Решение № 6517 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1615/2019 г.

Решение № 6517 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1615/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "Чийз" ЕООД, гр. София, ул. "Марко Балабанов" № 4 А, представлявано управителя М. Попов, чрез адв. Г. Сланчев, против Решение № 6697 от 15.11.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 10877 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Принудителна административна мярка/ПАМ/ "запечатване на търговски обект" и "забрана на достъп до него" за срок от 14 дни, издаден от началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол при ЦУ на НАП гр. София. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неуказване от страна на съда за необходимостта жалбоподателят да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, необосновани фактически изводи за осъществяване на продажби в проверявания обект и съответно за извършване на нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС. Касаторът твърди, че складовото помещение, където е извършена проверката не притежава характеристиките на "търговски обект" по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, а извършването на продажби в обекта не е доказано, поради което не е налице неизпълнение на задължението за монтиране и регистриране на фискално устройство в обекта. Излага, че продажбите са извършвани в търговския обект на дружеството на друг адрес, за което са издадени съответните документи, включително касови бележки от монтирано и работещо фискално устройство, а наличните суми в склада са оставени за съхранение до предаването им на управителя, като частично плащане по фактурите. Иска отмяна на решението и на оспорения административен акт, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол при ЦУ на НАП гр. София, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна поради следното: За да отхвърли жалбата на касатора против процесната ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че е доказано извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, б. "б" ЗДДС в проверявания обект - "офис в складово помещение", находящ се в гр. София, ул. "Житница" 24, стопанисван от "Чийз" ЕООД, гр. София, а именно не е изпълнено изискването, да бъде въведено фискално устройство, което да бъде регистрирано в НАП и снабдено с дистанционна връзка с НАП. Съдът е приел, че проверяваният офис представлява "Търговски обект" по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, поради което дружество е бил задължен субект да има регистрирано и монтирано в обекта фискално устройство. До този извод съдът е достигнал след като е анализирал приложимите разпоредби на ЗДДС и констатираното при проверката наличие на 6 665 лв. в брой, от което е приел, че в обекта се извършват продажби. Позовал се е на представената в административната преписка декларация от А. Симеонов – снабдител-доставчик в дружеството – съгласно която сумите получени от продажби по 2 бр. фактури от 10.09.2018 г. и 11.09.2018 г., постъпили на 19.09.2018 г. Въз основа на установеното, съдът е приел, че редът за отчитане и регистриране на продажбите в търговските обекти, определен нормативно е нарушен, поради което налагането на ПАМ е обосновано. Като е съобразил размерът на укритите приходи, съдът е приел, че ощетяването на фиска е в големи размери, което определя продължителността на срока, за който се налага мярката като съразмерен с извършеното нарушение и съответен на целта на закона. В заключение, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата на дружеството срещу нея. Решението е правилно. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неуказване на необходимостта жалбоподателят да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. С определение № 6560/19.10.2018 г. съдът е разпределил доказателствената тежест и изрично е указал на страната, че следва да установи съществуването на фактите, от които черпи благоприятни за себе си последици. Въпреки указанието на съда, в първоинстанционното производство дружеството не иска събирането и не представя никакви доказателства. Първоинстанционният съд е направил обосновани фактически изводи, въз основа на които правилно е приложил закона. Изследвал е всички предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, анализирал е събраните доказателства и е формулирал обосновани мотиви за законосъобразност на ЗПАМ, които се споделят от настоящия състав на ВАС, осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос относно характера на проверявания обект и задължението на дружеството, което го стопанисва да въведе и поддържа фискално устройство в него, съгласно изискванията на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, настоящия състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Касационната инстанция споделя заключението на първоинстанционния съд, че проверяваният склад има качеството на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, доколкото в него са извършвани продажби. Не се спори относно наличието на паричната сума от 6 665 лв. в обекта. Съгласно декларацията на служител на дружеството, сумата представлява частично плащане по 2 бр. фактури. Твърденията на касатора, че те са оставени на съхранение в склада до предаването има на управителя не се подкрепя с доказателства. Същевременно, не се оправдава фактическото им наличие в касата, ако се приеме за вярно, че от склада не са извършвани продажби на клиенти. В подкрепа на извода за осъществявани от склада продажби е и посоченият във фактурите адрес на доставчика – ул. "Житница" 24, а не седалището на дружеството, където, според касатора, се извършват и отчитат стопанските операции. След като проверяваният склад има характеристиките на търговски обект, то съгласно Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства дружеството следва да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство, чрез което да отчита извършените продажби на стоки в обекта чрез издаване на фискална касова бележка. Между страните не се спори, че към датата на проверката на 20.09.2018 г. такова ФУ в обекта не е налично. При безспорно установените факти, правилно съдът е приел, че дружеството е нарушило нормативно установения ред за отчитане и регистриране на продажби по чл. 7, ал. 1 от цитираната Наредба. Тези факти са установени и с акт за установяване на административното нарушение /имащ качеството на официален удостоверителен документ с материална доказателствена сила/, въз основа на който е издадено и наказателно постановление по ЗАНН за налагане на административно наказание. Правилно административният съд е приел и че процесната ПАМ е мотивирана за налагане на срок, различен от максималния по закон за запечатване на обекта, в който е извършено нарушението. Посоченото отклонение от данъчно облагане и необходимостта от организиране работата на търговеца, в съответствие с изискванията на закона, са мотивирали административния орган да определи именно 14-дневен срок на запечатване на обекта. Изцяло в правомощието на органа е по целесъобразност да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви, за този срок. Правилно съдът е преценил като съразмерна наложената ПАМ от гледна точка на установеното отклонение от данъчното облагане и големия размер на неотчетените продажби. В същото време, не е наложен максималния срок, който може да бъде 30 дни, поради което срока е определен в съответствие с целта на закона. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение