Решение № 13259 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2218/2012 г.

Решение № 13259 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2218/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "АЛ ХИЛАЛ ТРАНСПОРТ ТУРИЗЪМ ТРЕЙДИНГ ЖОРЖ ХИЛАЛ" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез пълномощника си адв. Т. Стойчев, против Решение № 2071/5.12.2011 г., постановено по адм. д. № 2307/11 г. по описа на Административен съд, гр. Пловдив /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 261100435 от 11.05.2011 г., издаден от Пенка Тодорова главен инспектор по приходите в ГД на НАП гр. Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 733 от 02.08.2011 г. на Заместник директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/ гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отменен РА. Ответникът директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Коева-Димитрова, в писмено становище излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС и бил РА № 261100435 от 1 1.05.2011 г. издаден от Пенка Тодорова главен инспектор по приходите в ГД на НАП гр. Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 733 от 02.08.2011 г. на Заместник директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта с която на "АЛ ХИЛАЛ ТРАНСПОРТ ТУРИЗЪМ ТРЕЙДИНГ ЖОРЖ ХИЛАЛ" ООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер 5 362.04 лв. и лихви в размер на 2.90 лв. по доставки за данъчни периоди м. 10. 11 и м. 12.2010 г. За за постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила визирани в ДОПК. По същество на спора съдът е приел, че за процесните данъчни периоди м. 10, 11 и м. 12.2010 г. са издадени фактури от "Кристи индивидуал" ЕООД, с предмет на доставките гориво и консумативи, осъществени в нает обект бензиностанция, находяща с в гр. Пловдив, ул. "Рогошко шосе" № 13. При извършена насрещна проверка на доставчика са представени писмени доказателства от които се установяват кадровите, материалните и технологични ресурси на същия, като са представени доказателства за предходен доставчик -"СИ БО Трейдинг" ЕООД, декларации за съответствия и експедиционни нареждания, издадени от "Лукойл България" ЕООД. За установено съдът е приел, че от акцизните данъчни документи, издадени от "Лукойл България" ЕООД. с получател "ОМВ България" ЕООД, се установява, че транспортът е осъществен от "Кром" ЕООД, като количествата гориво са доставени в бензиностанция "Симакс" гр. Пловдив, стопанисвана от прекия доставчик "Кристи индивидуал" ЕООД. Не са представени доказателства за доставка, извършена между "ОМВ България" ЕООД и "СИ БО Трейдинг" ЕООД. както и съпътстващи доставката документи, включително и такива за осъществена транспортна услуга, както и между "ОМВ България" ЕООД и "Кристи индивидуал" ЕООД. При извършената количествена съпоставка между данните във фактурите, издадени от "СИ БО Трейдинг" ЕООД на "Кристи индивидуал" ЕООД и представените акцизни данъчни документи съдът е приел, че доставените количества гориво са по-малко от фактурираните такива. Не е установено по несъмнен начин и разплащането по доставките между "СИ БО Трейдинг" ЕООД и "Кристи индивидуал" ЕООД. тъй като не са представени банкови или касови документи за извършени разплащания по банков или по касов път. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че законосъобразно на основание чл. 6 и чл. 68, ал. 1, т. 1 и във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури и след подробен анализ на посочените разпоредби е отхвърлил жалбата на дружеството. Приел е, че обстоятелството на неустановен произход на стоката сам по себе си не е самостоятелно основание за приемане на нереалност на доставката от доставчика към получателя, но следва да бъде преценяван ведно с останалите събрани по делото доказателства. В този смисъл съдът е приел, че не са събрани безпротиворечиви доказателства за придобиване на стоката от "Кристи индивидуал" ЕООД по видове и количество, каквото е фактурирано на жалбоподателя, като че не са налице разплащания по доставката между "Кристи индивидуал" ЕООД и "СИ БО Трейдинг" ЕООД. както и транспортирането й. На следващо място съдът е приел, че дори да се приеме, че е налице транзитна доставка, при която "СИ БО Трейдинг" ЕООД се явява посредник между " ОМВ България" ЕООД и "Кристи индивидуал" ЕООД, то е налице разминаване между количествата, посочени в акцизните данъчни документи, съпътстващи доставките на гориво, и фактурираните количества от "Кристи индивидуал" ЕООД. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. По делото няма спор по фактите и същите са правилно установени от първоинстанционния съд. Безспорно установено е, че процесните количества гориво са използвани от касатора във връзка с независимата му икономическа дейност, а именно международен автомобилен транспорт на товари /л. 3 от РД/. Доставката е извършена на бензиностанция, находяща с в гр. Пловдив, ул. "Рогошко шосе" № 13, за която ДЗЛ притежава данъчни фактури съгласно изискванията на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Процесните количества гориво са били транспортирани до бензиностанцията стопанисвана от доставчика и заприходени в счетоводството му. Основният спорен момент е при установени разминаване между количествата, посочени в акцизните данъчни документи, съпътстващи доставките на гориво и фактурираните количества от "Кристи индивидуал" ЕООД, както и липса на доказателства за плащане и транспорт по доставката между "Кристи индивидуал" ЕООД и предходния доставчик "СИ БО Трейдинг" ЕООД, следва ли на получателят по доставката да се откаже признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Настоящият състав намира, че единствено факта за липса на транспортни разходи между "Кристи индивидуал" ЕООД и предходния доставчик "СИ БО Трейдинг" ЕООД, както е приемал ВАС в своята практика не обосновава извода за липса на реалност на доставката. В тази насока следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г. При сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11, а именно липса на притежавано от доставчика подходящо за доставката на стоките транспортно средство и отчетни документи за платена за превоза им цена /т. 19 от решението/, СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Съгласно т. 61 от посоченото по-горе решение на СЕС "данъчната администрация не може по принцип да изисква ДЗЛ, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна да провери, че издателя на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качество на ДЗЛ, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задължението си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или от друга страна притежава документи в това отношение". В конкретния случай за разлика от фактите по д. С-80/11 г., процесните стоки са транспортирани до бензиностанцията стопанисвана от прекия доставчик, респ. дружеството е разполагало със складова база. В т. 65 от решението е прието, че "..... като налага на ДЗЛ изброените в т. 61 изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане -данъчната администрация прехвърля, собствените си контролни задължения върху ДЗЛ. Това задължение на органа по приходите се извежда и от т. 52 от решението в която е посочено, че "....... право на приспадане може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че съответното ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки". Както в хода на ревизията, така и при административното и съдебно обжалване от органа по приходите не е твърдяно и доказано, че ДЗЛ разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя на фактурите. Предвид представените доказателства се налага извода, че доставката по фактурата е осъществена, данъкът е начислен за възникнало данъчно събитие и не е налице основание за приложение на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Органите по приходите и съдът са тълкували разширително посочената разпоредба, като са приели, че в нея са визирани всички случаи на неправомерно начисляване на данъка в процеса на реализация на стоката, което е в противоречие с материално правната разпоредба на чл. 68 от ЗДДС и цитираното решение на СЕС. С оглед на изложеното и като е приел, че липсват доказателства за извършения транспорт на процесните стоки между прекия и непряк доставчик на касатора, както и че липсват доказателства за произход на част от стоките, АС е постановил неправилно решение, поради което и предвид приетото в цитираното Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., настоящият състав намира, че решението следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА в обжалваната му част. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК