Решение № 5818 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1132/2018 г.

Решение № 5818 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1132/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е касационна жалба от "Е. И. Т. - 2012" ЕООД, представлявано от управителя Т. Д., чрез адв. П., срещу решение № 5867/19.10.2017 г., постановено по адм. д. № 1749/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22000116000704-091-001/07.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., в частите, потвърдени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - С., с Решение № 140/01.02.2017 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" гр. С., при ЦУ на НАП, чрез юрк. М. оспорва касационната жалба и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22000116000704-091-001/07.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., в частите, потвърдени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - С., с Решение № 140/01.02.2017 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Изводът на съда е за законосъобразност на процесния РА. Така постановеното решение е правилно. Възраженията наведени в касационната жалба са неоснователни. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за да е налице реална доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. З. да установи това, първоинстанционният съд съответно на правилата за доказване е извършил обща преценка на всички фактически обстоятелства по спора, за да определи дали "Е. И. Т. - 2012" ЕООД може да упражни право на приспадане на данъчен кредит по посочената доставка на стока. Издадената от името на "Д. с." ЕООД фактура № 1609/20.12.2012 г. е с предмет "изработка и полагане на замазка" и с начислен ДДС 2 478 лева, но в дневника на дружеството - жалбоподател за покупки, фактурата е отразена с предмет "строителни материали". Фактурата от "Н." ЕООД е с предмет "пясък и цимент", с начислен ДДС - 2 464 лева. По нито една от фактурите не са представени договори, протоколи за приемане на стоките и услугите, данни за плащания и пр., характерни за подобен вид доставки. От страна на оспорващото дружество са предадени само копия на фактурите, но не е обяснено разминаването между описания във фактурата от "Д. с." ЕООД предмет на доставка и отразяването й в дневника за покупки. По отношение на процесните доставки следва да се посочи, че за да възникне право на ДК следва да бъде установено прехвърляне на собствеността на стоката от доставчик към получател и съответно приемане на извършената услуга от получателя. В хода на ревизионното и съдебното производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да установят реалното извършване на гореописаните доставки. Предвид изложеното доводите на първоинстанционния съд за неустановяване главния факт на доказване - наличие на облагаема реална доставка по процесните фактури, издадени от "Д. с." ЕООД и "Н." ЕООД, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. В частта на установените задължения по ЗКПО за 2012 г. - РА е потвърден изцяло от административния съд. Направено е позоваване на направените изводи за законосъобразност на направения отказ от право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди през 2012 г. по гореописаните фактури. Направената корекция на декларирания финансов резултат за 2012 г. г. е законосъобразна на основание на чл. 26, т. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Правилно ДФР е увеличен и е определен допълнително корпоративен данък. До същият законосъобразен извод е достигнал административният съд и като е потвърдил РА в тази му част е постановил правилно решение. Въпреки липсата на конкретни оплаквания в касационната жалба относно задължението за лихви, за данъчен период м. 03.2015 г., установено с ревизионния акт поради несвоевременното внасяне на ДДС, настоящата съдебна инстанция, след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК намира за правилни изводите на административния съд и изцяло се присъединява към тях. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АССГ е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. при ЦУ на НАП като ответник по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 837 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,