Решение № 11774 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8079/2016 г.

Решение № 11774 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8079/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба (наречена "частна жалба") на И. А. Т. и Е. П. Т., подадена на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК, (второто - наведено в по-късен момент), за отмяна на влязлото в сила определение № 13158/07.12.2015 г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм. дело № 12792 по описа му за 2015 г. В съдебното заседание молителите се явяват лично и се представляват от пълномощника им адв. А. Т., САК, поддържа се искането на посочените основания и по съображенията, изложени в молбата и депозираните писмени бележки, с претенция за разноски. Ответникът - Началник на Служба по геодезия, картография и кадастър - В. не изпраща представител, не е изразил становище по искането. Ответникът - А. В. Ц., не се явява и не се представлява. Депозирала е писмено възражение по молбата, с твърдения за нейната недопустимост и алтернативно - неоснователност, с претенция за разноски в размер на 400 лв. по договор за правна помощ от 01.06.2016 г. с адв. И. и приложен от нея списък на разноските. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав, прецени данните по делото и намира следното: С определението, чиято отмяна се иска, тричленен състав на ВАС е оставил в сила определение № 3318/07.10.2015 г., постановено по адм. дело № 2445/2015 г. на АС - В., с което е оставена без разглеждане жалбата на И. Т. и Е. Т., срещу заповед № 18-5714/23.07.2015 г. на Началника на СГКК - В. и е прекратено производството по делото. Посоченото и от двата съдебни състава е, че жалбоподателите нямат правен интерес, по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, да оспорват заповедта, с която е одобрено изменение на КК на имот в м. "Ваялар", гр. В., за който те не са установили притежание на собственост или ограничено вещно право - те са собственици на съседен имот, чиито граници не се променят със заповедта. Възражението за недопустимост на искането е неоснователно, същото е подадено в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 240, ал. 1 АПК, отмяната на влязло в сила решение/определение е допустима в едногодишен срок от възникване на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизане в сила на решението. Във всички случаи, искането за отмяна не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаването за основанието за отмяна - чл. 240, ал. 2, предл. първо АПК. Узнаването за основанието за отмяна, в хипотезата когато то предхожда решението, следва да бъде в рамките на едногодишния срок по чл. 240, ал. 1 АПК, а не извън него. Ал. 2 на същата разпоредба не може да се разглежда самостоятелно, а във връзка с ал. 1, т. е. едногодишният срок по чл. 240, ал. 1 поглъща тримесечния срок по втората. Определението на ВАС, чиято отмяна се претендира, е окончателно, то влиза в сила в момента на постановяването му и не се съобщава на страните. Молбата е подадена в тримесечния срок от узнаване на твърдяните основания за отмяна, възникнали след постановяването на определението. Разгледано по същество, искането е неоснователно. На първо място като основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, искателите сочат факта на постъпила на 12.10.2015 г., пред РС - В., ГК, искова молба от ответната страна - А. В. Ц., по която е образувано гр. дело № 12570/2015 г., съобщението за което е връчено на молителите на 23.02.2016 г., видно от приложеното копие. Исковата претенция е с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР и за собственост на 2 кв. м от имота на искателите, с идентификатор 10135.2723.783. С оглед този факт, подателите на молбата считат, че се обуславя правния им интерес да оборят доказателствената сила на кадастъра, изменен със заповед № 18-5714/23.07.2015 г. на Началника на СГКК - В. (с която ПИ с идентификатор 10135.2723.601, с площ 1033 кв. м, собственост на Ц. се заличава и на негово място се нанасят два нови имота: с идентификатор 10135.2723.. 1149, с площ 487 кв. м и с идентификатор 10135.2723.1150, с площ 546 кв. м). Другото ново обстоятелство, което Т. твърдят, че не е им било известно, е, че на 24.03.2016 г. на И. Т. е повдигнато обвинение по досъдебно производство № 53/2015 г. по описа на Пето РПУ - В., за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК - за самоволно ограничаване достъпа на А. Ц. и съпруга й до претендирания от тях имот с идентификатор 10135.2723.1149, нанесен именно въз основа на оспорената заповед. Наведената като правно основание в молбата разпоредба на чл. 239, т. 1 от АПК, предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Т. е., визира се непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат, спрямо спорното правоотношение, значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела, или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В настоящия случай, сочените като нови обстоятелства - заведено от ответната страна гражданско производство и повдигнато за самоуправни действия обвинение, не съставляват нови писмени доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК. Същите са новосъздадени и няма как да са били неизвестни на страната към момента на произнасяне на съдебните актове: определение № 3318/07.10.2015 г. на АС - В. и оставилото го в сила определение № 13158/07.12.2015 г. на ВАС. Изходът и от двете производства тепърва предстои, а и той не може да повлияе по никакъв начин на законосъбразността на заповед № 18-5714/23.07.2015 г. на Началника на СГКК - В., с жалба срещу която е бил сезиран АС - В., преценявана към момента на постановяването на акта. Като отменително основание по чл. 239, т. 5 АПК в молбата се сочи, че неправилно двете съдебни инстанции са приели, че молителите, като собственици на съседен имот, не са заинтересовани лица и за тях липсвал правен интерес от оспорването. Правен интерес възниква винаги, когато бъде засегнато или може да бъде засегнато или нарушено право или законен интерес на правен субект. Нормата сочи, че влязло в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Наведените от молителите доводи не могат да се квалифицират като такива, обуславящи отменителното основание на чл. 239, т. 5 АПК, на тях не им е признато качеството на заинтересована страна по делото, за да се говори за нарушеното им участие в производството. Наведените в този пункт от молбата доводи целят пререшаване на въпроса за правния им интерес, предмет на обсъждане и в двата съдебни акта, което е недопустимо в настоящето производство, което е извънредно и почива на конкретни, въведени в закона правила. С оглед изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК за отмяна на определение № 13158/07.12.2015 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 12792 по описа му за 2015 г., поради което молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на процеса, на ответната по искането страна А. В. Ц., следва да бъде присъдена сумата от 400 лв. разноски в настоящето производство, своевременно претендирана и доказана, съгласно приложения договор за правна помощ с адв. И., изготвила възражение и становище по молбата. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав от Втора колегия,