Решение № 275 от 26.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 560/2009 г.

Решение № 275 от 26.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 560/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Ж. И. Ж. от с. Т. е подал касационна жалба срещу решение от 15.12.2008 г. на Сливенския окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр. д. № 251/2008 г., с което е оставено в сила решение № 929 от 24.01.2008 г. на Сливенския районен съд, постановено по гр. д. № 1* от 2007 г. и е отхвърлен предявеният от него иск по чл. 72, ал. 1 ЗС. С определение № 528/09 от 23.06.2009 г. по гр. д. № 560/2009 г. на ВКС, първо гражданско отделение е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по въпроса за правата на лицата, осъществили подобрения в имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ при условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответника Г. В. Г. е оспорил жалбата. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, като се съобрази с данните по делото и становищата на страните намира, че е установено следното от правна и фактическа страна. Касационната жалба на Ж. И. Ж. от с. Т. е допустима, но неоснователна поради съображения, които не съвпадат с изводите на въззивният съд. Сливенския окръжен съд е отхвърлил предявеният от Ж. И. Ж. от с. Т. против Г. В. Г. за сумата 9 630 лв. представляваща стойността на подобренията - изградено мазе и стени на избата до нулев цикъл в парцел, който по силата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ е бил възстановен на ответника и срещу касатора е проведен успешен иск за ревандикация. За да отхвърли иска въззивният съд е счел, че касатора не е добросъвестен подобрител по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, а е единствено държател на имота, което го изключва като владелец. Съгласно § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ субекти на правата по посоченият текст са лицата, които са извършили подобрения върху имоти, подлежащи на възстановяване при условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. За тези лица е въведена презумпцията на чл. 72, ал. 1 ЗС, която ги приравнява на добросъвестни владелци. Иска обаче е неоснователен защото претенцията е погасена по давност, която е започнала да тече от 1994 г. През тази година е предявен ревандикационният иск от който е представено съдебно решение като доказателство. Към настоящия казус е относимо Постановление № 6 от 27.XII. 1974 г. по гр. д. № 9/74 г. на Пленума на ВС, което определя, че изискуемостта за подобрения настъпва със смущаването на владението. Момента на смущаването на владението е датата на предявяването на ревандикационният иск. Следователно ищецът-касатор е добросъвестен подобрител, но вземанията му за подобрения са погасени по давност. Възражението за изтекла погасителна давност е направено още в първото по делото заседание на 1.06.2007 г., поради което следва да бъде зачетено. Крайният извод на решението е правилен поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.