Решение № 14149 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12716/2015 г.

Решение № 14149 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12716/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. И. Б. от гр. В. срещу Решение № 1700 от 22.07.2015 г., постановено по адм. дело № 1674/2015 г. от Административен съд В. с доводи за недопустимост. Касаторът счита, че неправилно след приемане на Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС и съдиите на Първа и Втора колегии на ВАС исковата му молба е била изпратена на Административен съд В., който е разрешил спор, с който е сезиран гражданския съд по реда на чл. 45 ЗЗД. Твърди, че административният съд не е бил компетентен, тъй като тълкувателното постановление е влязло в сила 2015 г., а исковата молба е заведена в деловодството на Районен съд В. през 2011 г. Иска решението на съда да бъде обезсилено, а делото - върнато на компетентния съд - Окръжен съд В. Ответната страна - Областна дирекция на МВР В. не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Твърдението на касатора за недопустимост на съдебния акт е неоснователно, но решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон, за което касационната инстанция, предвид нормата на чл. 218, ал. 2 АПК, следи и служебно, поради което същото ще следва да се отмени, а спорът - да се реши на базата на събраните доказателства. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на Б. Б. срещу Областна дирекция на МВР - В. за обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 100 лв., представляващи глоба по отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление № 2843 от 02.11.2009 г., ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба; иска му за забава в размер на 9 лв., представляващи лихва върху 100 лв. и иска му за имуществени вреди в размер на 108 лв., представляващи транспортни разходи във връзка с отмененото наказателно постановление. Със същото решение Б. И. Б. е осъден да заплати на директора на ОД на МВР - В. сумата от 300 лв. разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият съд е приел за безспорно установено, че наказателното постановление, издадено от ПП-КАТ-РПУ-А., от което се твърди настъпването на имуществените вреди, е отменено по съответния ред - с решение № 639 от 17.03.2010 г., постановено по НАХД № 59/2010 г. от Районен съд В. и решението на съда е влязло в сила на 07.04.2010 г. Безспорно е установено също, че с преводно нареждане от 02.11.2009 г. ищецът е заплатил в полза на ТД на НАП - С. сумата от 110 лева, като основанието за плащането, посочено изрично в платежния документ, е наказателно постановление № 2843 от 02.11.2009 г. Не се спори и по факта, че след влизане в сила на съдебното решение, с което НП е било отменено, с молба от 13.09.2010 г. Б. Б. е сезирал РПУ А. с искане да му бъде възстановена заплатената сума от 100 лв., ведно с лихвата, считано от 16.12.2009 г. Разходите за транспорт по направлението В.-Т.-В. и В.-А.-В., съгласно назначената по делото експертиза са установени на 56. 78 лева. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че съгласно Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на общите събрания на съдиите от ГК и ТК на ВКС и I и II колегии на ВАС от 19.05.2015 г. делото е подсъдно на Административния съд по реда на чл. 203 и сл. АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По същество, с оглед разпоредбите на чл. 128 и чл. 129 ДОПК и Указания за реда за възстановяване на средства, внесени за погасяване на задължения за нарушения по ЗДвП от 02.05.2012 г., искът е приет за неоснователен изцяло. В подкрепа на този извод съдът е посочил, че претенцията за възстановяване на сумите по отмененото НП не е била отправена до компетентният да се произнесе държавен орган - ТД на НАП - С. На второ място по делото не е посочен надлежния ответник - ТД на НАП - С., а ОД на МВР - В., която в случая не се е обогатила неоснователно. На трето място - между отменения, като незаконосъобразен акт на ответника и транспортните разходи, направени във връзка с оспорването му не е налице пряка причинна връзка. Решението е неправилно и необосновано. По същество касационната жалба е основателна, но не по изложените в нея съображения. Възражението на касатора за недопустимост на съдебния акт е неоснователно. С приемането на Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС и съдиите на Първа и Втора колегии на ВАС бе преодоляна дългогодишната противоречива практика на съдилищата във връзка с компетентността им при разглеждане на искове за вреди, произтичащи от отменени, като незаконосъобразни, наказателни постановления; действия и бездействия на административните органи по налагане на административни наказания. Изрично в мотивите на постановлението е посочено, че не видът на незаконосъобразния акт се сочи като законов критерий за приложението на специалния закон - ЗОДОВ, а понятието "административна дейност" (чл. 1, ал. 1 с. з.). Няма спор, че процесното наказателно постановление е издадено от наказващия орган при изпълнение на законово предоставената му възможност без това да променя характера му на административен орган, извършващ административна дейност. Ето защо и правилно в случая спорът е разрешил административния съд. Още повече, че изначално ищецът е претендирал обезщетяване на имуществени вреди на основание незаконосъобразното НП, издадено от началника на РУ А. при ОД на МВР - В. и искът му по тази причина е бил насочен срещу ответник РПУ А., респ. ОД на МВР. Правното основание също изначално не е било посочено, независимо от указанията на ВРС, дадени в т. 2 на определение № 3140 от 01.03.2011 г., тези в определение № 4563 от 29.03.2011 г. и последващите актове на съда. На следващо място, пълномощникът на ищеца, след внасянето на адм. дело № 1674/2015 г. по описа на АС В. в открито съдебно заседание, на което е присъствал лично, не е направил възражение за компетентността на съда, което прави едва с касационната си жалба. По тези съображения АС В. правилно е разгледал иска по същество и е постановил съдебен акт съобразно правомощията си по чл. 128, т. 5 АПК и Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на двете Върховни съдилища, който не страда от порока недопустимост. Първостепенния съд е изяснил фактическата обстановка по делото и е събрал необходимите за правилното решаване на спора доказателства, но неправилно е приложил материалния закон, поради което решението му ще следва да се отмени, а спорът - да се реши по същество. За да се реализира отговорност на държавата по специалния ЗОДОВ следва да са налице в условия на комулативност следните предпоставки: 1. Незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие; 2. Този акт, действие/бездействие да е постановен от административен орган или длъжностни лица; 3. Актът, действието/бездействието да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. Да са настъпили конкретно посочени от ищеца вреди; 5. Да е налице пряка причинна връзка между акта, действието/бездействието и вредите. Липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди. Първите три от посочените предпоставки в случая са налице - налице е отменен, по съответния ред, като незаконосъобразен, акт на административен орган, съставен при и по повод законово вменената му компетентност. От приложените по делото доказателства се установява, че след влизане на съдебното решение, с което е отменено, като незаконосъобразно НП № 2843 от 02.09.2009 г., в сила - 07.04.2010 г., Б. Б. е отправил писмена покана, на 10.09.2010 г., до издателя на отмененото НП да му бъде възстановена внесената, на вече отпаднало основание, сума от 100 лева ведно с лихвите, считано от 16.12.2009 г., към което е приложил копие от платежния документ и копие от решение № 639/17.03.2010 г. на съда. Налице са и доказателства, че началникът на РПУ А. е получил искането на 13.09.2010 г. чрез куриерска фирма "Спиди". Тези действия на ищеца сочат, че той своевременно е поискал възстановяване на внесената в бюджета глоба от надлежния орган. Приложените от ОД на МВР писмени доказателства по дело № 2369/2012 г. по описа на РС В. - писмо рег. № 41968 от 18.10.2010 г., с обратна разписка до ищеца (л. 26); писмо рег. № 15600 (л. 28); писмо рег. № 52770 (л. 29), както и писмо рег. № 22894 (л. 30) също недвусмислено сочат, че ОД на МВР В. е сезирана своевременно с искането на Б. Действащата към този момент норма на чл. 52а, ал. 1 ЗМВР (отм.) сочи, че Главна дирекция "Охранителна полиция" е национална специализирана охранителна и контролна структура на МВР ..., а съгласно чл. 81а, ал. 2 ППЗМВР (отм.) органите на Главна дирекция "Охранителна полиция" методически ръководят и контролират дейността на областните дирекции на МВР по съответните направления. Следователно, изводите на решаващия съд, че ОД на МВР - В. не е надлежния в случая ответник по иска са неправилни и в противоречие с посочената правна уредба. По спорния въпрос кой административен орган е следвало да "възстанови" глобата настоящият състав намира следното: От приложените писмени доказателства - Указание № 04-04-595 от 10.01.2012 г. на министъра на финансите, отправено до министъра на вътрешните работи и изпълнителния директор на НАП (л. 34) е видно, че процедурата по възстановяване на суми от глоби е указана в съвместно писмо на МФ и БНБ - ДДС № 12/2009 г. (л. 34). Съгласно текста на указанието " В съответствие с т. 79.3 от съвместно писмо на МФ и БНБ ДДС № 12/2009 г. възстановяването на суми от глоби, наложени по реда на ЗДвП, следва да се извършва от съответните банкови сметки 1722 на МВР - ГД "Охранителна полиция ... ". (пак там) "В случаите на недостиг на средства по тези сметки за възстановяване на такива суми, съгласно т. 79.5 от ДДС № 12/2009 г., той се покрива чрез превод от сметка 7301 - код за вид плащане 11 50 00 по нареждане на ТД на НАП - С.- офис "О." към съответната сметка 1722, въз основа на отправено писмено искане от МВР - ГД "Охранителна полиция". Следователно, възстановяването на суми от глоби, наложени по реда на ЗДвП, към момента на подаване на искането на г-н Б. през 2010 г., е следвало да стане от съответното структурно звено на МВР - ГД "Охранителна полиция". Доказателства, че в посочената сметка е имало недостиг не са представени по делото. Как са се развили и какви взаимоотношения са възникнали между ОД на МВР и НАП впоследствие е правно ирелевантно. Обезщетението, което се претендира от ищеца е за имуществена вреда, представляваща платената на отпаднало основание глоба от 100 лева и транспортните разноски, направени във връзка със съдебното производство по отмяната на НП, доказани в размер на 56. 78 лева със съдебно-счетоводната експертиза, назначена от ВРС по гр. дело № 2369/2012 г. (л. 73-75). Вредите са доказани. След като административният орган не е изпълнил задължението си да възстанови сумите от глоба, наложена по реда на ЗДвП, произтичащо от нормативен акт, какъвто са указанията на министъра на финансите, то ищецът се е възползвал от правно уредената възможност да потърси обезщетение за тях. От бездействието на административния орган и на неговите длъжностни лица по повод разпоредената им административна дейност е произтекла вреда, което ангажира и безвиновната отговорност на държавата. По отношение на последната от предвидените от законодателя предпоставки - причинната връзка между отменения незаконосъобразен акт и вредата са налице достатъчно доказателства. Глобата, наложена с НП е внесена преди акта да е влязъл в сила; във връзка с оспорването му са направени транспортни разходи, удостоверени със заключение на експерт; след отмяната му - внесената в бюджета на държавата сума не е възстановена от сезирания орган. При този изход на правния спор на ищеца Б. И. Б. се дължат и направените по делото разноски в размер на внесените държавни такси - 150 лв. по сметка на ВРС по платежно нареждане от 25.02.2011 г.; 115 лв. по сметка на ВОС по платежно нареждане от 09.06.2011 г.; 10 лв. по сметка на АС - В. по вносна бележка към бюджета от 14.10.2011 г.; 150 лв. за държавна такса за завеждане на дело № 2369/2012 г. по описа на РС - В. с платежно нареждане от 16.03.2012 г.; довнасяне на ДТ по същото дело - 100 лв. с платежно нареждане от 02.04.2012 г.; 120 лв. за назначената по посоченото дело съдебно-счетоводна експертиза с платежно нареждане от 11.06.2014 г.; 75 лв. по сметка на ВОС с платежно нареждане то 09.02.2015 г. за въззивна жалба; 150 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.04.2015 г.; 5 лв. ДТ за завеждане на касационната жалба с платежно от 20.10.2015 г. или общо разноски в размер на 875 лева. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,