Решение № 6917 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12628/2016 г.

Решение № 6917 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12628/2016 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение № 6037/03.10.2016 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 3488/16 г., в частта, в която дирекцията е осъдена да заплати на ищеца обезщетение в размер на 2000 лева за претърпени психически тормоз, неудобство, болки и страдания от незаконосъобразен акт на полицейски орган в СДВР. В касационната жалба се твърди неправилност на решението l обжалваната му част и се иска отмяната му, и отхвърляне на иска изцяло. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила и по - конкретно при преценка на събраните по делото доказателства, както и необоснованост на решението. Твърди се от касатора, че в случая е налична хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, а именно, че увреждането е причинено поради изключителна вина на ищеца, което съдът не е съобразил. Ответникът в касационното производство - И. Б. Ч. чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез своя представител по делото изразява становище за основателност на касационната жалба. Според прокурора негативните последици, състоящи се във влошаване на колегиални и приятелски отношения, негативно влияние върху професионалната и личната му сфера, влошаване на здравословното състояние, чието обезщетяване ищецът претендира, не могат еднозначно да се свържат с отменената заповед за задържане. Прокурорът сочи, че от доказателствата по делото става ясно, че срещу ищеца е образувано досъдебно производство, което е приключило с осъждането му от специализирания наказателен съд, в рамките на което ищецът е бил задържан, което задържане предхожда това, направено по силата на отменената заповед. Становището на прокурора е за недоказаност на причинно следствената връзка между отменената заповед и страданията на ищеца, както и за липсата на доказателства за здравословното състояние на ищеца. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по делото в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й касационният съдебен състав приема следното: Видно от исковата молба е, че съдът е сезиран с иск по чл. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството, доброто име между колегите, влошаване на отношенията със семейството, претърпени неудобства, притеснения, лишения, временно влошаване на здравословното състояние, болки и страдания, както и други физически и психически преживявания, със сумата от 5500 ведно със законната лихва, причинени от заповед с рег. № Я-28499/29.06.2011 г. на полицейски орган при 06 ОПКП - СДВР. В исковата молба не е конкретизиран период, през който твърдяните вреди са претърпяни, но такъв е посочен в първото по делото съдебно заседание ( проведено пред Софийски районнен съд), а именно от задържането до освобождаването на ищеца. Административният съд е приел, че е налице фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ. Установил е наличието на първата предпоставка от хипотезата на правната норма - отменена полицейската заповед за задържането на ищеца. Приел е за несъмнено, че вследствие на задържането, ищецът е претърпял болки и страдания като в тази насока, съдът е кредитирал и свидетелските показания на разпитаната по делото съпруга на ищеца в качеството й на свидетел. Съдът е приел, че понесеното от ищеца телесно и душевно страдание не може да се заличи впоследствие. Въз основа именно на свидетелските показания, съдът е приел, че тревожното състояние на ищеца е било продължително време. Съдът е остойностил понесеното от ищеца страдание на сумата от 2000 лева. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като неправилно в обжалваната му част. Видно от обжалваното решение е, че съдът не е посочил периода, за който е присъдил обезщетението. В мотивите към решението, съдът е приел, че ищецът е бил задържан в ареста на полицейското управление в продължение на повече от 24 часа, без обаче да установи по несъмнен начин началния и крайния момент на това задържан. От данните по делото и по-конкретно от съдебното решение на АССГ, с което е отменена заповедта за задържане на ищеца от 29.06.11 г. става ясно, че въпросната заповед е издадена в 7 ч. и е за задържането на ищеца за срок от 24 часа с дата 29.06.11 г. От свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка И. Ч. се установява, че изпълнението на заповедта е станало на 29.06.11 г. около 7 часа. Видно от мотивите на решение № 1494/20.03.2012 г. по адм. д. № 6105/11 г. на АССГ ( решението, с което е отменена заповедта за задържане)е, че с прокурорско постановление на СРП, жалбоподателят е задържан за срок от 72 часа, считано от 14,15 ч. на 29.06.11 г. по досъдебно производство № 116/2011 г. пр. пр. № М 126/2011 г. От съвкупната преценка на посочените обстоятелства следва изводът, че макар отменената полицейска заповед да е издаване за срок от 24 часа, то фактическото задържане на ищеца във връзка с нея е за периода от 7 часа сутринта на 29.06.11 г. до 14,15 часа след обяд на същия ден т. е. за срок от 7часа и 15 минути. Не се спори също така между страните, че ищецът е бил задържан за срок от 24 часа и на 19.06.11 г. по силата на предходно издадена полицейска заповед за задържане. При тези данни по делото, не може да се приеме по категоричен начин, както правилно отбелязва и представителят на ВАП, че изживените от ищеца негативни емоции са именно и единствено във връзка с отменената като незаконосъобразна заповед за 24-часовото му задържане на 29.06.11 г. Недоказването на причинната връзка между страданията на ищеца и отменения административен акт е основание за отхвърляне на исковата претенция. Като е стигнал до изводи, различни от направените, административният съд е извършил неправилна преценка на установените по делото обстоятелства, в резултат на което е формирал необосновани изводи и е приложил неправилно материалния закон. Решението на административния съд следва да се отмени като неправилно, а вместо това искът се отхвърли като недоказан и неоснователен. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд