Решение № 6810 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8226/2018 г.

Решение № 6810 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8226/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Т. от гр. С. срещу решение № 1702 от 15.03.2018 г., постановено по адм. дело № 8882/2017 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължение по декларация № 2017-7219 ГРМТ-2 от 05.05.2017 г., потвърден с решение № СФД17-РД28-95/10.07.2017 г. на Директора на дирекция Общински приходи към направление Финанси и стопански дейност при СО. Касаторът излага доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът недопустимо се е произнесъл по необжалваната част от АУЗД касаеща задълженията за ДНИ, което е видно и от самата жалба до АССГ, с която актът е оспорен само в частта относно установените задължения за ТБО. Според касатора съдът неправилно е приел, че след като процесните имоти, находящи се в бл. ... се намират на територията по чл. 62 от ЗМДТ то за тях се дължи ТБО. По делото не са ангажирани доказателства за реалното престиране на услугите – не са представени маршрутни графици, транспортни схеми и протоколи за предоставени съдове за събиране на битови отпадъци. Съдът неправилно е присъдил и разноските по делото вземайки предвид общия материален интерес в размер на 7 784,58 лева, в който са включени сумите както по оспорената част от акта, така и по необжалваната част от АУЗД. С оглед изложеното, моли да бъде отменено решението на АССГ, както и да му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Директор на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопански дейности" при СО, чрез юрк. Йосифова, оспорва жалбата, счита, че не са налице касационните основания за отмяна на първоинстанционното решение, поради което моли да бъде потвърдено изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по съществото, е частично основателна. Предмет на спора пред АССГ е бил Акт за установяване на задължение по декларация № 2017-7219 ГРМТ-2 от 05.05.2017 г., потвърден с решение № СФД17-РД28-95/10.07.2017 г. на Директора на дирекция Общински приходи към направление Финанси и стопански дейност при СО, с който на М. Т. са установени задължения за ДНИ и ТБО общо в размер на 7784, 58 лева. За да отхвърли жалбата на лицето, съдът е приел, че оспореният АУЗД е валиден акт, издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Същият е подробно мотивиран, като при издаването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон. Според решаващия състав спорът между страните обхваща трите имота собственост на М. Т. в [жк], а именно 1/4 ид. част от ап. ... в [жилищен адрес] както и търговските помещения с РЗП съответно от 251, 80 кв. м. и от 108, 55 кв. м., последните две предмет съответно на декларации по чл. 14 от ЗМДТ от 2005 и от 2004 г., а апартаментът - предмет на коригираща декларация от 2017 г. въз основа на нотариален акт от 13.10.2000 година. Приел е, че жалбоподателят се явява задължен да заплати данък за процесните имоти, както и таксата за битови отпадъци за трите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, поради което и аргументите му за недължимост се явяват неоснователни. Видно от приложените по делото решения на СОС и заповеди на Кмета на СО процесните имоти попадат в територия по чл. 62 от ЗМДТ, в която се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване /л. 88 и сл. /. Приложени са и планове, от които е видно, че услугите реално се извършват на територията на ж. к. Сухата река. От ответника е представена и допълнителна информация - ежедневни констативни протоколи за установяване на количеството изпълнени и неизпълнени видове дейности, обобщени констативни протоколи, договори, фактури и пр., които също потвърждават, че в района, в който се намират имотите на жалбоподателя, се извършват услугите сметосъбиране и сметоизвозване. Това се потвърждава и от показанията на св. Войнов, който заявява, че се използват контейнерите при магазин Била, читалището, бензиностанция и на съседната улица. Съдът е приел за неоснователно възражението на лицето за недължимост на ТБО с аргумент, че е налице фактическа невъзможност да влязат коли, които да събират битовите отпадъци непосредствено пред блок ... Г в ж. к. Сухата река. Според съда не съществува нормативно задължение съдове за БО да се поставят пред всеки отделен имот - къща, блок, вход и пр., още повече, когато, видно от твърденията и св. показания, това е обективно невъзможно. Релевантното в случая е, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване се извършва в района, в който попадат имотите на жалбоподателя. Т. е. в близост до имота има контейнери, които периодично се изпразват. По отношение на останалите услуги - обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване, също не е налице основание жалбоподателят да бъде освободен от задължението за заплащане на БО, предвид обсъдените доказателства - решения на СОС и заповеди на Кмета на СО. Такива услуги на територията на СО се извършват, а и възможност за жалбоподателя да бъде освободен от заплащането им при подаване на декларация, по арг. за обратното от чл. 71, т. 1 от ЗМДТ няма, т. е. и при подаване на декларация заплащането на тези услуги е дължимо. Настоящият касационен състав намира за основателно възражението за недопустимост на решението в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на М. Т. против АУЗД относно установените задължения за данък недвижими имоти за процесните 2012 г. – 2016 г. Решението в тази част подлежи на обезсилване, тъй като е процесуално недопустимо. С процесния АУЗД № 2017-7219 ГРМТ-2 от 05.05.2017 г. на М. Т. са определени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2012 г. – 2016 г., като лицето е обжалвало акта както по административен ред, така и пред съда само досежно определените задължения за ТБО за процесните периоди. Независимо от това, с решението си административният съд е отхвърлил жалбата на М. Т. срещу АУЗД в неговата цялост. Ето защо решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на М. Т. срещу процесния АУЗД, в частта, с която е определено задължение за ДНИ за периода 01. 2012 г. - 12. 2016 г. в размер на 3298, 54 лв. и лихви – 933, 37 лева, и е осъдено лицето да заплати юрисконсултско възнаграждение за сумата над 478, 69 лева, е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като съдът не е бил сезиран с жалба срещу акта, в посочената част. В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са възраженията на касатора за недължимост на ТБО с аргумент, че не обитава процесния имот и съответно не генерира отпадъци. Съгласно чл. 62 ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Според чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗМДТ не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Следователно с оглед изричната разпоредба на чл. 71 от закона, в която е посочено кога не се събира такса, независимо от обстоятелството, че процесният недвижим имот не се ползва, т. е. не е бил обитаван от хора, генериращи битови отпадъци, не може да се обоснове извод, че таксата битови отпадъци не се дължи. Както правилно е приел съдът релевантното в случая е, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване се извършва в района, в който попадат имотите на касатора, т. е. в близост до имота има контейнери, поради което законосъобразно с процесния акт са определени задължения за ТБО за периода 2012 г. - 2016 г. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 478, 69 лв., на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,