Решение № 4114 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12203/2008 г.

Решение № 4114 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12203/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба подадена от адвокат Магдалена Плугчиева като пълномощник на Вячеслав Георгиев Григоров от гр. София против решение № 685 от 11.07.2008 г. по адм. д. № 2116/2008 г. по описа на Административен съд София -град. Твърди, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, касационно основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението. Областният управител на област с административен център гр. София не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна за която решението е неблагоприятно и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София -град е образувано по жалбата на Вячеслав Георгиев Григоров против изричен отказ на зам. областния управител на област София, заповед РД-22-010 от 22.02.2008 г. да признае право на обезщетение с компенсаторни записи за недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се на трети етаж от жилищната сграда на ул. "Джеймс Баучер" № 28, собствеността върху който е възстановена на бившите собственици в производство по чл. 7, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху отчуждени имоти (ЗВСОНИ). Мотивите на административния орган са, че преклузивния срок е пропуснат. За да отхвърли жалбата като неоснователна, административният съд е приел, че решението от 05.04.1999 г., по гр. д. № 3301/1993 г. на Софийски районен съд, 45 състав, с което иска по чл. 7 от ЗВСОНИ срещу касатора като наследник на Георги Григоров Георгиев е уважен. Договорът за продажба на недвижимия имот от 22.11.1968 г. е обявен за нищожен и наследниците на Георги Григоров Георгиев са осъдени да предадат владението на имота на бившите му собственици, от които е бил одържавен по ЗОЕГПНС . Тъй като молбата до областния управител е от 05.11.2007 г. (вх. № 94 ВВ (194), срока по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ не е спазен, поради което отказа на административния орган е преценен за законосъобразен. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Въз основа на правилно възприета от съда фактическа обстановка е направен обоснован и съобразен със закона правен извод, че отказа на административния орган е законосъобразен, тъй като административното производството по реда на ЗОСОИ е по молба на жалбоподателя, подадена извън срока по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ исканията за обезщетяване по този закон се подават в едногодишен срок от влизането му в сила. Срокът е преклузивен. Изключението за настоящият казус е регламентирано с разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ, съгласно която лицата, исковете на които по чл. 7 от ЗВСОНИ са отхвърлени с влезли в сила решения след 22.11.1998 г., могат да предявят искания за обезщетяване по чл. 6 в двумесечен срок от влизане на решението в сила. След като този срок не е спазен отказа правилно е преценен за законосъобразен, тъй като процесуалното бездействие е неотстранимо. Неоснователен е довода за необоснованост на съдебното решение поради несъбиране на доказателства. Неприлагането на гр. д. № 3301/1993 г. на СРС не може да бъде касационен повод за отмяна на решението тъй като относимия за правния спор факт за датата на влизане на съдебното решение по гр. д. № 3310/1993 г. на СРС в сила е установен от представеното копие на решение № 4 от 05.04.1999 г. Неоснователен е и довода, че с новоприетите разпоредби на чл. 7, ал. 2 и ал. 3 от ЗВСОНИ (ДВ, бр. 53/2006 г.) се създавал нов срок за подаване на искания. Цитираните разпоредби са относими само за онези лица, които към момента на действието на предишни разпоредби, определящи срок за предявяване на претенции за обезщетение с жилищни компенсаторни записи, не са имали влезли в сила съдебни решения, въз основа на които да поискат обезщетение. Настоящият случай не се обхваща от действието на тези две нови разпоредби защото към влизане в сила на същите жалбоподателя е имал вече влязло в сила съдебно решение по чл. 7 ЗВСОНИ и поради това за последния срока за подаване на искането е двумесечния срок по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ (ДВ, бр. 9/2000г). Решението не е постановено при твърдяните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение