Решение № 10346 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4263/2023 г.

ВАСВторо отделение30.10.2023 г.докладчик т Георги Колев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛАрешение 201 от 24.02.2023 г., постановено по адм. д. 818/2022 г. по описа на Административен съд София-област.

ОСЪЖДА Екоактив 7 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление - гр. Самоков, [улица], представлявано от управителя В. Малинов, да заплати на община Самоков сумата от 100 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ Членове: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Екоактив 7 ЕООД представлявано от управителя В. Малинов, чрез адв. Р. Ножарова, против решение 201 от 24.02.2023 г., постановено по адм. д. 818/2022 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата на Екоактив 7 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление - гр. Самоков, [улица], представлявано от управителя В. Малинов, срещу заповед 01-921/03.06.2022г., издадена от кмета на община Самоков, е разпоредено премахване на незаконен строеж - масивна сграда, разположен в ПИ 65231.913.424 по КККР на гр. Самоков, местността Пашеница", със застроена площ от 235 кв. м, ведно с пристройка към нея със застроена от 17 кв. м, с предназначение за санитарен възел. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответникът кмета на община Самоков чрез юрисконсулт Оцетова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Екоактив 7 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление - гр. Самоков, [улица], представлявано от управителя В. Малинов, срещу заповед 01-921/03.06.2022г., издадена от кмета на община Самоков, е разпоредено премахване на незаконен строеж - масивна сграда, разположен в ПИ 65231.913.424 по КККР на гр. Самоков, местността Пашеница", със застроена площ от 235 кв. м, ведно с пристройка към нея със застроена от 17 кв. м, с предназначение за санитарен възел. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че разликата в застроената площ на процесния строеж понастоящем /333 кв. м/ с тази, посочена в оспорената заповед / 235 кв. м, ведно с навес от 17 кв. м/ не съставлява основание за материална незаконосъобразност на последната. Според съда, застроената площ и въобще всички технически характеристики на строежа, чието премахване е разпоредено, са посочени в заповедта, така както са установени истинно преди и към момента на издаването й. Съдът е приел за неоснователно възражението, позоваващо се на описаната застроена площ от 160 кв. м на процесния строеж в сключения между дружеството-жалбоподател и община Самоков договор за наем от 13.09.2021 г. Вписването на цитираната застроена площ или въобще отдаването под наем на съществувалия към момента на сключване на договора строеж в поземления имот, при категоричното установяване, че към момента на издаване на оспорената заповед застроената му площ е била такава, каквато е посочена в заповедта, не оборва по какъвто и да било начин истинността на фактическите установявания на административния орган. Още по-малко от друга страна, посочването на сградата в договора за наем може да създаде индиция за евентуална законност на същата, респективно да разколебае установеното наличие на фактическото основание, на което заповедта се основава. Решението е валидно и допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената СТЕ, взел е предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, поради което е достигнал до обосновани правни изводи. Видно от данните по делото е, че със заповед 01-921/03.06.2022гм издадена от кмета на община Самоков, е разпоредено премахване на незаконен строеж - масивна сграда, разположен в ПИ 65231.913.424 по КККР на гр. Самоков, местността Пашеница", със застроена площ от 235 кв. м, ведно с пристройка към нея със застроена от 17 кв. м, с предназначение за санитарен възел. В заповедта е посочено, че съществувалата на място сграда за търговия" със застроена площ от 75 кв. м съгласно Акт за общинска собственост 11302 от 24.10.2012г. е премахната и е изграден изцяло нов строеж - масивна сграда". Посочено е, че новият строеж масивна сграда е изграден от газобетонни блокчета върху бетонова основа с дебелина от 0, 30 м и четирискатна покривна конструкция, застроена площ от 235 кв. м, като по източната, южната и северната фасада е монтирана PVC дограма. Посочено е, че в средата на сградата е изградена стоманобетонова конструкция от греди и 10 броя стоманобетонови колони с размери 0, 25/0, 25 м, както и че тази конструкция е изпълнела, за да носи четирискатната дървена покривна конструкция. Посочено е, че съществувалият към м. август 2021 г. незакрит навес е приобщен новоизградената сграда с дървени колонии дървена покривна конструкция. За целта са изпълнени нови стоманобетонови колони и нова дървена покривна конструкция, стените са иззидани от стоманобетонови блокчета), обшити с дървена обшивка. Посочено е още, че в западната част е изпълнела пристройка към сградата с площ от 17 кв. м и предназначение - санитарен възел. При тези данни обосновано е прието от съда, че приетото от органа фактическо основание за издаването на процесната заповед е липса на одобрени проекти и разрешение за строеж. Тази липса на строителни книжа е установена по несъмнен начин. Видно от представените по делото доказателства събрани в хода на съдебното производство построеното от Екоактив 7 ЕООД представлява напълно нов строеж с многократно по-висока площ от старата сграда, а не текущ ремонт на съществуваща постройка (както твърди касационния жалбоподател). Видно и от заключението по изготвената съдебно - техническа експертиза е, че извършеното строителство не съставлява текущ ремонт, а изцяло нов строеж от пета категория, за който е следвало да са налице одобрен инвестиционен проект и съответно разрешение за строеж. Установено е и че цитираните в АОС от 2012г. разрешение за строеж и разрешение за експлоатация са относими към напълно премахнатата сграда със застроена площ от 75 кв. м, също описана в АОС 11302/24.10.2012г. Правилно е прието, че разликата в застроената площ на процесния строеж понастоящем /333 кв. м/ с тази, посочена в оспорената заповед / 235 кв. м, ведно с навес от 17 кв. м/ не съставлява основание за материална незаконосъобразност на последната. Застроената площ и въобще всички технически характеристики на строежа, чието премахване е разпоредено, са посочени в заповедта, така както са установени истинно преди и към момента на издаването й. Няма спор по делото, че процесният строеж е извършен в период от време, съобразно който са неприложими хипотезите на търпимост на строежите по § 16 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр. 82 от 2012г., в сила от 26.11.2012година/. Неоснователно е възражението на касатора, позоваващо се на описаната застроена площ от 160 кв. м на процесния строеж в сключения между дружеството-жалбоподател и община Самоков договор за наем от 13.09.2021 г. Вписването на цитираната застроена площ или въобще отдаването под наем на съществувалия към момента на сключване на договора строеж в поземления имот, при категоричното установяване, че към момента на издаване на оспорената заповед застроената му площ е била такава, каквато е посочена в заповедта, не оборва по какъвто и да било начин истинността на фактическите установявания на административния орган, както правилно е прието и от административния съд. При този изход на спора следва присъждане в полза на ответника на възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Следва определяне на размера му съобразно препращането на чл. 143, ал. 3 от АПК към чл. 37 от Закона за правната помощ, въз основа на който е издадена Наредба за заплащане на правната помощ. На основание чл. 24 от цитираната наредба Съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева, което жалбоподателят следва да заплати на община Самоков. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав