Решение № 1115 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9065/2009 г.

Решение № 1115 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9065/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Пловдив, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Иво Стойчев, против Решение № 1251 от 28.11.2008 г., постановено по адм. дело № 1140/2007 г. по описа на Административен съд - Пловдив, I отделение, 1 състав, с което е изменена Заповед № ОА-1479 от 19.06.2007 г. на кмета на община Пловдив, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като е определена застроената и незастроена част от имот пл. № 151 по кадастралния план на "Русин махала" от 1958 г., попадащ в обхвата на действащ кадастрален и регулационен план на кв. "Русин махала", като подробно са описани терените (отделните части от имота) по скицата към заключението на вещото лице, което е прието за неразделна част от съдебното решението, с посочване на застрояване, площ, по съответно индивидуализиращите ги цифри. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му и делото да бъде решено по същество като се потвърди оспорената заповед на кмета или да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - Росица Димитрова Чалъкова, в писмено възражение, чрез пълномощника си адв. Панайотов, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни - Анелия Радионова Нейчева и Десислава Радионова Радионова, чрез процесуалния си адв. Стойчев, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни - Мария Атанасова Балканска и Невенка Димитрова Габровска не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че правилно съдът е приел, че производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно производство, развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие и гори по искането за възстановяване правото на собственост. Актът, представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което съгласно техническите норми и правила се определя застроената част от имота. В това производство не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяването й. Съдът е изложил доводи, защо е кредитирал заключението на вещото лице. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Пловдивския административен съд се е развило по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като е образувано по жалба, подадена от Росица Димитрова Чалъкова, като наследник на Атанас Лятов, против Заповед № ОА-1479 от 19.06.2007 г. на кмета на община Пловдив, с която целият имот пл. № 151 по плана на кв. "Русин махала", с площ от 5800 кв. м, е определен за изцяло застроен. От доказателствата по делото съдът е приел за установено от фактическа страна, че правото на възстановяване на собствеността върху имота е признато на наследниците на Атанас Лятов, с влязло в сила съдебно решение, постановено по адм. дело № 737/2005 г. на Пловдивския районен съд, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. На основание съдебното решение Росица Чалъкова е заявила искане за издаване на удостоверение и скица по реда на чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за имота. Нарочна комисия на общината, с правата на техническа служба по смисъла на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, е разгледала искането и с решение по протокол № 2 от 07.06.2007 г. е приела, че имотът, попадащ в УПИ-II-жилищен комплекс, УПИ-I-ГНС и двата от кв. 428 и УПИ -жилищен комплекс и УПИ-IХ, 232, 233, 234 от кв. 249 и улици по действащия регулационен план на кв. "Русин махала" е застроен с жилищни блокове, игрище, елементи от техническата инфраструктура, зелени площи. Решението е одобрено с оспорената заповед на кмета. За изясняване на спора от фактическа страна, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза. От заключението на експерта (основно), съдът е приел, че процесният имот попада в действащ кадастрален и регулационен планове, надлежно одобрени, като заема части от УПИ-II, с отреждане за жилищен комплекс и УПИ I-ГНС от кв. 428 и УПИ-жилищен комплекс и УПИ -IХ, 232, 233, 234, 235 от кв. 429, както и улици, като всички посочени, предвидени в плана мероприятия са реализирани. Вещото лице подробно е означило на приложената към заключението скица, терените съответно заети от междублоково пространство с пътеки от бетонови плочи, детска площадка и тревни площи, асфалтирана спортна площадка, заградена с телена мрежа, жилищните сгради с прилежащия им терени, частите попадащи в улици, терена, зает от сграда на кафене ведно с трафопост, едноетажна сграда - ресторант, с прилежащите им площи, терените заети от дворни места - частна собственост. При тези данни е съдът е приел, че безспорно процесният имот е правилно индивидуализиран като имот пл. № 151 по действащите кадастрален и регулационен план, както и че части от имота, попадат под предвидени по регулация и осъществени мероприятия. В оспорения акт обаче не са конкретно посочени и индивидуализирани съответните сгради с техните прилежащи части, улиците и другите съоръжения. Това е необходимо, за да е възможно ОСЗ да възстанови собствеността във възстановими на терена стари реални граници (изцяло или частично) или съответно да откаже реституция, ако имотът е зает от законно построени сгради, съоръжения или върху него са осъществени строителни дейности, които не позволяват възстановяването на собствеността. В производството не се изследват въпросите за законността на строителството, които също са от компетентността на ОСЗ. Посоченото налага графичната част на акта да включва конкретно отразяване на всички постройки и прилежащите им части, всички съоръжения и строителни дейности по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, което в случая не е сторено от административния орган. Поради това съдът е приел, че оспорената заповед следва да бъде изменена, като в диспозитива на съдебното решение подробно се възпроизведе заключението на вещото лице и скицата към него, които дават пълна и точна представа за осъщественото в имота строителство. По тези съображения, съдът е определил сам застроената и незастроена част от имат, като е описал подробно всяка една част от него, така както е индивидуализирана със съответните цифри по заключението на вещото лице, което е приел за неразделна част от решението и съответно е приподписал. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Видно от всички доказателства по делото - служебни скици, справки, както и от основното заключение на вещото лице, в процесния имот са осъществени всички мероприятия по действащия план. Изграден е жилищен комплекс, ведно със съпътстващата го инфраструктура - улици, алейна мрежа, изградена с бетонови плочи, детски площадки с монтирани детски съоръжения, игрище, трафопост, зелени площи, както и обслужващи сгради - кафене и ресторант, като целият имот е зает от посоченото строителство, предвидено по плана. При тези данни и правилно установена фактическа обстановка, съдът неправилно е приложил закона, за което отменително основание, настоящият състав следи и служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в случаите, когато бивши земеделски имоти са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, бившите собственици се обезщетяват. В § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ при условията на примерно (неизчерпателно) изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват такова възстановяване. Самото определяне на застроената част, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е предвидено да се извърши от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми. В конкретния случай реализираното строителство безспорно е от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, тъй като мероприятието е комплексно - включва както сгради, така и съоръжения - съпътстваща инфраструктура, озеленяване. В този смисъл посочените зелени площи, алеи, игрище, детски площадки - свободни части от междублоковото пространство, не могат да се възприемат като незастроена площ, тъй като застрояването по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните обекти, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране. По тази причина съдът е следвало да отхвърли претенцията на жалбоподателката частите от имота, посочени от вещото лице като свободни от застрояване, оцветени в зелено на скицата към заключението, да бъдат определени като незастроени. Игрището, детските площадки, бетоновите алеи и зелените площи, са част от комплексното строителство - съоръжения, инфраструктура и озеленяване, като дори и озеленяването е присъщо необходимо, в който смисъл са нормите на чл. 17, ал. 1, т. 4, чл. 20, т. 3 и чл. 21, ал. 4 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, действала към момента на издаване на процесната заповед, съгласно която в площта на жилищните територии се включва задължително и терен за обществени озеленени площи. Следователно благоустрояването и озеленяването по смисъла на чл. 61 от ЗУТ са неделима част, елемент от едно комплексно по своята същност мероприятие, които имат характер на застрояване и са пречка площта да се счита за свободна, съответно постановеният административен акт е законосъобразен. Съдът не е изградил този правен извод, вместо което е приел, че следва да възпроизведе в диспозитива си всички констатации на вещото лице, в това число и посочване на затревени терени, алеи, игрище, детски площадки, без да става ясно, посочените площи дали са застроени. С посоченото е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе по същество, като отхвърли първоначалната жалба против заповедта на кмета, която е законосъобразна. Същата не страда от пороците по чл. 146 от АПК. По посочените по-горе съображения, правилно целият имот е определен като застроен. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, първа колегия