Решение № 9612 от 28.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4358/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Н. К. от гр. София ,чрез адв.Х.Митков срещу Решение 1510 от 07.03.2024 г. на Административен съд София град по адм. дело 5028/2023 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ рег. 230000-6474/26.04.2023 г. на началник на 06 Районно управление (РУ) СДВР за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и са присъдени разноски за юрисконсулт. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно приел, че за касаторката не съществува заплаха в по-голяма степен от всички останали граждани. Налице е противоречие в мотивите, тъй като първоинстанционният съд от една страна приема, че е достатъчно съществуването на потенциална опасност, а впоследствие, че липсва конкретна, пряка и достатъчно сериозна опасност като предпоставка за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Твърди, че неправилно съдът е тълкувал прекратяването на охраната на жалбоподателката като липса на опасност, както и че не е релевантно обсъждането от решаващия съд на друго производство касаещо подновяване на разрешителното за огнестрелно оръжие на И. С.. По изложените съображения отправя искане за отмяна на обжалваното решение и за връщане преписката на органа с указания за издаване на исканото разрешение за оръжие. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба началникът на 06 Районно управление СДВР, не представя отговор по касационната жалба. В съдебно заседание се представлява от юрк.Пашунов, който моли съда да отхвърли жалбата и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - седмо отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. АССГ е бил сезиран с жалба от Б. Н. К. от гр. София срещу Отказ рег. УРИ 230000-6474/26.04.2023 г. за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие, издаден от Началника на 06 РУ към СДВР. От фактическа страна по делото е установено, че производството по издаване на оспорения административен акт е започнало със заявление вх. вх. 142400-796/2023 г. за издаване на разрешение за придобиване накъсоцевно огнестрелно оръжие за самозащита, депозирано от Б. К. до началника на 06 РУ - СДВР. Към преписката са приложени всички изискуеми по закон документи: медицинско удостоверение, че не се установят психични разстройства/заболявания на лицето към момента на прегледа и лицето не се води на отчет/; удостоверения от НСС, че към момента на издаването няма данни за обвинения по неприключили наказателни производства срещу оспорващaта и няма данни за обвинения по неприключили наказателни производства срещу жалбоподателката; електронна справка за съдимост от 22.03.2023 г. с отбелязване, че лицето не е осъждано; свидетелство за съдимост, валидно до 12.06.2023 г., издадено от СРС, с отбелязване, че лицето не е осъждано; удостоверение за завършен курс по безопасно боравене с огнестрелно оръжие и положен изпит съгласно протокол 125-79/2022 г., издадено от началника на СДВР, както и Постановление за защита на свидетел от 10.01.2023 г., с което се постановява вземане на мярка за незабавна защита спрямо К., изразяваща се в осигуряване на лична охрана от органите на МВР-СДВР, считано от 10.01.2023г. В докладна записка с УРИ 230-10442/15.03.2023 г. е посочено, че в хода на проверката е установено, че лицето Б. К. живее на посочения от нея адрес; работи като управител на фирма Ритц 2020 ЕООД от 3 години; не се води на списъчен отчет като психично болно лице, лице злоупотребяващо с алкохол или други упойващи вещества и не е част от криминален контингент. Посочва се още, че до момента няма данни да е извършвала или да извършва противообществени прояви и нарушения на обществения ред и няма издадени заповеди по Закона за защита от домашно насилие. Притежава метална каса за съхранение на оръжието, закрепена спрямо изискванията. Направена е справка в масивите на МВР, от която е установено, че спрямо К. няма въведени данни за извършени престъпления. Извършена е проверка и в АИС ОА , видно от която няма данни за лицето да има наложена мярка за неотклонение, извършени престъпления или противообществени прояви. Извършена е проверка и в деловодната система на 06 РУ-СДВР, от която не са установени данни за подавани жалби или сигнали срещу лицето, както и е извършена справка в АИС ИД , от която се е установило, че лицето не е обявено за издирване. Със съобщение УРИ 230000-4680/22.03.2023 г. оспорващата е уведомена, че на основание чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ в 30-дневен срок следва да представи основателна причина (мотиви), които да обосноват издаване на исканото разрешение. В указания срок К. е депозирала молба с вх.140400-1161/06.04.2023 г. до началника на 06 РУ-СДВР, в която е посочила като причина за издаването на разрешението обстоятелството, че мъжът и е свидетел по досъдебно производство 2020/2020 г. по описа на Специализираната прокуратура. Многократно е подавала жалби до прокуратурата, че е заплашвана. Излага още, че е била разпоредена охрана пред дома и, но при напускането му не я е придружавал никой. Твърди, че и се налага да взема дъщеря си и да я води на тренировки в късните часове на деня и моли за съдействие, тъй като намира, че това е достатъчно основателна причина за да получи разрешение за придобиване на оръжие, за да защити себе си и семейството си. С оспорения Отказ рег. УРИ 230000-6474/26.04.2023 г. за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие, издаден от Началника на 06 РУ към СДМВР, на основание чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ е отказано да бъде дадено исканото разрешение, тъй като изложените от К. мотиви не биха могли да се приемат като абсолютно основателна причина, с която да се обоснове по несъмнен начин необходимостта от притежанието на огнестрелно оръжие, поради това, че същите са възможни хипотези на настъпването на дадени обстоятелства, но не са подкрепени и липсват и доказателства за съществуването на тази конкретна необходимост. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Б. Н. К. срещу отказ рег. 230000-6474/26.04.2023 г. на началник на 06 Районно управление (РУ) СДВР за издаване на разрешение за придобичаве чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие. Отказът е издаден на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). При проверка на законосъобразността на административния акт съдът е установил, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗОБВВПИ огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ урежда дейностите, които се включват в приложението на огнестрелни оръжия за граждански цели, както следва самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални, филмови и други постановки. Редът и необходимите документи за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси са установени от законодателя в чл. 76 ЗОБВВПИ. Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ (издаване на разрешение) или за такова по реда на чл. 87 от с. з. (подновяване на разрешение), във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятен за лицето административен акт. В конкретния случай, при безспорно установената фактическа обстановка съдът е достигнал до правилен извод, че лицето не установява основателна причина - самоотбрана, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и оплакванията на жалбоподателя. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е в тежест на заявителя. Заявителят следва да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. В административното производство във връзка с подаденото заявление и установеното непосочване на основателна причина за самоотбрана, органът е предоставил възможност на заявителя да ангажира допълнителни доказателства, с които да обоснове необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие. В отговор от К. е представена единствено молба, в която е посочила като причина единствено обстоятелството, че мъжът, с когото съжителства и от когото има дете е свидетел по досъдебно производство и излага, че в тази връзка е била разпоредена охрана пред дома и по реда на чл.123,ал.1 от НПК, но при напускането на дома й не разполага с охрана или с други средства за защита на живота и здравето си. Доказателства в подкрепа на искането за издаване на разрешение не са представени. Не променя този извод и представеното в хода на съдебното производство Постановление от 09.06.2023г. за отмяна на защита на свидетел на прокурори от СГП, тъй като вземането на мярка за незабавна защита спрямо заявителя чрез осигуряването на негова лична физическа охрана от органите на 06-РУ-СДВР е обстоятелство, обосноваващо отпадането на нуждата от носене на оръжие, поради което правилно е прието, че след вземането на тази мярка е отпаднала основателната причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Новите обстоятелства възникнали след това може да са основание за подаване на ново заявление за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, но не и за отмяна на оспорения пред съда акт. Установено е, че К. не е поискала защита /охрана/от служители на Бюро по защита при Министъра на правосъдието, каквато възможност и е била указана последствие в прокурорското постановление за отмяна на мярката за защита на свидетел, т.е. налице е била възможност за друга по- пропорционална мярка за защита. В случая, както правилно е заключил съдът, заявителят не е доказал наличието на конкретна, пряка и достатъчно сериозна опасност от посегателство срещу живота, здравето и имуществото му, която би оправдала повишения риск от притежаване и носене на огнестрелно оръжие. Действително, при постановяване на решението си решаващият съд е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, релевирани от касатора, като се е позовал на невлязлото в сила решение на АССГ за отмяна на отнетото разрешение за носене на огнестрелно оръжие на живущия с К. на семейни начала И. С., както и със съждението за достатъчност на потенциална опасност в противоречие с останалата част от мотивите за изискване на конкретни факти и обстоятелства за застрашеност. Тези нарушения обаче не са сами по себе си съществени и достатъчни да обосноват неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като съдът е направил задълбочен и логичен анализ на оспорения акт, както и на изискванията на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ в съпоставка с установените факти, като процесът на формиране на вътрешното му убеждение не е опорочен. По изложените съображения доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 143 АПК вр. чл. 24 от Наредбата за защита и правна помощ в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение,