Решение № 6915 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3109/2016 г.

Решение № 6915 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3109/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) против решение № 2006 от 25.03.2015 г. по адм. дело № 964/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отменено решение № Ж-72/16.12.2014 г. на административния орган и преписката е върната за ново произнасяне съобразно дадените указания и по касационна жалба на "Устои" АД, гр. С. против същия съдебен акт в частта, в която преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Ж. К. за защита на личните данни поддържа, че решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като е налице несъответствие между приетото за установено от съда в мотивите на акта и крайните изводи на съда, обективирани в диспозитива. Моли решенето да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на "Устои" АД срещу акта на комисията да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Жалбоподателят "Устои" АД излага съображения за неправилност на съдебния акт в оспорената част, като поддържа, че съдът е следвало да се произнесе по същество. Моли решението на съда в оспорената част да бъде отменено, като на дружеството се присъди възнаграждение за юрисконсулт. О. Л. И. Ц. - Ройдева не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на жалбата на "Устои" АД, гр. С.. По същество поддържа, че и двете касационни жалби са неоснователни. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба на "Устои" АД е недопустима. Първоинстанционното решение в оспорената част не е неблагоприятно за дружеството, като се имат предвид и мотивите на съдебния акт, в които е установено допуснато от дружеството нарушение, поради което за касатора не е налице правен интерес от оспорване на съдебния акт в тази част. Поради това касационната жалба на "Устои" АД следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото в тази част да бъде прекратено. Касационната жалба на Комисията за защита на личните данни е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като изразените в този смисъл съображения на административния орган за противоречие между мотивите на съдебния акт и неговата диспозитивна част следва да бъдат споделени. Решението на съда е актът, с който производството по делото завършва. За да е действително същото следва да е в писмена форма, а за да се конкретизира като волеизявление по определено дело следва да е с посоченото в чл. 172а, ал. 1 АПК съдържание. Освен това решението следва да бъде мотивирано. Мотивите са писмени съображения на съдебния състав, обосноваващи акта. Те обхващат преценката на доказателствата, фактическите установявания и правните изводи на съда, въз основа на които съдебният състав е стигнал до решението (чл. 172а, ал. 2 АПК). Съобразно мотивите се извършва преценка за правилността на постановеното решение и затова писмените съображения на съда следва да бъдат ясни, непротиворечиви и да обосноват становището по съществото на правния спор. В случая оспореното решение на Административен съд С.- град само формално удовлетворява изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. В противоречие с цитирания текст съдебният акт съдържа противоречиви мотиви, които са пречка да се установи действителната воля на съда и да се провери съответствието му с материалния закон. В мотивите първоинстанционният съд приема, че от страна на "Устои" АД е допуснато нарушение по чл. 32, ал. 4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), като с оглед установените факти излага съображения, че в нарушение на посочения текст дружеството не предприема действия по искането на Л. Ц. за заличаване на личните й данни. На тази база съдът прави извод, че оспореното пред него решение на Комисията за защита на личните данни, с което такова нарушение е установено е "материално законосъобразно". Въпреки че с посочената част от мотивите съдът прави извод за съответствието на акта на комисията с материалния закон, с останалите съображения всъщност приема, че решението на комисията е постановено при нарушения във формата и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, без да разграничи дали това се отнася за административния акт изцяло или засяга само частта за определената санкция. По този начин съдът достига до извода, че решение № Ж-72/2014 г. на Комисията за защита на личните данни е "незаконосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при допуснато нарушение в изискванията за форма" (л. 52 от делото). Така само в едно изречение съдът обобщава изразените по- горе в мотивите две взаимоизключващи се тези, тъй като нарушенията на административнопроизводствените правила са съществени, само ако се отразяват на законосъобразността на административния акт и следователно, ако такива нарушения са налице не би могло да се приеме, че актът съответства на материалния закон. Не е посочено изрично, че изводът за съществени нарушения на административнопроизводствените правила засяга само определената от комисията санкция и съответно подобно разграничение не е направено и в диспозитива на решението, с който актът на комисията е отменен изцяло. Допуснатите противоречия в мотивите са пречка да се установи действителната воля на съда, а изложените съображения всъщност не обосноват взетото решение. Същевременно налице е противоречие между мотивите, с които съдът приема, че изводът на комисията за допуснато нарушение на чл. 32, ал. 4 ЗЗЛД от страна на "Устои" АД по отношение на Ц. е законосъобразен и диспозитива на съдебния акт, с който при игнориране на съобразителната част, актът на комисията е отменен и в частта по т. 1, с която жалбата на Ц. против "Устои" АД е уважена. Всъщност решението на съдебния състав за отмяна на т. 1 от административния акт е постановено при липса на мотиви, тъй като изложените съображения не съответстват на извода на съда. Изброените противоречия в мотивите и несъответствието между мотивите на съдебния акт и неговата диспозитивна част, водят до постановяване на съдебния акт при липса на мотиви. Това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като отсъствието на ясни съображения препятства проверката за съответствието на съдебния акт с материалния закон. Посоченото нарушение е достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касатора. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Ето защо атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд С. - град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и след преценка на представените доказателства, на доводите и възраженията на страните, да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи ясни и непротиворечиви съображения в подкрепа на направените заключения. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,