Решение № 5786 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6567/2012 г.

Решение № 5786 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6567/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), подадена чрез мл. юрк. Т. Кулинова, срещу решение № 2008 от 11.04.2012 г., постановено по адм. дело № 2506/2012 г. от Административен съд - София-град. С него е отхвърлена жалбата на Исмат Мустафа Абдула, гражданин на Ирак срещу решение № 102 от 09.02.2012 г. на председателя на ДАБ в частта относно отказа да му се предостави статут на бежанец на основание чл. 8 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и е отменено същото решение в частта относно отказа да му бъде предоставен хуманитарен статут на основание чл. 9 от същия закон. Решението се обжалва само в отменителната му част. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му в обжалваната част. Ответникът - Исмат Мустафа Абдула, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за основателност на жалбата. Счита първоинстанционното решение в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Исмат Мустафа Абдула, гражданин на Ирак, срещу решение № 102 от 09.02.2012 г. на председателя на ДАБ в частта относно отказа да му се предостави статут на бежанец на основание чл. 8 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и е отменил същото решение в частта относно отказа да му бъде предоставен хуманитарен статут на основание чл. 9 от същия закон. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу отказа за предоставяне на бежански статут не е било обжалвано и е влязло в сила. По отношение на обжалваната част, първоинстанционният съд е приел за основателен довода на търсещия хуманитарен статут за неправилно прилагане от административния орган на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Обстановката в четирите провинции на Централен Ирак според информация от различни световни и официални източници била определена като нестабилна и неподходяща за репатриране на лицата, получили отказ за закрила. В резюме на ситуацията в Ирак и Меморандума на ВКБООН от 24.04.2009 г. на тема "Насоки за определяне на критериите за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище", за обстановката в петте централни провинции, които били служебно известни на съда, било посочено, че се характеризира с ширещо се повсеместно нестихващо насилие и била направена препоръка да не се връщат лицата от тези провинции насила, а да им се предоставя международна закрила. Меморандумът, макар и издаден през 2009 г. не бил отменен, поради което можело да се приеме за актуален. Посочено било, че завърналите се лица били обект на безогледни задържания и отвличания. Приемало се също, че в Централен и Южен Ирак (гр. Мосул, откъдето бил жалбоподателят), обстановката се характеризирала с нестихващо насилие и нарушаване на човешките права и като цяло липса на правов ред. Извършването на бомбени атентати на места със значителна концентрация на цивилни лица, представлявало безогледно насилие по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Налице били предпоставките за предоставяне на статут и по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, които административният орган не бил изследвал подробно. Констатираните от него противоречия в бежанската история на кандидата, които били свързани главно с разминавания в годините, можели да се отдадат на липсата на точна памет и прецизност при отговаряне на въпросите. За да се приемела за достоверна бежанската история на молителя, важен бил фактът, че той е работил за иракската армия. Не било обсъдено приложеното по преписката заплашително писмо до Исмат Абдула от 01.05.2011 г. с лого на Иракската ислямска държава - организация, основана от "Ал Кайда" и съдържащо заплаха със смърт. Затова съдът е приел, че административният орган не бил извършил достатъчно задълбочено проучване на ситуацията в Ирак и бежанската история на Исмат Абдула. Така постановеното решение е неправилно в обжалваната му част. Не може да се приеме, че са налице основанията по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Преди всичко изискването на закона е опасността да е реална. В конкретния случай търсещият закрила не е могъл да докаже реалност на заплахата. Приложеното като доказателство и пред настоящата инстанция писмо, съдържащо заплаха със смърт, не може да обоснове реална заплаха за живота конкретно на Исмат Мустафа Абдула. Както и сам той посочва в дадените пред административния орган интервюта, такава заплаха е била отправена и до другите му колеги, а не е лична, каквото е основно изискване на закона. Още повече, че търсещият хуманитарна закрила е бил отвлечен от същата терористична организация, отправила и писмените заплахи "Ал-Кайда", като за освобождаването му е поискан откуп, при заплащането на който е бил освободен. Всичко това води до извод за прояви от криминален характер, с които според представената по делото справка Иракската държава в лицето на компетентните й органи би могла да се справи и на първо място следва да се потърси закрила именно от нея. Правилно административният орган при вземане на решението си е отчел факта, че обстоятелствата, на които се позовава Исмат Мустафа Абдула в различните интервюта, са непоследователно дадени. Същите съдържат множество противоречия и сравнени със сведенията, съдържащи се в интервютата, проведени със съпругата му. Тези разминавания в сведенията будят основателно съмнение относно тяхната достоверност. Вероятността за съзнателно даване на неверни данни, целящи доказване на значими за ЗУБ обстоятелства е голяма. На следващо място, при постановяване на решението си първоинстанционният съд се е позовал на неактуална информация, обсъждаща ситуацията в Ирак от 2009 г., а е следвало да отчете ситуацията в държавата по произход към настоящия момент, в каквато насока са и многобройните указания по прилагане на критериите за предоставяне на закрила, установени в Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. В тази връзка всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаването на спора пред него. Сигурността на държавата по произход е динамично понятие и непрекъснато се променя, като доказателствата за действителното положение, от което да се направи извод за сигурността за живота на търсещия закрила, следва да са актуални. При детайлно разглеждане на приложените към преписката справки на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, даващи информация за актуалната обстановка в Ирак и Багдад (справка с вх. № 5145 от 18.10.2011 г.) и относно състоянието на сигурността в централен Ирак и европейската практика при разглеждане на молби за закрила на иракски граждани (справка с вх. № 2564 от 30.03.2011 г.) към този момент, въпреки сведенията за множество терористични актове, обстановката не може да бъде определена като състояние на въоръжен конфликт, а наличието на такъв е задължително обстоятелство за предоставяне на хуманитарна закрила, изисквано от чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, на който се е позовал съдът при постановяване на решението си. От последните данни за ситуацията в Ирак не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и относимостта му към положението в Ирак, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно в Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Ирак не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Не на последно място следва да се отчете и извлеченият от съдържанието на справките факт, че макар и обстановката в Ирак да е като цяло нестабилна, не на цялата й територия същата може да се определи като такава. Съгласно ал. 5 на чл. 9, хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град, като неправилно следва да се отмени. След неговата отмяна на основание чл. 222 от АПК Върховният административен съд следва да се произнесе по същество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 222 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,