Решение № 7214 от 18.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Върховния касационен съд срещу Решение 500 от 28.01.2022 г. по адм. дело 9457/2021г. на Административен съд София град, с което е прогласена нищожността на Заповед 893 от 10.08.2021г. на председателя на ВКС за преустановяване ползването на ЕИСС във ВКС, считано от датата на издаване на заповедта до отстраняване на пречките за пълноценното й използване и решение на Пленума на ВКС, и са присъдени разноски. В касационната жалба се въвеждат доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради недопустимост на депозираните от Висшия съдебен съвет и адв. М. Баташки жалби /липса на правен интерес/, и се претендира обезсилването му и прекратяване на производството по делото, по изложени съображения. При условията на евентуалност се иска отмяната на съдебното решение като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост постановено при неизяснена фактическа обстановка, наличие на вътрешни противоречия в мотивите и необсъждане на относими към спора доказателства и възражения. Чрез процесуалния представител адв. П. Славов от САК касаторът моли за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Ответникът Висш съдебен съвет, представляван от юриск. Р. Димитрова оспорва касационната жалба в писмен отговор и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Като намира обжалваното съдебно решение валидно, допустимо, обосновано и правилно постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, моли касационната инстанция да го остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът Н. Баташки, редовно уведомен, не се явява, не изпраща процесуален представител пред касационната инстанция и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалвания с нея съдебен акт. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14- дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е прогласил за нищожна издадената от председателя на ВКС, въз основа на приети от Пленума на ВКС, съответно на 30 юни и 28 юли 2021г. решения, Заповед 893 от 10.08.2021г., с която е разпоредено да се преустанови ползването на Единната информационна система на съдилищата /ЕИСС/ във ВКС, считано от датата на издаване на заповедта до отстраняване на пречките за пълноценното й използване. За да постанови този резултат, АССГ е приел, че жалбите на двамата жалбоподатели са допустими, насочени срещу вътрешнослужебен административен акт на ръководителя на ВКС, по смисъла на чл.2, ал.2, т.3 от АПК, който в конкретния случай подлежи на обжалване, с оглед прякото и непосредствено засягане на правната сфера на оспорващите, макар и те да не са негови преки адресати. По същество съдът е приел, че заповедта е нищожна, като издадена при липса на материална компетентност за уреждане на правоотношения от този тип, както и при липса на материалноправна предпоставка за издаване на акта. Преценил е, че с оглед законовото овластяване с нормите на чл.30, ал.2, т.18 и чл.360б от ЗСВ на Пленума на ВСС да одобри автоматизираните информационни системи, които ще бъдат ползвани от органите на съдебната власт, от една страна, така и поради неуредената възможност за делегиране на това правомощие на пленумите на органите на съдебната власт /съдилищата/, респективно и на техните председатели, от друга, се касае за изземване на компетентност и постановяване на акт, издаването на който не попада в правомощието нито на председателя на ВКС, нито на Пленума на ВКС. Съдът е намерил, че липсва и материалноправно основание за издаване на заповедта, тъй като посочените като основание разпоредби на чл.114, ал.1 т.1 и т.5 от ЗСВ са неотносими към уреждането на правоотношения, свързани с одобряването на ползването на съответна електронна система, а касаят правомощия, свързани с общата компетентност на председателя на ВКС, в качеството му на ръководител на съда, да осъществява организацията на работата на съдиите и служителите. Изложил е аргументи, че дейността по одобряване и внедряване на автоматизираната система, с която ще работят органите на съдебната власт /в случая съдилищата/ не е дейност по организиране на работата им и поради това е изключена от общата компетентност по организация и приобщена като специална такава към правомощията на отделен орган - Висшия съдебен съвет, съгласно чл.30, ал.2, т.18 и чл.360б от ЗСВ. В тази връзка АССГ е достигнал до извода, че дори и при позоваване на нормата на чл.114, ал.1, т.2 от ЗСВ, оспорената заповед отново би била издадена от некомпетентен орган и без правно основание. Като е преценил, че констатираните пороци са тежки и засягат валидността на оспорения акт до степен на пълна недействителност, съдът е прогласил неговата нищожност. Горните правни изводи първоинстанционният съд е извел при правилно изяснена фактическа обстановка, която касационната инстанция не намира за необходимо да преповтаря. Въз основа на фактическите констатации АССГ обосновано е приел, че оспорената заповед е вътрешнослужебен административен акт на ръководителя на ВКС, в качеството му на представляващ и ръководещ работата по организация на съда, който по смисъла на чл.2, ал.2, т.3 от АПК създава права или задължения за органи или организации, подчинени нему и който, съгласно посочената разпоредба е изключен от съдебен контрол, освен когато засяга права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. При преценката за наличие на такова засягане на правата и интересите на жалбоподателите от издадения акт, обаче, административният съд е достигнал до неправилен извод за допустимост на жалбата на адв. Баташки, поради пряко и непосредствено засягане на неговата правна сфера. Този извод на АССГ не се споделя от касационната инстанция, тъй като с издаването на процесната заповед по никакъв начин не се изменят, отменят или ограничават права, или създават задължения за оспорващия като гражданин /в лично качество/ или като представител по пълномощие на трети за спора лица. С преустановяване работата на ЕИСС не се ограничава правото на свободен и публичен достъп на страните или на техните процесуални представители до делата, тъй като този достъп се осъществява чрез Единния портал за електронно правосъдие /ЕПЕП/, а не чрез ЕИСС. В същото време, за да обоснове пряк и непосредствен интерес от оспорването адв. Баташки е следвало да посочи /евентуално и представи доказателства за/ участие в конкретни производства по дела като страна /в лично качество/ или като представител по пълномощие на други лица, при разглеждането на които е бил ограничен достъпът му до материалите по делото или изцяло лишен от такъв, след издаване на процесната заповед. Не се споделя изводът на АССГ за наличие на пряко засягане на потенциалното гарантирано право на адв. Баташки да ползва електронно правосъдие чрез съответната система на ВКС. Засягането, в смисъла който законодателят е вложил, може да бъде само пряко и непосредствено, и то спрямо конкретно гарантирано от закона право, а не и на потенциално такова. При тези констатации, касационната жалба е основателна в частта относно развилото се първоинстанционно производство по жалбата на адв. Баташки. Административният съд неправилно е разгледал недопустимата жалба по същество и се е произнесъл със съдебен акт, който в тази част е недопустим и следва да бъде обезсилен, а недопустимата жалба оставена без разглеждане и производството в тази част прекратено. По жалбата на ВСС срещу Заповед 893 от 10.08.2021г. на председателя на ВКС обаче, административният съд е постановил допустим, валиден, правилен и обоснован съдебен акт. Неоснователни са възраженията на касатора за недопустимост на съдебното решение в тази част, с твърдения за произнасяне на съда по нередовна, респективно недопустима жалба. Не се споделят доводите му за ненадлежно реализирано от ВСС право на жалба пред АССГ, с изложени съображения за липса на делегирани на представляващия ВСС права по обжалване на процесната заповед и на одобряване на действията му с последващ акт от страна на Пленума на ВСС. Депозираната пред АССГ жалба срещу процесната заповед е акт на оперативно управление на представляващия ВСС, в изпълнение на уредените в чл.11 ал.1 от Правилника за организация на дейността на ВСС и неговата администрация правомощия и функции. Обратно на становището на касатора, правилният прочит на нормата сочи, че за иницииране на съдебно производство от името на Висшия съдебен съвет не е необходимо решение на Пленума на ВСС. Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора, че оспорената заповед не засяга пряко и непосредствено правната сфера на ВСС, и поради това за него не е възникнал правен интерес от оспорването. Правилно административният съд е приел, че макар и да не е пряк адресат на оспорения вътрешнослужебен административен акт, ВСС е пряко и непосредствено засегнат от издаването му, с оглед правомощията му по чл.30 ал.2 т.18 и чл.360б ал.1 от ЗСВ. От доказателствата по делото е безспорно установено, че в изпълнение на нормативно уреденото с разпоредбата на чл.360б от ЗСВ правомощие, ВСС е участвал в процедура по Оперативна програма "Добро управление" 2014-2020 с договор за предоставяне на безвъзмездна помощ, а след проведена обществена поръчка и приключило съдебно оспорване е сключил и договори за внедряване и поддръжка, и гаранционно обслужване на програмата. В изпълнение на вменените му с посочената норма права и задължения, ВСС е приел Решение по протокол 14 от 18.06.2020 г. за внедряване на системата в посочените в решението съдилища и Решение по Протокол 31 от 17.12.2020 г. за план за възобновяване на ползването на системата в съответните съдилища. С оглед финансиране на създаването, внедряването, организацията и поддръжката с проекта по договора от 26.08.2016г., основна цел на който проект е изграждането на ЕИСС, отговорността за отчитане на изпълнението на предвидените в проекта дейности, индикатори и резултати, и на извършените и платени разходи по проекта, лежи изцяло върху ВСС като бенефициент по проекта. От друга страна, Законът за съдебната власт изрично урежда използването на ЕИСС, като за реализиране целите на проекта изисква същата /ЕИСС/ да е разработена и внедрена, и функционираща във всички органи на съдебната власт, с цел осигуряване на междуведомствен обмен на информация както между органите на съдебната власт, така и между съдебната власт и държавната администрация. Законът /ЗСВ/ поставя и изискване за внедряване и ползване на системата от страна на органите на съдебната система, за реализирането на което ВСС, в изпълнение на правомощията си по ЗСВ и на задълженията си по договора за безвъзмездно финансиране, е приел решенията от 2020г., визирани по-горе. Предвид горното, преустановяването на използването на ЕИСС от един от определените от ВСС органи на съдебна власт, при това най-висшия правораздавателен такъв /ВКС/ представлява, от една страна, неизпълнение на решението на ВСС за работа със съответната система в посочените съдилища, и неизпълнение на договора за финансиране по причини, независещи от бенефициента ВСС, но рефлектиращи негативно върху неговата правна сфера, от друга. При тези констатации правилна е преценката на първоинстанционния съд, че е налице пряко засягане на правната сфера на ВСС с издаването на оспорената заповед, което определя и правния му интерес от оспорването й. По съществото на спора, АССГ е приел оспорената заповед за нищожна, като издадена при липса на материална компетентност за уреждане на правоотношения от този тип, както и при липса на материалноправна предпоставка за издаването й. Този извод на съда касационният състав намира за законосъобразен, постановен при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и обоснован. Процесната заповед е постановена от некомпетентен орган и при неналичие на валидно правно основание за издаването й. Позовавайки се на разпоредбите на чл.30, ал.2, т.18 от ЗСВ и чл.360б от ЗСВ, овластяващи Пленума на ВСС да одобри автоматизираните информационни системи, които да се ползват от органите на съдебната власт, от една страна, и на неуредена в нормативната уредба правна възможност за предоставяне на това правомощие на пленумите на органите на съдебната власт /съдилищата/, и/или на техните председатели, първостепенният съд правилно е преценил, че оспорената заповед страда от тежък порок, засягащ нейната валидност до степен на нищожност. Обосновани са изводите на съда, че с нареждане преустановяването на използването на ЕИСС и възстановяване ползването на АСУД се изземва неправомерно компетентност и постановява акт изцяло вън от правомощията на Председателя на ВКС и на Пленума на ВКС. Оспорената заповед е лишена и от правно основание. Посочените като основание за издаването й разпоредби - чл.14, ал.1, т.1 и т.5 от ЗСВ, както правилно е приел административният съд, са абсолютно неотносими към правоотношенията, които цели да уреди заповедта, свързани с одобряване на електронната система, която следва да използват съдилищата. Правилна е преценката на съда, че визираните в нормата на чл.114, ал.1, т.2 от ЗСВ правомощия на председателя на ВКС, свързани с организацията на работата в съда, макар и близки до уредените отношения, по естеството си касаят организацията на работата на съдиите и служителите. Обоснован е изводът му, че дори да бе посочена тази разпоредба, тя не би могла да послужи като валидно правно основание за издаване на заповедта. Дейността по одобряването и внедряването на автоматизираната система, с която следва да работят органите на съдебната власт, в случая съдилищата, е правомощие на ВСС, уредено с изричната разпоредба на чл.360б от ЗСВ, различно от общата дейност по организирането на работата в съдилищата, какъвто смисъл законодателят е вложил в посочената норма. Неоснователни са доводите на касатора за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и преценил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно установил всички факти от значение за спорното право и е извел верни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон. Приемайки, че оспореният акт е опорочен до степен на пълна недействителност - нищожен, решаващият състав на съда е постановил правилно решение, което поради липса на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на ответника по касационната жалба ВСС следва да се присъдят претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предп. първо и ал.3 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение