условията на първа и втора категория труд - доколкото положеният, след 31.12.2010 г., труд се зачита пряко, а не се превръща по реда на чл. 104 КСО. Посочени са разпоредбите на приложимото право - чл. 102, ал. 1 КСО -лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, могат да поискат преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 - 77, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането и алинея - 5 - сочеща, че при преизчисляване на пенсията осигурителният стаж, положен след 31 декември 2010 г., не се превръща по реда на чл. 104. Именно забраната осигурителният стаж, положен след 31 декември 2010 г. да се превръща по реда на чл. 104 КСО - е дискриминационна според Т. С прилагането й, работещите пенсионери са поставени в по неблагоприятно положение спрямо останалите работещи, които не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. е всяко по-неблагоприятно третиране (съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. последното се квалифицира като всеки акт, действие или бездействие, което пряко или косвено засяга права или законни интереси) на лице на основа на признаците по ал. 1, включваща религия, убеждения възраст и др. отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а непряка дискриминация съгласно чл. 4, ал. 3 от закона е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Следователно, за да се приеме, че по отношение на Т. е осъществена пряка или непряка дискриминация е необходимо да се установи, че същият е третиран по-неблагоприятно на основание на някои от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. отколкото са третирани, били са третирани или биха били третирани други лица при сравними сходни обстоятелства или съответно, ако привидно неутрална разпоредба поставя същия в по-неблагоприятно положение само на основание посочените по-горе признаци или в разглеждания случай дискриминация би била осъществена, ако по отношение на Т. са предприети действия, различни от тези, които биха били предприети към други работещи пенсионери при аналогични обстоятелства или ако неоправдана и непропорционална с оглед целта на закона разпоредба я поставя в по-неблагоприятно положение само поради възрастта му. В случая в съответствие със закона и доказателствата по делото първоинстанционният съд приема, че изискванията на цитираните по-горе текстове не са осъществени и спрямо жалбоподателят Тодоров не е осъществена пряка или непряка дискриминация по признак "възраст" по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., изяснен по-горе. Сочената разпоредба е приложима по отношение на всички лица, придобили право на пенсия и възползвали се от същото, но продължаващи да работят и да се осигуряват, независимо от възрастта им и категорията труд. Некоректно е нормата да бъде противопоставяна и сравнима на плоскостта на дискриминационните норми спрямо онези лица, които евентуално са придобили право на пенсия преди 31.12.2010 г./или пък изобщо не са придобили това право/ и продължават да работят. За тях нормата на чл. 102 е неприложима- не им е отпускана пенсия, която да бъде преизчислявана. За тези лица правилото на превръщане на осигурителния стаж по силата на чл. 104 КСО ще бъде валидно, съгласно действащото законодателство, в един по късен етап- при упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Т. Т. против акта на Комисията за защита от дискриминация, с който е прието, че спрямо него не е осъществена пряка и непряка дискриминация, е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореното решение съответства на материалния закон и събраните доказателства и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателя следва да заплати на Комисията за защита от дискриминация сумата 300.00 лв. възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 47