Решение № 223 от 07.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9309/2008 г.

Решение № 223 от 07.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9309/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 87 ЗУБ във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Лъки Уилямс, роден на 06.05.1980 г. в гр. Моровия, Либерия, гражданин на Либерия, неженен, против решение № 269/29.05.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата се съдържат твърдения за незаконосъобразност на административния акт, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по 146 от АПК. Моли съдът да отмени решението и да върне преписката на административния орган с указание да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Ответникът по жалбата - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет не изразява становище Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и излага съображения относно законосъобразността на административния акт. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на оспорения административен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Въз основа на данните по делото се установява следната фактическа обстановка: Образуваното по молбата за закрила по реда на ЗУБ № 4313/28.12.2007 г. е приключило с обжалваното решение № 269 от 29.05.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец на чужденеца, с мотив, че не са налице основания по чл. 8 от ЗУБ. Решението е постановено въз основа на становище от № УП 2806 от 12.05.2008 г. 10.04.2008 г. на главен експерт в РПЦБ - София. Изложени са съображения, че жалбоподателят не е бил преследван и същият няма основания да се страхува от преследване в Сенегал, от която страна е пристигнал в Република България, след като е живял от около 10 - 15 години там. В решението се съдържа и произнасяне относно сигурността на държавата по произход - Либерия, от която кандидатът е заминал за Сенегал. Обжалваният административен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган, при спазване на процесуалните и материални разпоредби, в установената от закона форма, в съответствие с целта на закона. Правилен е изводът на органа относно липсата на материалните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на търсещият закрила чужденец - същият не е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход., като репресията да се основава на неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. От приложената по делото справка относно обществено - политическата обстановка в Сенегал, страната, от която чужденецът идва и е живял продължително време, се установява, че в страната има социално-икономически проблеми. Налице са въоръжени сблъсъци между бунтовници и други групировки. Не е обаче налице въоръжен конфликт по смисъла на приетите от международното право критерии. Обстоятелството, че жалбоподателят е напуснал страната легално, без да е имал проблеми с официалните власти допълнително обосновава извода за отхвърляне на молбата му за предоставяне на статут на бежанец. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процедурата. Възприетите от органа в резултат на интервюто факти не са били оборени или изменени в рамките на съдебното оспорване. Административният орган задълбочено е изследвал историята на кандидата и правилно е обосновал извода за липса на условията по чл. 8. Въпреки наличието на задължение за произнасяне и отношение молбата за предоставяне на закрила по реда на чл. 9 от ЗУБ - хуманитарен статут, което не е било сторено от административния орган, постановеното решение по отношение статута по чл. 8 ЗУБ е законосъобразно. Отказ за предоставяне на хуманитарен статут не е постановяван, волеизявление в тази насока административният орган не е формирал, поради което след влизане в сила на на решението, преписката следва да се изпрати на административния орган да произнасяне с решение по молбата № 4313/28.12.2007 г. относно наличие на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 73 от ЗУБ. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение