Решение № 5642 от 15.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14716/2018 г.

ВАСV отделение15.05.2020 г.докладчик т Здравка Шуменска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6276 от 31.10.2018 г. по адм. дело № 6741 по описа за 2018 г. на административен съд - София град. ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на "Йоана" ЕООД сумата 500. 00 лв., съдебни разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Конституционният съд е обявил този текст за противоконституционен. Той не се прилага.

Бележката в закона: „обявени за противоконституционни с решение № 13 на Конституционния съд на Република България, ДВ, бр. 65 от 2014 г.)“

Решение № 5642 от 15.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14716/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Владимиров, в качеството му на член на Комисията за енергийно регулиране, срещу решение № 6276 от 31.10.2018 г. по адм. дело № 6741 по описа за 2018 г. на административен съд – София град (АССГ). С него е отменено негово решение № ДОИ-16 от 25.06.2018 г. постановено в производство по реда на чл. 28 и сл. от Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ). В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост на същото, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне оспорването на административния акт с произтичащите от това последици. Претендира присъждане на съдебни разноски и за касационното производство, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна чрез юрисконсулт С. Петрова.. Ответната страна по касационната жалба - "Йоана" ЕООД оспорва същата като неоснователна със становище по реда на чл. 213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция и представя списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и адвокатско пълномощно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни касационни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран жалба срещу акт, постановен по повод заявление с рег. № ДОИ-10/09.05.2018 г. по реда на чл. 28 и сл. от ЗДОИ от "Йоана" ЕООД. Конкретно по делото се констатира, че жалбоподателят е твърдял за постановен мълчалив отказ, като съдът правилно е приел, че след като административният орган се е произнесъл изрично и това е станало извън инструктивния срок по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, и след като той е бил сезиран с допустима жалба, то предмет на съдебен контрол е именно този изричен административен акт. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по спора, както и по повод на развилото се административно производство пред административния орган, приложените правни разпоредби. Направен е извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискващите се реквизити, фактически и правни основания за издаването му, като при това не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав напълно споделя абсолютно всички мотиви на първоинстанционния съд, с които се обосновава основателността на жалбата, поради което и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК (редакция, ДВ, бр. 77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г.) не е необходимо да бъдат излагани същите съображения относно приложението на материалния закон. От доказателствата по делото се констатира, че заявителят е поискал с посоченото заявление достъп до информация относно това дали "НЕК" ЕАД е изпълнила задължението си по чл. 35б, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) да подаде справките по чл. 35б, ал. 2 от ЗЕВИ за първото, второто и третото тримесечия на 2014 г., ако ги е подала на кои конкретни дати, фигурира ли в тях жалбоподателя, в качеството си на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и какви са конкретните данни в справката, отразяващи дейността на дружеството, изпълнило ли е "НЕК" ЕАД задължението си по чл. 35б, ал. 1 и ал. 4 от ЗЕВИ за внасяне в държавния бюджет на таксата по чл. 35а от ЗЕВИ за първото, второто и третото тримесечия на 2014 г., съответно на кои дати. В заявлението описаната информация е структурирана в пет точки, оформени като въпроси. С оспореното решение на члена на КЕВР е отказан достъп до исканата информация, мотивиран с доводи, че заявителят е поискал отговори на въпроси, а не достъп до обществена информация, като тези отговори не са официална, не са и служебна информация, освен това същата не е налична, а трябва да се създава по повод конкретното заявление. ЗДОИ не създава задължение за изразяване на становища и даване на разяснения от задължените субекти, каквито в случая се искат с въпросите от заявлението. Исканите документи касаят заявителя, а не дейността на КЕВР като задължен по ЗДОИ субект и по своята същност исканата информация е с частен характер и не съдържа сведения и данни, свързани с обществения живот, както и не може да се направи извод за дейността на задължения субект КЕВР. В оспорения акт е посочено, че "НЕК" ЕАД не следва да внася директно в държавния бюджет средствата от таксата по отменената разпоредба на чл. 35а от ЗЕВИ по аргументи от чл. 35б от ЗЕВИ (отм. ДВ, бр. 65 от 2014 г.) и от Изискванията за вида, формата и съдържанието на справката по чл. 35б, ал. 2 от ЗЕВИ, които са утвърдени с решение на КЕВР по Протокол № 47 от 31.03.2014 г., т. 3. и са публикувани на посочен електронен адрес. Посочването на точното съдържание на заявлението и на постановения отказ по него от КЕВР от настоящия съдебен състав е обусловено от направената от него констатация, че това е третото съдебноадминистративно производство, със заявители други търговски дружества. (адм. дело № 8690/2015 г. и адм. дело № 969/2019 г. на ВАС, V отд.). Това налага да се повтори извода, направен и в другите производства, че исканата информация се отнася до изпълнението на задълженията на КЕВР, в качеството му на държавен регулаторен орган и задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, както и на "НЕК" ЕАД, в качеството му на производител и доставчик от последна инстанция, по смисъла на Закона за енергетиката, съответно задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, във вр. с § 1, т. 4, б. "в" от ЗДОИ. "НЕК" ЕАД е дъщерно дружество на "Български енергиен холдинг" ЕАД, чиито едноличен собственик на капитала е българската държава, като правата на едноличния собственик се упражняват от министъра на енергетиката, който е принципал и има качеството на упражняващ правата на орган на управление - Общо събрание на дружеството. Исканата информация касае изпълнението на вменените на посочените субекти задължения от разпоредбите на чл. 35а, чл. 35б и чл. 35в от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), (обявени за противоконституционни с решение № 13 на Конституционния съд на Република България, ДВ, бр. 65 от 2014 г.), приложими към момента, за който се иска информацията и регулиращи отношенията, предмет на искането. Търсената информация е относно справките по чл. 35б, ал. 2 от ЗЕВИ - подаването и съдържанието на същите, които следва да бъдат подадени от "НЕК" ЕАД до КЕВР, съответно съдържащата се в същите информация, която информация е свързана с обществения живот в Република България, тъй като е относно таксата, събирана за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, пряко влияеща на цената на електроенергията, като част от микса, формиращ същата. Към момента на действие на обявените за противоконституционни разпоредби, нормата на чл. 35а от ЗЕВИ е регламентирала формулата за определяне на таксата за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, която такса се внася в държавния бюджет. Посоченото определя информацията като свързана с обществения живот, т. е. налице е първият елемент от фактическия състав на нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, съгласно който обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Налице е и втория елемент от фактическия състав на нормата, тъй като исканата информация ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти и изпълнението на вменените със ЗЕВИ задължения. Независимо, че заявителят сам е производител на електроенергия от възобновяеми източници, няма пречка да търси процесната информация по реда на ЗДОИ, тъй като в случая липсва друг ред за търсене и снабдяване със същата по реда на специалните закони - Закон за енергетиката, ЗЕВИ или друг закон. При тези данни са необосновани и материално незаконосъобразни изводите на съда, че не е налице обществена информация. Информацията се създава от "НЕК" ЕАД и се събира и съхранява от КЕВР. Ирелевантно е обстоятелството, че заявителят е описал търсената информация под формата на въпроси. От съдържанието на заявлението става ясно какво се иска, като необосновано се твърди от административния орган, че за да се отговори на заявлението следва да се създава нова информация, каквото задължение за органа не е разписано в ЗДОИ. Иска се информация за съдържанието на справките по чл. 35б от ЗЕВИ, съответно данни за внасянето на дължимата такса, с които КЕВР разполага. Ако задълженият субект не разполага с данните, то следва да уведоми заявителят и да посочи дали има или няма данни за тяхното местонахождение, съответно в първия случай да препрати преписката на компетентния орган, съгласно чл. 32, респективно чл. 33 от ЗДОИ. Ответната страна претендира присъждане на съдебни разноски, които представляват такива за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и с оглед изхода на спора КЕВР следва да бъде осъдена да заплати такива в размер на 500. 00 лв., поради направено възражение за прекомерност на размера на същото. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

1