Решение № 8254 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 714/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. З. И., главен инспектор в Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях, Югозападна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и А. Б. И., началник на Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях, Югозападна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез процесуалния им представител юрисконсулт Е. Златева, против Решение 7394/ 29.11.2023 г. по адм. дело 7472 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град.

Касаторите излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Считат, че съдът е изтълкувал закона стеснително, в резултат на което е стигнал до неправилен извод за издадени от некомпетентни органи предписания и е обявил последните за нищожни. Позовават се на съдебна практика на ВАС и искат да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъдат потвърдени предписанията, обективирани в Констативен протокол 01-01-107/ 02.06.2023 г., раздел V, т. 2. Претендират сторените разноски за двете инстанции, вкл и за юрисконсултско представителство, а ако бъде отхвърлена жалбата, осъждането на касатора да е в минимален размер.

Ответникът, Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ), чрез процесуален представител В. Василев, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура на Република България представя заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

С обжалваното решение по жалба на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ) са обявени за нищожни Задължителни предписания по Констативен протокол (КП) 01-01-107/ 02.06.2023 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията, издадени от М. З. И. и А. Б. И., служители при Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях - Югозападна България при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с който КП са дадени задължителни предписания за яз. Трите дерета/Садово 120, област Благоевград, община Хаджидимово и е осъдена Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на ДПУСЯ, ЕИК 205756975, представлявано от изп. директор Ц. Б., разноски в размер на 100.00 лв. (сто лева).

Съдът е описал фактите от КП, съдържащ оспорените предписания, а именно, че е посочено име на язовира, констатации на състоянието му, характерни условия и обстоятелства при провеждане на инспекцията. Цитирал е нормата на чл. 59 от АПК.

По отношение издателите на акта първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед не е издадена от компетентен орган предвид липсата на изрично възложени му със съответен акт правомощия, съответно при липсата на материална компетентност.

За горния извод съдът се е позовал на следното:

Изложил е, че съгласно § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ, язовир" е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени, като това съоръжение осигурява съхранение на част от повърхностните води на Република България, които са от значение за осигуряване на питейно-битова вода и вода за напояване. Продължил е, че една от главните цели на Закона за водите, установена в чл. 2, ал. 1, т. 3, е да осигури управление на водите в интерес на обществото чрез опазване на повърхностните и подземните води и водите на Черно море, която цел се съществява чрез признаване на водите за жизненоважен ресурс и общо наследство, което се опазва и защитава и чрез предоставяне на обществеността на своевременна, точна и разбираема информация за състоянието на водите, планираните мерки и достигнатите резултати от тяхното прилагане.

На следващо място, съдът е изтъкнал, че от принципите на ЗВ, залегнали в чл. 7, т. 1 - т. 4, е видно, че собствениците на водни обекти, водностопанските системи и съоръжения, каквото качество имал и жалбоподателят, следва да ги стопанисват по начин, който е съобразен с обществената значимост на водата като ценен природен ресурс и по начин, който да не нарушава технологичното единство на водностопанската система.

Посочил е, че нормата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите предвижда правомощието на председателя на ДАМТН или на упълномощени от него лица да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, но въпреки това е счел, че независимо от приетата като доказателство заповед 776/ 22.12.2021 г., с която са делегирани права от председателя на ДАМТН на конкретните служители, вкл. и да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръжения към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение, то те са нямали правомощието да издадат процесните предписания, тъй като председателят на ДАМТН не разполагал с такива да ги оправомощи да издават предписания с конкретния предмет. Описал е процесните предписания, а именно: По т. 2. По осъществяване на безопасна техническа експлоатация: точка 2.1. Да се извършат ремонтно - възстановителни работи за привеждане на основния изпускател в изправно техническо състояние. Срок за изпълнение: 06.10.2023 г. Във връзка с така изписаното е отразил, че съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 4 от ЗВ: Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица контролират изпълнението на:

1. предписанията на комисиите по чл. 138а, ал. 3;

1. мерките за осигуряване на изправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация;

1. дейности по извеждане от експлоатация и/или ликвидация на язовирни стени и съоръжения към тях.

Приел е, че това е разпоредбата, в която изчерпателно се изброяват законовите правомощия на председателя на ДАМТН, съответно, че в същата липсват изброени правомощия да дава предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръжения към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение, в случая по техническото поддържане на язовир. Указал е, че органите на ДАМТН, според нормата на чл. 190, ал. 4 от ЗВ, имат правомощия единствено да контролират такива предписания, като издават и съответни правораздавателни актове НП, но не и самостоятелно да дават предписания. Това правомощие, първоинстанционният съд, на основание чл. 138а, ал. 3 от ЗВ, е счел, че е предоставено единствено на комисии, назначени от областните управители, в които следва да участват и съответни компетентни лица, като е направил извод, че същото, възложено на комисиите по чл. 138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ, е иззето от инспекторите на ДАМТН, поради което е извел, че процесните предписания са издадени при липса на материална компетентност на издателите им, служители при Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях Югозападна България при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, поради което ги е обявил за нищожни.

Така постановеното решение е неправилно.

Съдът е изтълкувал и приложил неправилно материалния закон, като не е съобразил следното:

Разпореденото възстановяване на експлоатационното състояние на основния изпускател всъщност е в изпълнение на правомощията на съставилите констативния протокол по чл. 190, ал. 4, т. 2, във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, като предложените от служителите на ДАМТН в тази част от предписанието ремонтни работи представляват мерки, които целят осигуряване на изправното техническо състояние на язовирната стена и осигуряване безопасната експлоатация на язовира, а в този смисъл е и разпоредбата на чл. 117, т. 3 от Наредбата, а именно: При изпълнението на правомощията по чл. 116 контролните органи от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях съобразно правомощията си по Закона за водите и тази наредба, включително да предписват на собственика/оператора предприемане на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, намаляване на водните обеми (с изключение на язовирите по приложение 1 към чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за водите), както и да определят срок за тяхното изпълнение.

По отношение издателите е приета като доказателство Заповед 776/ 22. 12. 2021 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с която т.19 и т.23 са делегирани права от председателя на ДАМТН на конкретните служители, вкл. и да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръжения към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение, на основание чл. 201, ал. 11, във връзка с чл. 190, ал. 4 и чл. 190а, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗВ, във връзка с чл. 3, ал. 3 от УП ДАМТН, както и да контролират предписанията на комисиите по чл. 138а, ал. 3 от ЗВ, да контролират мерките за осигуряване на изправно-техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация.

С разпоредбата на чл. 190б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ е разписан специален ред за издаване, срок за съставяне и съдържание на констативния протокол по извършвана от служители на ДАМТН проверка, а съгласно чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение 1 към чл. 13, т. 1 за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната Басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение, като същевременно съгласно чл. 190а, ал. 2 от ЗВ собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях пък са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. Така разписаните норми установяват безспорно, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица имат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. С оглед на това КП със съдържащите се в него предписания е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4, във връзка с чл. 190а, ал. 2, във връзка с 1, т. 3 ЗВ, от конкретно оправомощените със съответната заповед длъжностни лица.

Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, а както беше посочено по горе, разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ именно с оглед осъществяване на политиката, изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица правото да дават предписания.

Предвид изложеното неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице порок на оспореното пред него предписание по смисъла на чл. 146, ал. 1 АПК и го е обявил за нищожно. Относимите норми на материалния закон при издаването на предписания от страна на председателя на ДАМТН или от упълномощени от него лица не са анализирани в дълбочина и взаимна обвързаност, разгледани са едностранчиво, поради което е направен извод за наличие на нищожност в противоречие с тях. В подкрепа на изложеното за компетентността на председателя на ДАМТН и оправомощените от него длъжностни лица е еднопосочната практика на ВАС: Р 2515 ОТ 05.03.2024 г. по адм. д. 402/2024 г., ІІІ отд. на ВАС; Р 1623 ОТ 12.02.2024 Г. по адм. д. 9722/2023 г., ІІІ отд. на ВАС; Р 6008 ОТ 16.05.2024 г. по адм. д. 12156/2023 г., ІІІ отд. на ВАС; Р 2447 от 01.03.2024 г. по адм. д. 10200/2023 г., ІІІ отд. на ВАС и др.

С разпоредбата на чл. 190а ЗВ е разписано, че предписанията, които дава председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4, се адресират именно към собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, като последните са длъжни да изпълняват предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. С оглед на това собственикът на съоръжението отговоря не само пред областния управител, както e разписано с последната от цитираните норми, а и пред ДАМТН.

При така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Доколкото съдът е обявил за нищожни предписанията и не се е произнесъл по същество на спора, то след отмяната делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ.

По претенциите за разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе съставът на АССГ след новото произнасяне.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, Трето отделение,