Решение № 2441 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7612/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Суисмод ООД, гр. Ихтиман, чрез адв. Недков, срещу Решение 742 от 11.06.2024 г. по адм. дело 1083/2023 г. по описа на Административен съд София област (АССО), в частта, в която е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) 7311-116-1/16.06.2023 г., потвърден с Решение 1/13.07.2023 г. на ръководителя на звено "Местни данъци и такси" (МДТ), община Ихтиман. В останалата част, в която е отменен процесният АУЗД за ТБО за 2021 г. по отношение на имот М146-051129-2050 за горницата над 30 908,27 лева до 31 351,27 лева, решението не се обжалва и е влязло в сила. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че процесните недвижими имоти не са ползвани през периода, за който са установени задълженията за ДНИ и ТБО. Сочи, че липсват доказателства за извършени разходи по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации. Акцентира на липсващи по делото сключени договори на общ. Ихтиман, които касаят услугата по поддържане и чистотата на териториите за обществено ползване съгласно чл. 62, т. 2 и т. 3 ЗМДТ. Иска отмяната на съдебния акт и отмяна на процесния АУЗД или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССО със задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона относно задълженията за ДНИ и ТБО. Ответната страна ръководител на звено МДТ при Община Ихтиман, представляван от юрк. Грънчаров оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и наведените от касатора отменителни основания, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССО е бил АУЗД 7311-116-1/16.06.2023/, потвърден с Решение 1/13.07.2023 г. на ръководителя на звено МДТ, община Ихтиман, с който на Суисмод ООД за периода 2019 г. - 2022 г. са определени задължения за ДНИ и ТБО в общ размер на 118561,60 лева и лихва за забава в размер на 25111,50 лева. Оспореният АУЗД по чл.107, ал.3 ДОПК е издаден въз основа на подадена от дружеството декларация по чл.17, ал. 1 ЗМДТ с вх. F22736/29.11.2005 г., отнасяща се за 17 недвижими имота с партиден М060_050426, с адрес на имота 2050, гр. Ихтиман, представляващ земя и сграда. По отношение на сградата в декларацията е посочено предназначение за шивашка фабрика. Дружеството Суисмод ООД е освободено и не е плащало такса за сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2019 г - 2022 г. съгласно справка декларация за освобождаване от ТБО. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. АССО е съобразил, че съгласно чл. 10 ЗМДТ с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробния устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Анализирал е изключенията на отделните категории имоти на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗМДТ. Съдът е формирал извод, че процесните имоти не може да се квалифицират като земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, тъй като не отговарят на посочените условия. Подчертал е, че земите са застроени. По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че правилно е определен размерът на дължимия ДНИ върху данъчната оценка на имотите. По отношение на задълженията за ТБО за процесните периоди съдът съобразил, че таксата се дължи по трите компонента (услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, за обезвреждане на битови отпадъци в депо или друг и съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване) съгласно чл.64 ЗМДТ. АССО се е мотивирал с факта, че неизползването на имота по арг. от чл. 71, т. 2 ЗМДТ може да бъде основание за подаване на декларация за освобождаване от таксата за услугата по чл. 62, т. 1 ЗМДТ, но не е предвидено като освобождаващо основание от таксата за услугата по чл. 62, т. 2 и т. 3 ЗМДТ. На следващо място, първостепенният съд е посочил, че община Ихтиман е определила границите на районите и вида на предлаганите услуги по събиране и извозване, и обезвреждане в депо или други съоръжения на битови отпадъци, както и на поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в общината, като действието й се разпростирало и върху процесните имоти. В обобщение съдът е приел, че законосъобразно е определена данъчната основа и съответните ставки при изчисляване на размерите на ДНИ и ТБО по отношение на процесните имоти за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. Дал вяра на изчисленията на експерта по приетата ССчЕ относно допуснатата техническа грешка при изчисляването на ТБО за 2021 по отношение на имот M146-051129-2050 и изменил АУЗД в тази част. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които обуславят необходимост от връщане на делото на друг състав на АССО за ново разглеждане. Касационната инстанция намира, че в нарушение на служебното начало, закрепено в чл. 171 АПК, съдът не е указал и задължил ответника по жалбата да представи административната преписка в цялост. На първо място, видно от делото не е представена жалбата на Суисмод ООД срещу процесния АУЗД, подадена по административен ред, с вх. Гр-1880 от 07.07.2023 г. по регистъра на Община Ихтиман. На второ място, не са представени цитираните в решението на ръководителя звено Местни данъци и такси при община Ихтиман декларации по чл. 14 ЗМДТ с вх. 0110 от 24.06.2010 г. На следващо място, основателно е възражението на касатора, че по делото от страна на административния орган не са представени доказателства за реално предоставяне на услугите, за които се събира ТБО. Съгласно чл. 62 ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). Съгласно чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От друга страна, в чл. 71 ЗМДТ /в относимите по време редакции/ са регламентираните случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО. Първостепенният съд е посочил, че дружеството Суисмод ООД е освободено и не е плащало такса за сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2019 г - 2022 г. съобразно представената справка декларация за освобождаване от ТБО. Относно установените задълженията за ТБО, следва да бъде посочено, че за да е дължима таксата за битови отпадъци за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимите имоти и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, е необходимо, на първо място, да е налице заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в която да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят. По делото са налични 4 бр. заповеди на община Ихтиман за извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2019 г.- 2022 г. , в които е посочен района на Мотел Ихтиман, като в заповедта за 2019 г. услугата е само за сметосъбиране и сметоизвозване, а в останалите три заповеди за 2020 г. 2021 г., 2022 г. услугите са и за третиране на битовите отпадъци в съоръжения за обезвреждането им. Освен това, следва да се установи, че декларираните имоти, за които ТБО е начислена, попадат в териториалния обхват на определените със заповедите райони. Относно услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения следва да е доказано, че на територията на общината има депо за битови отпадъци, доколкото по аргумент от чл. 71, т. 3 ЗМДТ ако няма изградено депо, не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. По отношение на елемента от ТБО за услугата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за процесните периоди, следва да се съобрази чл. 71, т. 2 ЗМДТ, не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугата не се предоставя от общината. Следователно, съдът е бил длъжен да изследва обстоятелството дали по отношение на този компонент община Ихтиман е предоставяла услугата. В това число не са представени договори, по които община Ихтиман е страна за услугите по чл. 62 т.2 и т. 3 ЗМДТ, както и доказателства за извършените разходи по тези услуги. В о.с.з от 22.11.2023 г. по молба на процесуалния представител на касатора, АССО е задължил общ. Ихтиман да представи допълнителни доказателства относно реалността на извършеното сметосъбиране и сметоизвозване от фабриката, като не е спорно, че за този компонент ТБО за процесните години не е определяна. В нарушение на служебното начало първостепенният съд не е указал на органа да представи доказателства за реалното предоставяне на услугата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на процесните имоти, собственост на дружеството. В тази връзка изводът на първоинстанционния съд, че по делото е доказано фактическото престиране на услугите, е неправилен. По делото е останало неизяснено от фактическа страна това обстоятелство, тъй като решението е постановено, без да са събрани и обсъдени всички доказателства от значение за правилното решаване на случая. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. По аргумент от чл. 71 ЗМДТ, доказването на предпоставките за дължимост на ТБО за трите вида услуги е елемент от материалната законосъобразност на АУЗД. В тази връзка, в нарушение на служебното начало, съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 5 АПК да даде конкретни указания на административния орган за представяне на доказателства (с изключение на исканите в о.с.з от 22.11.2023 г. за представяне на доказателства за извършеното сметосъбиране и сметоизвозване от фабриката, за който компонент с АУЗД такса не е определяна), с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка доколкото по делото остава спорен размерът на задълженията за ТБО за процесните години 2019 г. 2022 г., след като бъде събрана цялата административна преписка по оспорения АУЗД, на база на допуснатите и неоспорени от страните заключения на ССчЕ и при необходимост допълнителна такава, да се изчисли дължимия размер на задълженията по отделно за процесните имоти /земя и сграда/ за всяка година. На следващо място, следва да бъде посочено, че решението в частта на отхвърляне на жалбата срещу АУЗД относно задълженията за ДНИ за съответните години е необосновано и немотивирано. Съдът въобще не е формирал мотиви какви са задълженията за ДНИ за всеки отделен период за всеки обект (земя и сгради) и не е обсъждал доказателствата по делото и приложимата материалноправна уредба. В тази част решението съдържа и противоречащи се мотиви, доколкото, от една страна, на стр. 3 в края на третия абзац е посочено, че в обжалвания АУЗ органът не е посочил данъчната основа и не е ясно как е изчислен размерът на дължимия данък, а от друга страна, в четвъртия абзац е включено обратното съждение органът е посочил данъчната основа и е ясно как е изчислен размерът на дължимия данък. Едновременно с това съдът е приел за спорно обстоятелството, че имотите на Суисмод ООД попадат в изключението на чл. 10 ЗМДТ, без обаче такова твърдение да се съдържа в жалбата до съда и в писмените бележки на дружеството. Гореизложеното налага извода за основателност на касационната жалба на Суисмод ООД, като съдебният акт в обжалваната му част следва да се отмени и делото да се върне на друг състав на АССО за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да задължи ответника да комплектова цялата административна преписка, като бъдат приобщени: жалбата на дружеството срещу АУЗД, подадена по административен ред с вх. Гр-1880 от 07.07.2023 г. по регистъра на Община Ихтиман; цитираните в решението на ръководителя звено Местни данъци и такси при община Ихтиман декларации по чл. 14 ЗМДТ с вх. 0110 от 24.06.2010 г.; както и доказателства относно сключените договори за изпълнението на услугите, утвърдената план сметка за всяка една от процесните години относно разходите за отделните услуги, както и доказателства за депониране на отпадъци, за миене, метене и почистване на обществени места, за закупуване на съдове за битови отпадъци, за процесните периоди. Отделно от това, съдът следва да отдели спорното от безспорното, доколкото по силата на чл. 153 ГПК, приложим на основание § 2 ДОПК, на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. На оспорващия следва да бъде указана възможността да иска назначаването на допълнителна експертиза за изясняване на въпроса относно начина на формиране на размера на задълженията за ДНИ и ТБО за процесните периоди в случай, че не могат да бъдат кредитирани двете заключения по ССчЕ. След събиране на всички доказателства по делото Административен съд София област дължи произнасяне по спорния предмет, като формира мотиви относно законосъобразното или не определяне на размера на задълженията за ДНИ и ТБО /за отделните услуги/ с процесния АУЗД. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, предл. 2 АПК и чл. 222 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение