Решение № 2147 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13802/2016 г.

Решение № 2147 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13802/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба против решение № 280/21.10.2016 г., постановено по адм. д. № 194/2016 г. по описа на Административен съд С.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. В. М., гр. Р., против заповед № 392/12.08.2016 г. на кмета на община Р., с която, на осн. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Бетонна стълба с размери 3.90, 0.90 и 1.72 м. със застроена площ 3.51 кв. м. в УПИ ХVI-541, кв. 77 по КК на гр. Р.. Съдът е отхвърлил оспорването като недоказано. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд, съобразно принципа за служебното начало, предвиден в чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК не е извършил необходимите процесуални действия с оглед отделяне на спорното от безспорното. Това е довело до постановяване на необосновано решение. Видно от мотивите, АС С. е приел, че след като делото е отложено поради служебната ангажираност на адвоката и неявяването на Манев или процесуалния му представител в следващото съдебно заседание - по вина на жалбоподателя не са изяснени обстоятелствата, които да опровергаят правните и фактически основания, изложени в обжалваната заповед. Видно от доказателствата по делото - нито в разпореждането за образуване на делото и насрочване на първото съдебно заседание от 14.09.2016 г., нито в протокола от проведеното съдебно заседание на 27.09.2016 г. съдът е указал на страните за кои обстоятелства, от съществено значение за решаване на делото, те трябва да ангажират доказателства. Решаващият съд не е осъществил процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. В обжалвания акт е налице противоречие - на втора страница, пети абзац е констатирано, че няма данни за периода на извършване на строежа, като в следващия абзац се твърди, че последният не може да е търпим, поради факта, че е извършен след 31.03.2001 г. В тази връзка Манев, в жалбата си пред първата инстанция твърди, че сградата е на повече от 40 години. В констативните актове също е налице противоречие - въпросната стълба попада ли в уличната регулация или е построена в северната част на имота на жалбоподателя. Не е изяснено какъв точно строеж е предмет на заповедта, с оглед твърденията от жалбата - нов строеж или ремонт на съществуващ, съответно спецификите на двата вида. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на страните какви доказателства следва да представят, евентуално да назначи СТЕ, както и други допустими от закона доказателства, с цел изясняване на предмета на спора и съобразно принципа за служебното начало - чл. 9 от АПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав