Решение № 8695 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5568/2017 г.

Решение № 8695 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5568/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, чрез юрк. А. като процесуален представител, против решение № 2376 от 10.04.2017 г., постановено по адм. дело № 6078/2016 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменена негова заповед № РА-29-04/12.05.2016 г. Излагат се доводи за недопустимост на решението, а алтернативно - за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за обезсилването или отмяната му. Ответникът - "Патисери" ООД, чрез пълномощника си адв. Н., в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Патисери" ООД срещу заповед № РА-29-04/12.05.2016 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, с която на основание чл. 178, ал. 6 във вр. ал. 4 ЗУТ е забранено ползването и достъпа до строеж: "Промяна предназначението на кафе-сладкарница в заведение за бързо хранене", находящ се в гр. С., ул. "Ц. И. А. II", УПИ XI. 11 по плана на гр. С., м. Трета извънградска част, район С., ползван в нарушение на чл. 178, ал. 4 ЗУТ. Н. Й. Я. Д., П. Б. Д. и Д. Б. Д. като собственици на строежа и на "Патисери" ООД като ползвател е разпоредено в 20 - дневен срок от датата на връчване на заповедта да вземат мерки за обезопасяване на обекта и опразването му от всички малотрайни, пожароопасни, взривоопасни и др. продукти, стоки и материали. С обжалваното решение съдът е приел оспорването за допустимо, а по същество за основателно, поради което е отменил заповедта. Решението е недопустимо. Съдът се е произнесъл по недопустима жалба, подадена от "Патисери" ООД - наемател на обекта. В това качество дружеството не е надлежна страна в административното производство и поради това не е активно легитимирано да оспори заповедта. Посочването му в нея като ползвател на строежа по силата на договор за наем от 01.02.2015 г. е свързано с изпълнението на административния акт. За оспорващия в първоинстанционното производство липсва правен интерес за обжалване съгласно чл. 159, т. 4 АПК. Обстоятелството, че "Патисери" ООД е взело участие в административното производство по издаване на заповедта и че същата му е връчена, не обосновава правен интерес за него и не обуславя качеството му на заинтересовано лице да оспорва акта, издаден поради нарушение на изискванията на чл. 178, ал. 4 ЗУТ за ползване на строежа по предназначение съобразно разрешението за въвеждане в експлоатация (в случая удостоверение № 112/07.07.2003 г. за ползване на строеж по предназначение), които изисквания са по отношение на възложителя на строежа по смисъла на чл. 161 ЗУТ. Такъв е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Заинтересовани страни в това административно производство са лицата по чл. 177, ал. 1 ЗУТ, сред които не попадат наемателите на строежи. По делото няма спор, че оспорващото дружество е наемател на обекта, поради което като негов ползвател същото не е възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ и затова няма гарантирано от закона право на участие в производството по издаване на заповед на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ. За него няма задължение за въвеждане на строежа в експлоатация и да го ползва по предназначение, поради което и не разполага с правен интерес да оспорва заповедта за забрана ползването му поради нарушение на тези задължения. От сключения между жалбоподателя и собствениците на обекта договор за наем също не произтича такъв интерес за обжалване на заповедта, тъй като правоотношението е облигационно по своя характер. Правата и законните интереси на наемателя не са засегнати от издадения административен акт. Засягането е по отношение на възложителя. Поради това наемателят, дори в хипотезата на извършена от него промяна в предназначението на обекта или на ползване в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация, не може да се счита за заинтересовано лице в административното производство по издаване на заповед по чл. 178, ал. 6 във вр. с ал. 4 ЗУТ. Предвид изложеното изводът на съда за допустимост на подадената до него жалба е неправилен. Същата е следвало да се остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 АПК, а образуваното въз основа на нея производство - да се прекрати. Това налага обезсилване на обжалваното решение като недопустимо. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 209, т. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение