Решение № 4315 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5033/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Йорданов, подадена чрез адв. Б. Владимиров срещу решение 44 от 09.03.2023 г., постановено по адм. дело 448/2022 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка 1920з-303/28.11.2022 г., издадена от началника на Първо Районно управление (РУ) - Перник при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Перник. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е изяснил фактическата обстановка по спора, след като е заличил допуснатите по делото свидетели и е постановил решението си само въз основа на писмените доказателства. На следващо място счита, че АС - Перник неправилно е анализирал приобщените доказателства, както и не е обсъдил всички наведени доводи и възражения на жалбоподателя. По подробно развити съображения в касационната жалба иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - началник на Първо РУ Перник при ОДМВР - Перник, чрез юрисконсулт Стефанова в представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол в производството пред Административен съд - Перник е заповед за прилагане на принудителна административна мярка 1920з-303/28.11.2022 г., издадена от началника на Първо Районно управление (РУ) - Перник при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Перник, с която на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) на Ц. Йорданов е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една година. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и съдържание, при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът установил от събраните по делото доказателства, че на посочената в заповедта дата и час, Йорданов е извършил противообществена проява, изразяваща се в хвърляне на предмети /камъни/ в посока към сектора с гостуващи фенове, където са настанени привържениците на ПФК Берое Стара Загора. Съдът е приел, че така посоченото фактическо основание кореспондира на посоченото в заповедта правно основание по чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ - противообществена проява, изразяваща се в хвърлянето на предмети. Изведен е краен извод, че е налице фактическото основание за приложение на принудителната мярка по чл.41, т.1 от ЗООРПСМ, която е в законоустановения минимум, поради което и органа не дължи излагането на мотиви относно срока. Решението е правилно. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗООРПСМ, противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие. В случая в оспорената заповед, противообществената проява, извършена от Йорданов е описана като хвърляне на предмети /камъни/ в посока към сектора с гостуващи фенове, където са настанени привържениците на ПФК Берое Стара Загора. Правилно е прието от АС - Перник, че така описаната проява в заповедта кореспондира на посоченото правно основание по чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ и е намерила израз в подробно изложените мотиви и описание на извършеното от касатора нарушение, което попада в обхвата на понятието противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на чл. 21, ал.1 от закона и посочените в т.1 до т.10 хипотези. Както от посоченото в оспорената заповед, така и от данните в преписката правилно е установено фактическото основание за налагане на принудителна административна мярка спрямо Йорданов, а именно установено е, че на 26.11.2022 г., около 14:50 часа в гр. Перник, на стадион "Миньор", при провеждане на футболна среща между отборите на ФК "Миньор" гр. Перник и ПФК "Берое" гр. Стара Загора, жалбоподателят Йорданов е извършил противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ, изразяваща се в хвърляне на предмети /камъни/ в посока към сектора с гостуващи фенове. В съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗООРПСМ, в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице издава НП и заповед за налагане на ПАМ - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 - 10 ЗООРПСМ. Както от посоченото в оспорената заповед, така и от данните в преписката правилно е установено фактическото основание за налагане на принудителна административна мярка спрямо Йорданов. Следва да се има предвид, че както ПАМ, така и наказателното постановление са издадени на основание данните в АУАН 1920а-164/28.11.2022 г., съставен от полицейски инспектор към Първо РУ - Перник при ОДМВР Перник, като акта е подписан без възражения от нарушителя. Правилно съдът е приложил и материалния закон, като е приел, че процесната заповед за налагане на ПАМ е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна. Правилно е приложен чл. 21, т. 6, вр. чл. 25, ал. 1 ЗООРПСМ. Представените в настоящото производство доказателства, че издаденото на основание съставения АУАН наказателно постановление е отменено с влязло в сила решение на съда, не могат да променят фактическите и правните установявания по делото. Наказателното постановление е отменено на процесуално основание, основно поради допусната грешка в правната квалификация, а не поради недоказаност на деянието. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато от АС - Перник съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради заличаване на допуснати свидетели, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка по спора. На първо място свидетелите са поискани с жалбата до съда при режим на довеждане. В съдебното заседание на 16.02.2023 г., жалбоподателят Йорданов не се явява и не се представлява. С оглед поведението на жалбоподателя и неговия процесуален представител, съдът правилно е заличил допуснатите до разпит свидетели, поради неявяване в проведеното заседание. С определение от 12.01.2023 г. е разпределена доказателствената тежест между страните и на жалбоподателя е била дадена възможност да води свидетели за доказване на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, която в резултат на процесуалното му поведение не е осъществена. Ето защо съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до неизясняване на фактическата обстановка по спора. Неоснователно е оплакването в жалбата за необсъждане на всички доводи и възражения на жалбоподателя, посочени в жалбата. Съдът е спазил разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, като е проверил законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл.146, включително и наведените от жалбоподателя. АС - Перник е обсъдил представените по делото доказателства в съвкупност с доводите и възраженията на страните и е стигнал до верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтарят. Решението е правилно, постановено в съответствие с изискванията на чл.172а, ал. 2 от АПК и съдържа подробен анализ и мотиви, в които са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. По тези съображения касационната инстанция приема, че не е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и направеното искане в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, съдът определя в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение