Решение № 14652 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2579/2010 г.

Решение № 14652 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2579/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Икредит" АД, гр. София, против решение № 158 от 27.10.2009 г., постановено по адм. д. № 3423/2006 г. по описа на Софийски градски съд. Жалбоподателя навежда доводи, за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът Патентно ведомство на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 109/06.04.2006 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е отказана регистрацията на заявена марка с вх. № 65 414 "eCredit". Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводът на първоинстанционният съд, че решението за отказ да се регистрира марката е постановено в съответствие с материалноправните норми на ЗМГО е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Съдът е приел, че заявената марка не може да се регистрира, тъй като е налице хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗМГО. Марката е словна, изписана на латиница със стандартен шрифт, по определен начин като словния елемент "е" е изписан с малка буква пред думата "Credit", изписана с главна буква. Съдът е приел, че знакът "eCredit" се ползва в търговската практика за означаване на финансови услуги от клас 36 на МКСУ, извършвани по електронен път и този знак се свързва от потребителите с услугите, а не с произхода им. Направен е извод, че в случая заявената марка не притежава отличителна способност съгласно легалното определение на марка, дадено в чл. 9, ал. 1 от ЗМГО. Посочено е, че в наименованието на марката не се съдържа елемент, който да я отличава от други търговци, извършващи същите услуги. Понятието кредит е родово и е свързано с вида на услугите от клас 36 - "финансови услуги". Съдът е направил заключението, че е налице фактическия състав на чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗМГО, поради което отказът за регистрацията й е правилен. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗМГО, принадлежи към абсолютните изисквания за регистрация на дадена марка и се отнася до изпълнението на основната функция на марката, а именно да отличава стоките и/или услугите на едно лице от идентични или сходни стоки и/или услуги на друго лице. За да изпълнява тази функция марката следва да притежава отличителна способност сама за себе си. В случая марката се състои от родово понятия по отношение на заявените услуги и не може да бъде регистрирана. Смисълът на разпоредбата е да се избегне, монополизирането на думи, изрази или образи, които са възприети в говоримата реч или са широко използвани. Несъмнено думата кредит е родово понятие и е широко използвана, а добавянето пред него на малката буква "е" директно насочва към електронни услуги. Ето защо законосъобразно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗМГТО. Неоснователни са доводите на касатора, че процесната марка има асоциативен характер. Асоциативните марки представляват изрази, словосъчетания или други комбинации от знаци и означения, които насочват потребителите към стоките и услугите, без да ги указват буквално, тъй като не са обичайните конкретни указания за тези стоки и услуги. В настоящия случай марката буквално указва вида на услугите от клас 36 - кредити предоставяни по електронен път. Към момента на постановяване на съдебното решение е бил в сила Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние, с който в законодателството ни са въведи разпоредбите на Директива 2002/65/ЕО за продажба от разстояние на финансови услуги. Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на цитирания закон финансова услуга по смисъла на закона е и кредитиране и застраховане. От 2001 г. е в сила и Закона за електронния подпис, поради което е налице съответната нормативна база за предоставяне на финансови услуги от разстояние. За обикновения потребител знакът "eCredit" означава, че условията на договора ще се уговарят по електронен път. Позоваването на чл. 430, ал. 3 от Търговския закон за писмена форма на договора за банков кредит, е неотносимо към услугите от клас 36, тъй като посочената правна норма регламентира изрично договор за банков кредит. Ето защо доводите на касатора, че всеки потребител с ниво на интелигентност над средното е наясно, че в България не се отпускат кредите по електронен път, не намират опора в закона. В тази връзка твърдението, че след като не са налице доказателства, преди датата на заявката, други търговци освен "ИКРЕДИТ" да са използвали думата "eCredit", то същата има отличителен характер, придаващ й качество на марка, е неоснователно. Правилно е прието, че е налице хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗМГО, тъй като марка се състои изключително от знаци, станали обичайни в говоримия език. Твърдението, че за отличителността на марката "еCredit" по отношение на дружеството, способства факта, че това е фирменото наименование на заявителя, е неоснователно. Фирмата на заявителя е "ИКРЕДИТ", което наименование не може да се свърже със заявената марка, както смислово, така и визуално, сходството е само фонетично. Фактът, че дружеството има две регистрирани марки, а именно: "ИКРЕДИТ" и "Е CREDIT", с които процесната марка е сходна не влия на отличителността на последната. Регистрираните марки се различават визуално от общоприетия начин на означаване на финансови услуги, предлагани по електронен път. Марката "ИКРЕДИТ" има фантазиен характер, изписана е на кирилица и е идентична с фирмата на търговеца. Марката "Е CREDIT" е регистрирана с изричното съгласие на дружеството за отказ от изключителното право на словния елемент CREDIT. Обжалваното решение е постановено след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Фактът, че съдът не е възприел заключението на приетата по делото съдебно-маркова експертиза, не води нито до необоснованост на решението, нито до наличие на съществени нарушения на процесуалните правила. Заключението на вещото лице, че процесната марка е фантазийна, защото няма смислово значение на български език и на най-разпространените европейски езици, като същевременно е и асоциативна, не може да бъде споделено. Заявената марка включва думата "Credit", която и на английски и на български език в икономически смисъл е идентична. Поставянето на малката буква "е" в началото на думата е означение станало обичайно за услуги, извършвани по електронен път. Следователно правилно първоинстанционният съд не е възприел заключението на съдебно-марковата експертиза, че заявената марка е фантазийна и същевременно асоциативна. Останалите отговори вещото лице е изградил на база на посочените изводи. Съдът е ценил заключението на вещото лице с оглед всички събрани по делото доказателства и правилно не е възприел същото. С оглед на обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,