Решение № 1541 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12526/2012 г.

Решение № 1541 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12526/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, против Решение № 1329/10.07.2012 г. на Административен съд - гр. Бургас, четвърти състав, постановено по адм. дело № 1684 по описа за 2011 г. на този съд.

С решението е отменен ревизионен акт № 1104517/19.04.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-186/16.06.2011 г. на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "Йордан Сотиров Михайлов са определени задължения по ЗДДС за данъчен период от 1.12.2007 г. - 31.12.2007 г. в размер на 10 809,20 лв. и лихви за забава в размер на 4 330,11 лв.; за данъчен период 1.04.2008 г. - 31.10.2008 г. в размер на 183 707,28 лв. и лихва в размер на 58 847,64 лв.; за данъчен период 01.06.2009 г. - 30.06.2009 г. в размер на 3 024 лв. и лихва в размер на 544, 92 лв.; за данъчен период 1.11.2009 г. - 30.11.2009 г. в размер на 11 025 лв. и лихва в размер на 1 453, 97 лв. и задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 1.01.2007 г. - 31.12.2009 г. общо в размер на 161 318,25 лв. и лихва общо в размер на 32 988,95 лева. Дирекцията е осъдена да заплати разноски в размер на 700 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяна на съдебното решение, пререшаване на делото и присъждане направените разноски.

Ответникът по касация - "ЕТ "Йордан Сотиров Михайлов", редовно призован, не е изразил становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК поради което жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отменил ревизионен акт № 1104517/19.04.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-186/16.06.2011 г. на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "Йордан Сотиров Михайлов" - със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Патриарх Евтимий", № 55, ет. 1, ЕИК 020065308 са определени задължения по ЗДДС за данъчен период от 1.12.2007 г. - 31.12.2007 г. в размер на 10 809,20 лв. и лихви за забава в размер на 4 330,11 лв.; за данъчен период 1.04.2008 г. - 31.10.2008 г. в размер на 183 707,28 лв. и лихва в размер на 58 847,64 лв.; за данъчен период 1.06.2009 г. - 30.06.2009 г. в размер на 3 024 лв. и лихва в размер на 544,92 лв.; за данъчен период 1.11.2009 г. - 30.11.2009 г. в размер на 11 025 лв. и лихва в размер на 1 453, 97 лв. и задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 1.01.2007 г. - 31.12.2009 г. общо в размер на 161 318,25 лв. и лихва общо в размер на 32 988,95 лева.

Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че не е установена липсата на реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС. Не са налице доказателства, обосноваващи извод, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане на данъчен кредит е данъчна измама.

Оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал доказателствата, приобщени по време на ревизията и установената фактическа обстановка въз основа на тях. В резултат на това и след анализ на доказателствата, събрани в съдебното производство, съдът е формирал извод, че доставките, обективирани в процесните фактури, са реално осъществени.

От фактическа страна е установено следното:

Органът по приходите е констатирал, че през горепосочените данъчни периоди Йордан Сотиров Михайлов, действащ като едноличен търговец е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 208 565,48 лв., в това число:

• 119 829,40 лв. по следните фактури, издадени от "Строй Билдинг" ЕООД: № 63/20.12.2007 г., с данъчна основа 54 046,00 лв., ДДС - 10809,20 лв. и предмет на доставка "извършени СМР, съгласно договор от 27.09.2007 г. ", № 139/29.04.2008 г., с данъчна основа 125 000,00 лв., ДДС - 25 000,00 лв. и предмет на доставка "аванс за доставка на материали", № 141/30.04.2008 г., с данъчна основа 106 150,00 лв., ДДС 21 230,00 лв. и предмет на доставка "извършени СМР, съгласно договор от 27.09.2007 г. ", № 150/30.05.2008 г., с данъчна основа 37 060,00 лв., ДДС - 7 412,00 лв. и предмет на доставка "извършени СМР, съгласно договор от 27.09.2007 г. ", № 168/26.06.2008 г., с предмет "доставка на материали по опис" по договор от 29.04.2008 г. на стойност 71 520,00 лв., по която е приспаднат частично аванс по фактура № 139/29.04.2008 г. в размер на 71 520,00 лв. (т. е. фактурата е с нулева стойност), № 169/27.06.2008 г., с данъчна основа 85 027,00 лв., ДДС - 17 005,40 лв. и предмет на доставка "извършени СМР, съгласно договор от 27.09.2007 г. ", № 187/29.07.2008 г., с данъчна основа 70 054,00 лв., ДДС - 14 010,80 лв. и предмет на доставка "извършени СМР, съгласно договор от 27.09.2007 г. " и № 205/31.10.2008 г., с данъчна основа 121 810,00 лв., ДДС - 24 362,00 лв. и предмет на доставка "извършени СМР, съгласно договор от 27.09.2007 г."; - 74 687,08 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "П. 2" ЕООД с № 8/30.06.2008 г. - данъчна основа 32 4185,40 лв., ДДС - 64 837,08 лв., с предмет на доставка "изпълнено СМР съгласно договор от 4.08.2008 г. и акт обр. 19", № 37/26.09.2008 г. - данъчна основа 49 250,00 лв. и ДДС - 9850,00 лева; 3 024,00 лв. по издадена от "Касъл строй" ЕООД фактура № 17/24.06.2009 г., с данъчна основа 15 120,00 лв. и предмет на доставка "извършено СМР съгласно договор"; 11 025,00 лв. по издадена от "Стройко 2009" ЕООД фактура № 12/20.11.2009 г., с данъчна основа 55 125,00 лева.

Ненамирането на доставчиците, на посочените от тях адреси за кореспонденция, е мотивирало органа по приходите да счете, че е възпрепятстван да извърши проверка и анализ на всички техни книжа, във връзка с процесните стоки и строителни услуги, както от гледна точка на тяхната достоверност, цялост, счетоводни записвания, начисляване на данъка и т. н., както и че органът е поставен в невъзможност да извърши съпоставка с представените от жалбоподателя документи. Той не е могъл да установи събрани ли са доказателства за реално извършени по смисъла на чл. 6, ал. 1, чл. 8 и чл. 9 от ЗДДС доставки на стоки и услуги, начислен ли е данъка по реда на чл. 82 и 86 от ЗДДС, отразен ли е счетоводно, като задължение към бюджета. Липсата на документи, установяващи вида и обема на фактурираните СМР, както и на документи за надеждно отчетени и измерени разходи по извършване на същите услуги, препятствали възможността за преценка, дали реално е осъществена услуга в хипотезата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС.

Въз основа на процесуалните действия и установени факти, ревизиращият орган е приел, че представените фактури са без доказателствена сила и не удостоверяват действително предоставени услуги към дружеството-жалбоподател. Затова е посочено, че в случая става въпрос за формално документиране на сделки и "движение на документи", без да е налице фактическо изпълнение на доставки. Това е обусловило извода и, че разходът по документите не следва да бъде признат за данъчни цели.

Заключението по назначената експертиза е констатирало, че при жалбоподателя всички записвания по повод процесните фактури са извършени съобразно изискванията на ЗСч.. Процесните стоки и услуги, документирани с фактурите, са използвани от жалбоподателя за последващи облагаеми доставки, (отразени в табличен вид към експертизата). Установена е техническа и кадрова обезпеченост на дружествата - доставчици, в резултат на извършена проверка на документи, наличните такива по делото и извършените справки за регистрирани трудови договори.

Първоинстанционният съд се е мотивирал, че само от факта на ненамиране доставчиците на адреса за кореспонденция, не може да бъде обоснован извод за липса на реалност на доставката, а и в настоящия казус приходният орган не е ангажирал никакви доказателства, въз основа на които може да се направи извод за наличието на данъчна измама, извършена от доставчиците, което всъщност да обоснове законосъобразен отказ за признаване право на данъчен кредит. Нещо повече, установено е, че получените по спорните фактури доставки са използвани от жалбоподателя за последващи облагаеми доставки.

Обжалваното решение е правилно и касационната инстанция го оставя в сила.

Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Не е налице соченото от касатора основание за отмяна на решението. Последното е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и след правилно приложение на материалния закон.

Незаконосъобразно с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит по посочените по-горе фактури и незаконосъобразно органът по приходите е увеличил финансовия резултат на търговеца, като не му е признал разход, осчетоводен по фактурите, определяйки допълнителни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ. В случая не са установени обстоятелства за извършена данъчна измама или друго нарушение на данъчното законодателство, а и такива не са твърдяни от органа по приходите.

Не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключените договори с доставчиците, както и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи.

Обосновано съдът е кредитирал заключението на вещото лице като компетентно и добросъвестно изготвено, обсъждайки го при спазване разпоредбата на чл. 202 ГПК. В съдебно заседание вещото лице С. Арабаджиева е обяснила, че документите са представени от упълномощено лице, отбелязвайки къде са се намирали счетоводствата към момента на извършване на експертизата. Посочен е и адресът на счетоводната къща. Вещото лице е категорично, че на цитирания адрес се намира счетоводната документация. Нещо повече, вещото лице е представило в съдебно заседание копия от пълномощните, допълвайки, че счетоводителят е починал.

Фактите от процесния казус са идентични с тези в главните производства по дело С-142/11 и по дело С-324/11 на Съда на Европейския съюз. В Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Съдът е постановил, че "чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), чл. 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.

В решението си от 6.09.2012 г. по дело С-324/11, съдът е приел, че "когато данъчният орган предоставя конкретни улики за наличието на данъчна измама, Директива 2006/112 и принципът на данъчен неутралитет допускат националната юрисдикция да провери въз основа на цялостна преценка всички обстоятелства по случая, дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка. При все това в положение като разглежданото в главното производство правото на приспадане може да бъде отказано само когато данъчният орган установи, въз основа на обективни данни, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки". Цитираните решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик.

Обратното е допустимо при доказана недобросъвестност на получателя, въз основа на обективни данни относно обстоятелството, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В процесния случай липсват в РА твърдения и мотиви за извършване на измама от издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Затова добросъвестният получател, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчни фактури, които отразяват извършени услуги, по които е платил данъчните основи и дължимия ДДС, има право на данъчен кредит в размер на платения ДДС по фактурите. При ревизията и при обжалването, органът по приходите не е доказал, че ДЗЛ разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя на фактурите. Съгласно т. 52 от цитираната практика на СЕС "....право на приспадане може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че съответното ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки".

На вещото лице Арабаджиева е била представена справка за наличните ДМА, необходими за осъществяване на доставките. "Комфорт БГ" ЕООД притежава в собственост багер и челен товарач. Освен това, по делото е установено, че едноличните дружества с ограничена отговорност са подавали уведомления по чл. 62 КТ, от ведомостите пък става ясно, че са начислявани работни заплати, социални и здравни осигуровки. "Стройко 2009" ЕООД е имало регистрирани 65 лица на различни длъжности от строителството. Плащането по процесните фактури е в брой. Експертът е направил проверка на изписаните и на вложените материали в обект "Запечатка на ж. п. линия подстанция", констатирайки че в себестойността на обекта е включен разход за фракция. Частичните несъответствия между документите, коментирани в касационната жалба не променят горните изводи, включително след констатираното осъществяване на услугите.

С оглед на цитираните съображения, решението на Административен съд - Бургас като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение