Решение № 6142 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 23/2019 г.

Решение № 6142 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 23/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Христов, чрез адв. Татарска, против решение № 388/05.11.2018 г. на Административен съд – Враца, постановено по адм. д. № 377/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-060-6500/2415 от 01.06.2018 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се отмени обжалвания административен акт. Ответникът – зам. Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" София, чрез юрк. Христова, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Враца е акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02-060-6500/2415 от 01.06.2018 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". АУПДВ е издаден при следната фактическа обстановка: Земеделският производител не е подал заявление за подпомагане за третата година 2013 г., в нарушение на задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. На 29.11.2016 г. от ДФЗ е издаден Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. с изх. № 02-060-6500/3163. След влизане в сила на акта за прекратяване на многогодишния ангажимент по мярка 211, с писмо изх. № 02-060-6500/3163 от 15.01.2018 г. К. Христов е бил уведомен за започване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. С акт № 02-060-6500/2415 от 01.06.2018 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. по отношение на К. Христов било установено публично държавно вземане за сумата 26649,88 лева, съставляваща 75% от общата изплатена на земеделския стопанин сума за подпомагане по мярка 211 за кампания 2011 и 2012 година. Първоинстанционният съд е приел обжалвания акт за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е стигнал до извод, че процесният АУПДВ е законосъобразен. Съдът е приел за необосновани наведените доводи за наличие на форсмажорни обстоятелства, обосноваващи приложението на чл. 15 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Стигнал е до извод, че не са били изпълнени задълженията, предвидени в чл. 15, ал. 2 от Наредба № 11 - форсмажорните или изключителните обстоятелства да се съобщят в писмена форма на ДФЗ - РА, ведно с доказателствата, в рамките на 10 работни дни от датата на която земеделският стопанин или упълномощено от него лице е в състояние да го направи. Решението е валидно, допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания АУПДВ. Относно възражението за изтекла погасителна давност. Крайният срок за подаване на заявлението от касатора за подпомагане през 2013 г. е изтекъл на 10.06.2013 г. и от 11.06.2013 г. е в нарушение и от тази дата е възникнало задължение за ДФЗ да прекрати поетият от него ангажимент и да изиска недължимо платените суми за 2011 г. и 2012 година. Съответно АУПДВ е издаден на 01.06.2018 г., което е преди изтичане на предвидения в чл. 171, т. 1 ДОПК 5-годишен давностен срок, поради което определените с АУПДВ публични вземания не са погасени по давност. Касационният съд намира изводите на АС – Враца за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС - Враца. За пълнота следва да се акцентира върху обстоятелството, че с изричен административен акт многогодишният ангажимент на касатора е бил прекратен и този акт не е бил обжалван. Редът за заявяване на случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства от земеделските стопани, станали причина за неизпълнение на поетите от тях задължения, е уреден в разпоредбата на чл. 15 от Наредбата. Тези обстоятелства е следвало да бъдат заявени най-късно при обжалване на акта за прекратяване на многогодишния ангажимент. След влизането му в сила, административният орган вече не може да разгледа тези възражения, а е задължен да се произнесе за възстановяването на получените суми по реда на чл. 14, ал. 1 от Наредбата. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед неоснователността на касационната жалба, на ответника по касация - Държавен фонд "Земеделие", следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 144 от АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,