Решение № 7778 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1942/2020 г.

Решение № 7778 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1942/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Марина Бей Резидънс" АД, ЕИК 200499530, подадена чрез адв. Табаков, против решение № 470/19.11.2019 г., постановено по административно дело № 344/2019 г. на Административен съд – Добрич, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения № АУ000001/11.02.2019 г., издаден от Г. Тодорова- главен инспектор ревизор по приходите в Дирекция "МДТХСД и БФС" при Община Балчик в частта му, с която са установени задължения за такса "Битови отпадъци" за 2017 г. - 36 667, 97 лева - главница и 5393, 25 лева - лихви; за 2018 г. в размер на 29 716, 93 лв. и лихви към тях от 1357, 85 лева, изчислени към 11.02.2019 г., както и задължения за ДНИ за 2017 г. - в размер на 12 595, 87 лева и 1852, 64 лева лихви; ДНИ и за 2018 г. - в размер на 12 595, 87 лв. и 572, 06 лева лихви. Касаторът развива доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и присъждане на разноски по делото. По делото е подадена и частна жалба от "Марина Бей Резидънс" АД против определение № 493 от 19.12.2019 г. по адм. д. № 344 от 2019 г. на АС – Добрич, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на горепосочено решение в частта му за разноските в размер на 3 442, 23 лева, присъдени в полза на община Балчик. Според частния жалбоподател определението е неправилно и следва да бъде отменено. Моли вместо него да се постанови друго, с което да бъде приложена разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК и да се възложат изцяло направените разноски за производството на община Балчик, включително и за адвокатско възнаграждение платено от "Марина Бей Резидънс" АД в размер на 1800 лева. Ответникът – Директор на дирекция "МДТХСД и БФС" при Община Балчик, редовно призован, не се явява и не се представлява, в писмени отговори до съда оспорва касационната и частната жалба и моли същите да бъдат оставени без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд - Добрич е изменил Акт за установяване на задължения № АУ000001/11.02.2019 г., издаден от Г. Тодорова - главен инспектор ревизор по приходите в Дирекция "МДТХСД и БФС" при Община Балчик в частта му относно установените задължения за ТБО за 2018 г. – в размер на 36 667, 97 лева и лихви – 1665, 34 лв., изчислени към 11.02.2019 г., като е определил задължени за ТБО за 2018 г. в размер на 29 716, 93 лв. и лихви към тях от 1357, 85 лева. С решението съдът е отхвърлил жалбата на дружеството по отношение на установените задължения за ДНИ за 2017 г. и 2018 г. и ТБО за 2017 г. в размер на 36 667, 97 лева - главница и 5 393, 25 лева – лихви. За да постанови този резултат, съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила. По отношение на установените с акта задължения за ДНИ за 2017 г. и 2018 г. съдът е приел, че жалбата в тази част е неоснователна. Този извод е мотивиран с дължимост на ДНИ от страна на жалбоподателя по арг. от чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, както и при правилно определяне на неговия размер -1, 8 промила върху данъчната оценка, като за данъчна оценка е възприета отчетната стойност на имота от 6 997 705 лева. Този начин за определяне на данъка е съобразен с чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ. Като частично основателна е уважена жалбата по отношение на ТБО за 2017 г. и 2018 г. Според решаващия състав общинската администрация е представила за 2017 г. доказателства, че спрямо процесния имот реално е извършвано сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистота на териториите за обществено ползване. Този факт е установен на база представените по делото приемо-предавателни протоколи (л. 58-79, л. 94, л. 95) за всеки месец, въз основа на които е извършвано плащането за тези две услуги за 12-те месеца на 2017 г. Относно ТБО за 2018 г. съдът е констатирал, че по делото са налични приемо-предавателни протоколи установяващи реалното предоставяне на двете услуги спрямо имота на жалбоподателя за месеците януари, февруари, март и април. За останалите месеци от май до декември 2018 г. по делото са представени приемо-предавателни протоколи (л. 104 -111), подписвани, не от кмета на с. Кранево, а от представител на Община Балчик, видно от които при приемане на извършената работа не се визира услугата "поддържане чистота на териториите за обществено ползване". Прието е, че от страна на ответника не са представени доказателства по какъв начин и от кого е извършена тази услуга за периода от м. май 2018 г. до м. декември 2018 г., т. е прието е, че услугата е реално предоставяна само 4 месец през 2018 г. Предвид тези констатации съдът е редуцирал задълженията за ТБО за 2018 г. като е изменил АУЗД и вместо определените задължения в размер на 36667, 97 лева е определил като дължима за внасяне сумата от 29716, 93 лв. и съответните лихви към тях от 1357, 85 лева. Съдебното решение в изменителната му част е оспорено само от страна на дружеството – адресат на акта, като от страна на Директора на дирекция "МДТХСД и БФС" при Община Балчик не е подадена касационна жалба. Съдът е приел за реално предоставена и услугата обезвреждането в депа или други съоръжения, като този извод е обоснован въз основа на приложените по делото договор от 24.09.2014 г. между Община Добрич и Консорциум "РСУО-ДОБРИЧ", л. 207, както и Споразумение № 295/02.04.2015 г. (л. 205), сключено между Община Добрич и Община Балчик, съгласно което последната се е задължила да заплаща разходите по обезвреждане на отпадъците в регионалното депо в с. Стожер, което функционира за обслужването на всички общини на територията на област Добрич, вкл. и община Никола Козлево. Настоящият състав намира за неоснователна жалбата на касатора в частта относно определените с акта задължения за ДНИ за 2017 г. и 2018 г., като в тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила по следните съображения: Неоснователни са оплакванията в жалбата за допуснати процесуални нарушения при издаване на оспорения АУЗД с довод за липса на предпоставки за издаването поради липса на установени от административния орган несъответствия между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации. Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Според ал. 3, на чл. 107 ДОПК размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. Анализа на разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК налага извод, че АУЗД може да бъде издаден не само при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, но и когато задължението не е платено в срок, какъвто е и настоящия случай. Неоснователно се явява възражението на касатора, че не е надлежно уведомен за размера на дължимия от него ДНИ в съответствие с разпоредбата на чл. 19 и чл. 23 ЗМДТ, поради което и за него не е възникнало данъчно задължение. Срокът за плащане на задължението за ДНИ е определен от закона и неговото започване, респ. изтичане, не е поставено в зависимост от някакво действие на орган по приходите или друг служител на общинската администрация, напр. съобщение по чл. 23 ЗМДТ за размера на дължимия данък. Една от основните характеристики на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти. Съобщението по чл. 23 ЗМДТ не е предпоставка за възникване на задължението за лихви, т. к. сроковете за плащане (падежите) на отделните вноски за погасяване на основното задължение за данък са определени в закона (чл. 28 ЗМДТ) и не са обвързани със съобщението по чл. 23 ЗМДТ. Последното има уведомителен характер и цели да улесни задължените лица и администрацията при заплащането, съответно - събирането на данъчното задължение. А чл. 4, ал. 2 ЗМДТ императивно повелява, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите, без да поставя изпадането в забава с покана за плащане от страна на данъчната администрация. В този смисъл е и решение по адм. д. № 935/2013 г. на ВАС. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В случая процесният имот е бил деклариран от собственика, "Марина Бей Резидънс" АД, с декларация (л. 48) по чл. 17 от ЗМДТ(отм.); , в която е посочена отчетна стойност от 6 997 705 лева, От доказателствата по делото е видно, че имотът е урегулиран, представляващ УПИ с площ от 28 078 кв. м., находящ се в строителните граници на с. Кранево, който е внесен в капитала на "Марина Бей Резидънс" АД. При това положение правилно съдът е приел, че по отношение на касатора са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ за възникване на задължението за заплащане на ДНИ за 2017 г. и за 2018 г. На основание чл. 22 от ЗМДТ и чл. 15 от НОРМДТОБ за процесния период ДНИ е в размер на 1, 8 промила върху данъчната оценка като за данъчна оценка е възприета отчетната стойност на имота от 6 997 705 лева. Този начин за определяне на данъка е съобразен с чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ. С оглед изложеното, решението на съда в тази част е правилно, като не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. По отношение задълженията за ТБО за 2017 г. и 2018 г. /в редуцирания от съда размер/, настоящата инстанция намира решението в тази част за неправилно. С оспореното решение административният съд е потвърдил установените задължения за ТБО, освен относно дължимите такси за поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване за периода от м. 05 до м. 12.2018 г., като съдът е приел, че услугите по чл. 66 от ЗМДТ са били реално извършвани през останалите данъчни периоди. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 ЗМДТ е предвидено, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване-когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от с. з. в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва извода относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотът на задълженото лице се намира на негова територия и че той реално е предоставил определените видове услуги. В случая ответникът не е представил достатъчно доказателства, от които да се заключи, че услугите по чл. 62 ЗМДТ са били престирани. Съдът е обосновал извода си за дължимост на ТБО, като се е позовал на следните доказателства: Заповед № 1269 от 28.10.2016 г. и Заповед № 1111 от 27.10.2017 г, с които кметът на общината е утвърдил населените места, границите на районите и зоните, в които през 2017 г. и 2018 г. общината организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистота на териториите за обществено ползване и поддържане на депа за битови отпадъци; Договор № 465 от 02.09.2013 г. със сметопочистваща фирма "Титан Клинър" ООД за срок от 48 месеца, договор от 24.09.2014 г. между Община Добрич и Консорциум "РСУО-ДОБРИЧ" и Споразумение № 295/02.04.2015 г. към него, сключено между Община Добрич и Община Балчик, съгласно което последната се е задължила да заплаща разходите по обезвреждане на отпадъците в регионалното депо в с. Стожер, което функционира за обслужването на всички общини на територията на област Добрич, вкл. и община Никола Козлево; Протоколи за извършената работа към договор № 465 от 02.09.2013 г. със сметопочистващата фирма "Титан Клинър" ООД. Настоящият състав намира, че горепосочените документи не доказват по безспорен начин извършването на услугите предвид следното: Основателни се явяват възраженията на касатора, че договор № 465 от 02.09.2013 г. е сключен за срок от 4 години, който е изтекъл на 02.09.2017 г., като от страна на административния орган не са представени доказателства за продължаване на срока му на действие. От друга страна Договор № 267 от 02.05.2018 г., сключен между община Балчик и "Глобъл Клинър" ООД /л. 80-93/, също е със срок на действие 4 години и е влязъл в сила на 02.05.2018 г. С оглед установеното се налага извод, че в периода от 03.09.2017 г. до 01.05.2018 г. не е налице валидно сключен договор за предоставяне на процесните услуги по сметосъбиране, сметопочистване, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване на територията на с. Кранево. На следващо място съдът констатира, че в представените протоколи за м. 09, м. 10, м. 11, м. 12, 2017 г., м. 01., 02, 03, 04.2018 г. липсва посочване на какво основание се съставят, тъй като видно от Договор № 465 от 02.09.2013 г., същият е прекратил действието си на 02.09.2017 г. В приложенията към Становището на директора на Дирекция "МДТХСД и БФС" е посочено, че протоколите удостоверяват изпълнение на услуги по Договор № 276/02.05.2018 г., но това не може да бъде прието за вярно, тъй като към този момент все още не е бил в сила. В самите протоколи липсва посочване кой е договорът, послужил като основание за съставянето им. Основателни са възраженията в жалбата, че от страна на административния орган не са представени съответните графици за извършване на услугите, макар в протоколите изрично да се сочи, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване са извършени съгласно приложения към договора график за съответния месец. Не може да бъде обоснован извод за реалното престиране на услугите по сметосъбиране, сметопочистване и сметоизвозване и въз основа на представения по делото Констативен протокол № 000245 от 17.09.2019 г. и приложените 6 броя цветни снимки. Същият, както правилно сочи касаторът удостоверява единствено, че към 17.09.2019 г., когато е бил изготвен, в поземлен имот ПИ № 39459.29.6181 са поставени 3 бр. контейнери за смесени битови отпадъци тип "Бобър", а процесните по делото периоди са 2017 г. и 2018 г. Този протокол не доказва кога са били поставени контейнерите и дали са се намирали там през процесните периоди. Също така посоченият идентификационен номер на ПИ е грешен при сравнение с представеното Удостоверение за административния адрес от община Балчик /л. 254/. С него не се изяснява и дали е осигурен подход към имота откъм ул. "Добруджа" № 46, за да може да се изведе и заключение за реалното изпълнение на услугите. Следователно, органът не е доказал наличието на правната предпоставка, от която възниква задължението за такса битови отпадъци. За част от процесните периоди липсва изобщо сключен договор за възлагане на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата, поради което и приложените Протоколи не могат да бъдат приети като годни доказателства, обективиращи изпълнението на посочените в тях услуги. Не са налични по делото и месечни графици, пътни листа, фактури и пр. удостоверяващи фактическото изпълнение на услугите. Що се отнася до услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ същата е дължима и когато имотът попада извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Дължимостта на тази такса обаче, за разлика от другите две услуги, законодателят не е обвързал с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а е приел, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. В процесния казус необосновано AC-Добрич е приел за доказано, че община Балчик е ползвала депо за битови отпадъци през периода 2017 г. и 2018 г. позовавайки се на Договор от 24.09.2014 г. между община град Добрич и Консорциум "РСУО-Добрич" /л. 207 и Споразумение № 295 от 02.04.2015 г. /л. 205/, сключено между Община Добрич и Община Балчик, съгласно което последната се е задължила да заплаща разходите по обезвреждане на отпадъците в регионалното депо в с. Стожер, което функционира за обслужването на всички общини на територията на област Добрич, вкл. и община Никола Козлево. Съгласно чл. 1 от Споразумението Община Балчик се задължава при предаване на отпадъците си за обезвреждане на регионалното депо на с. Стожер да заплаща на община Добрич изцяло разходите по тяхното обезвреждане. Съгласно чл. 2 от Споразумението, удостоверяване на събирането, извозването и депонирането на отпадъците става чрез двустранно подписани протоколи, които се издават на основание на извлечение от компютърна програма към електронната везна на регионалното депо при с. Стожер, което община Добрич е длъжна да представя всеки месец на община Балчик от 1 до 10 число. Съгласно чл. 3 от Споразумението посочените в протокола количества депонирани отпадъци от община Балчик са основание за заплащане на отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО. От страна на административния орган не са представени визираните в споразумението електронни справки и протоколи, доказателства за функционирането на депо в с. Стожер, въз основа на които да бъде прието, че община Балчик е ползвала през процесните периоди депо за обезвреждане на битови отпадъци. След като по делото не е доказано по безспорен начин, че общината е ползвала депо за обезвреждане на битови отпадъци, то следва да бъде обоснован и извод за недължимост на таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения. С оглед изложеното, касационната жалба се явява частично основателна, а обжалваното решение – неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу АУЗД, относно определените на касатора задължения за ТБО за периода 2017 г. в размер на 36 667, 97 лева - главница и 5 393, 25 лева - лихви и ТБО за 2018 г. в размер на 29716, 93 лв. и лихви към тях от 1357, 85 лева, изчислени към 11.02.2019 г. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което АУЗД в описаната по-горе част бъде отменен като незаконосъобразен. По частната жалба: С обжалваното определение административният съд е оставил без уважение искането на дружеството – жалбоподател за изменение на постановеното решение в частта за разноските в размер на 3442, 23 лв. – юрисконсултско възнаграждение присъдено в полза на Община Балчик. В искането дружеството се е позовало на приложимост на нормата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като административният орган едва в хода на съдебното производство е представил доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства, които е следвало да представи още в административното производство. Съдът е оставил без уважение искането по чл. 248 ГПК с аргумент за неприложимост на нормата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Така постановено определение е правилно. Настоящият състав споделя доводите на първоинстанционния съд, че административната преписка е представена по делото от ответника в изпълнение на дадените указания, с които е разпределена доказателствената тежест, като дружеството е могло да упражни правото си по чл. 34 АПК, но по като дружеството е могло да упражни правото си по чл. 34 АПК, но по делото липсват данни същото да е искало да прегледа преписката, нито да му бъдат предоставени копия от нея. Така правилно съдът е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, поради което разноските в първоинстанционното производство за юрисконсултско възнаграждение са присъдени при съобразяване с отхвърлената част от жалбата и в размер, определен съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Ето защо определението се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото обаче и частичната основателност на касационната жалба, решението на АС - Добрич следва да бъде отменено в частта относно присъдените в полза на Община Балчик разноски за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 1353, 09 лева, съобразно потвърдената част от АУЗД. На дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за касационната инстанция в размер на 5033, 56 лева., като предвид фактическата и правна сложност на делото следва да се отхвърли като неоснователно възражението на ответника за прекомерност на претендираното от адвокатско възнаграждение. В полза на община Балчик следва да бъдат присъдени разноски за претендирано юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 1014, 82 лева, определен на основание чл. 9, ал. 3 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,