Решение № 14096 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7683/2009 г.

Решение № 14096 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7683/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби подадени от адвокат Невена Стефанова-пълномощник на Стамат Димитров Стаматов от гр. Варна и касационна жалба, подадена лично от Стамат Стаматов, и двете срещу решение № 61 от 27.01.2009 г., постановено по адм. д. № 1214/2006 г. на Окръжен съд-Варна. С обжалваното решение съдът е изменил заповед № Г-ПР 242 от 26.04.2006 г. на кмета на район "Аспарухово" при община Варна, с която е одобрена оценката на извършени подобрения в частта от имот № 292, попадащ в имот № 2374 по плана на новообразуваните имоти на местност "Ракитника", к. р. 551, землище на кв. "Галата", гр. Варна, подлежаща на изплащане от наследниците на Димитър Стаматов Алексиев на ползвателя Тодор Георгиев Тодоров, като я е определил в размер на 1652 лв. В касационните жалби, които са с идентично съдържание, се прави оплакване за недопустимост и неправилност на решението, като се релевират доводи представляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Те са обосновани с твърдения, че Тодор Тодоров е подал жалба след изтичане на 30-дневния преклузивен срок от влизане в сила на заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти. На следващо място се твърди, че съдът не е установил по един безспорен и категоричен начин броя на трайните насаждения в частта от имота, като не е изложил и мотиви относно разликата между оценките, дадени от оценителя и назначеното от съда вещо лице, което се квалифицира като нарушение на съществени процесуални правила. Съдът бил длъжен служебно да определи каква е цената на подобренията. На последно място се твърди, че решението е необосновано, защото съдът не е изложил мотиви защо приема заключението на назначената експертиза. По изложените съображения се моли, решението да се обезсили, като производството по делото се прекрати. Направено е и алтернативно искане решението да се отмени като неправилно, а делото върнато за ново разглеждане при даване на задължителни указания на новия състав. От кмета на район "Аспарухово" е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Изложени са възражения относно твърденията за недопустимост на жалбата, а така също и срещу твърденията за нарушение на съществени процесуални правила и необоснованост. По изложените съображения се моли, решението на съда като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Ответникът Тодор Тодоров взема становище за неоснователност на касационната жалба, като моли, тя да не се уважава. Заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че твърдението за недопустимост на жалбата е неоснователно и в противоречие не само с материалното право, но и с практиката на Върховния административен съд. На следващо място счита, че решението на съда е законосъобразно, защото съдът е дал възможност на жалбоподателя, да докаже твърденията си, като е назначил тройна експертиза, но поради невнасяне на депозит за нея, е отменил определението си. Поради това, че заключението на експертизата не е опровергано, прокурорът намира, че решението на съда е правилно, а касационната жалба срещу него е неоснователна. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира и двете касационни жалби с идентично съдържание за допустими, като подадени от страна, за която постановеният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни, по следните съображения: Окръжният съд-Варна е бил сезиран с жалба, подадена от Тодор Георгиев Тодоров срещу заповед № Г-ПР 242 от 26.04.2006 г. на кмета на район "Аспарухово" с делегирани права от кмета на община Варна, с която на основание § 4л и § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31 ПЗР на ППЗСПЗЗ е одобрили оценката в размер на 466 лв. на извършени подобрения в частта от поземлен имот № 292, попадащ в имот № 2374 по плана на новообразуваните имоти на местността "Ракитника", к. р. 551, землище на кв. "Галата", община Варна, собствеността върху който е възстановена на наследниците на Димитър Алексиев Стаматов, с бивш ползвател на имота по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ - Тодор Георгиев Тодоров. Между страните не се е спорило относно активната им легитимация. Не се е спорило и относно компетентността на органа, издал административния акт. Жалбата е била срещу размера на оценката на подобренията, като жалбоподателят Тодор Тодоров е твърдял, че в нея не са били включени част от насажденията, представляващи подобрения върху ползвания от него имот. За доказване на твърдението си жалбоподателят е поискал назначаване на съдебно-агрономическа експертиза, която съдът е допуснал. Заключението на вещото лице е било оспорено от заинтересованата страна Стамат Димитров Стаматов един от наследниците на Димитър Алексиев Стаматов. Оспорването е било насочено срещу цената, дадена от вещото лице на овощните насаждения, която е била в размер на 1652.23 лв. Съдът е допуснал тройна експертиза, като е указал на оспорващия Стамат Стаматов да внесе определения от 150 лв. депозит. Депозитът не е бил внесен, поради което съдът е дал нова възможност и срок на заинтересованата страна да внесе депозит, като посочи и вещо лице, което да участва в тройната експертиза. Указал е на страната, че при непредставянето на доказателство за внасянето на депозит, тройната експертиза ще бъде заличена, а делото - решено, при наличните доказателства. Поради неизпълнение на указанията на съда от Стамат Стаматов съдът е заличил допуснатата тройна експертиза и е решил делото при установената цена на подобренията, според заключението на единичната експертиза. Изменил е заповедта на кмета на общината с определената цена на подобренията, като я е увеличил от 466 лв. на 1652 лв. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователен е първият довод в касационната жалба за недопустимост на първоначалната жалба на Тодор Тодоров. Срокът, указан в § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ не е преклузивен, а инструктивен и дисциплиниращ страните. Аргумент за това е чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, според който кметът издава заповед за възстановяване, съответно за придобиване на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти не само след влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4, но и след представяне на документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата. Това означава, че собствениците, на които е възстановено правото на собственост върху земята, трябва да докажат пред кмета на общината заплащането на подобренията, по влязлата в сила оценка, за да се снабдят със заповедта на кмета по чл. 28а, ал. 1. Лицето, извършило подобрения върху имота, подлежащ на връщане, има правата по чл. 72 ЗС, според § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ. А цената на подобренията е по пазарни цени, според § 31, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. Кметът е издал заповед за оценката на подобренията, а тя като индивидуален административен акт подлежи на оспорване. Оспорването й е в срок, поради което релевираният довод за недопустимост на жалбата е неоснователен. Неоснователен е и следващият довод за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила. С този довод адвокат-пълномощникът се опитва да размести доказателствената тежест. След като Стамат Стаматов е оспорил заключението на единичната експертиза в частта й за цената на подобренията, за доказване на това си твърдение е посочил доказателственото средство - тройна експертиза. Съдът е допуснал неговото искане, но това не означава, че съдът служебно заплаща всички разноски на страната, а последната е длъжна да внесе определеният от съда депозит. Съдът е дал две възможности на страната да докаже своите твърдения, но тя не е внесла указания депозит, поради което съдът е заличил експертизата. Страната не е доказала своето твърдение относно стойността на подобренията и не може бездействието си да прехвърля върху съда, с твърдение за допуснато от последния нарушение на съществени процесуални правила. Неоснователен е и доводът за необоснованост на решението. Съдът е обсъдил всички събрани писмени доказателства, ведно със заключението на вещото лице и въз основа на направените изводи е постановил съдебния си акт. Вещото лице подробно е обяснило защо неговата оценка се различава от тази на кмета, като оспорването е било само за цената на подобренията, а не и за броя и вида на овощните насаждения. След като приетото заключение не е опровергано по съответния ред, съдът е постановил решението си при наличните релевантни доказателства. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените с касационната жалба нарушения, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, поради което решението като допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение