Решение № 16130 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10902/2016 г.

Решение № 16130 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10902/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Шумен (ОД на МВР-Шумен) против решение № 82 от 15.08.2016 г., постановено по адм. дело № 75/2016 г. по описа на Административен съд – Шумен.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против заповед му, с която на М. М. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Претендират заплащане на разноски.

Ответникът - М. М., редовно призован за съдебно заседание не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение № 82 от 15.08.2016 г., постановено по адм. дело № 75/2016 г. по описа на Административен съд – Шумен е отменена заповед № УРИ 372 з-157/25.01.2016 г. на директора на ОД на МВР-Шумен, с която на М. М., младши автоконтрольор I ст. в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" в сектор "Пътна полиция" отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР Шумен, е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Съдът е изложил мотиви, според които не е установено по категоричен начин, че виновно не е изпълнявал служебните си задължения чрез липсата на аудио запис при контактите с граждани, както и че жалбоподателят е спал и не е изпълнил вмененото му задължение да уплътни работното си време през цялото време, което е посочено в оспорената заповед.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът приема, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган. Законосъобразни се и изводите на съда, че при издаване на оспорения акт са спазени разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, поради което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира за необоснован и незаконосъобразен решаващият извод на първата инстанция, че заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, но не съдържа всички реквизити, посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието и пред кой органи в какъв срок може да се обжалва заповедта.

В заповедта дисциплинарно наказващият орган изрично се е позовал на данните от изготвени от определения дисциплинарно разследващ орган обобщени справки с рег. № 869 р-6388/27.11.2015 г. и рег. № 869 р-7016/30.12.2015 г., които са част от административната преписка по издаване на обжалвания акт. В тях се съдържа подробна информация за извършеното нарушение, включително относно извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, въз основа на които то е установено. Независимо от това, освен направените от органа конкретни извадки на текстове от цитираната справка, в заповедта е изложено и отделно конкретно описание, кореспондиращо с изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, от което е видно на коя дата какво точно нарушение е извършено, нарушените материалноправни разпоредби, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок заповедта може да се обжалва.

Изводите на решаващия съд за противоречие на оспорената заповед с материалния закон също не могат да бъдат споделени от настоящия състав. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е осъществил описаните в заповедта и в изготвените справки рег. № 869 р-6388/27.11.2015 г. и рег. № 869 р-7016/30.12.2015 г., дисциплинарни нарушения, изразени чрез бездействия, а именно:

• На 13.09.2015 г., в гр. Шумен, в часовите интервали: от 20. 25 ч. до 20. 35 ч., от 20. 37 ч. до 20. 38 ч., от 20. 40 ч. до 20. 41 ч., от 21. 26 ч. до 21. 32 ч., от 21. 37 ч. до 21. 38 ч., от 21. 42 ч. до 21. 43 ч., от 21. 50 ч. до 21. 51 ч., от 22. 08 ч. до 22. 10 ч. и от 22. 14 ч.. до 22. 15 ч., в гр. Шумен, като член на екип ППК "Явор 7" и водач на служебен автомобил с per. [рег. номер на МПС] не е въвел предоставения му по служба микрофон в работен режим, в резултат на което липсва аудио запис от контакта му с граждани при осъществяване на контрол по пътното движение за следните проверки на МПС [рег. номер на МПС], [рег. номер на МПС], [рег. номер на МПС], [рег. номер на МПС], отразени в часови график 0010001564 - небрежност в служебната дейност и лошо изпълнение на заповед по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, във връзка с по чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение първо и трето от ЗМВР, във връзка с т. 6. 7 от раздел II на Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, технически характеристики и правила за работа, утвърдени с M3 № 8121 з-197 от 19.02.2015 г.;

• На 26.09.2015 г. в гр. Шумен, като водач на служебен автомобил с per. [рег. номер на МПС] в екип ППК "Явор 9" за времето от 04. 08 ч. до 04. 15 ч. и от 04. 45 ч. до 05. 28 ч. на 26.09.2015 г., не е уплътнил работното си време, доколкото от записа на камера 02 в служебния автомобил, се вижда, че спи на предна дясна седалка - неуплътняване на работното време по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, във връзка с по чл. 199, ал. 1, т. 6, предложение четвърто от ЗМВР. За това нарушение се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 до 6 месеца;

• На 12.10.2015 г. в гр. Шумен, като водач на служебен автомобил с per. [рег. номер на МПС] в екип ППК "Явор 9" за времето от 03. 02 ч. до 04. 30 ч., от 05. 00 ч. до 05. 15 ч. и от 05. 45 ч. до 06. 07 ч. не е уплътнил работното си време, доколкото от записа на камера 02 в служебния автомобил, се вижда, че спи на предна лява седалка - което представлява нарушение на служебната дисциплина - неуплътняване на работното време по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, във връзка с по чл. 199, ал. 1, т. 6, предложение четвърто от ЗМВР. За това нарушение се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение" за срок от 3 до 6 месеца. Към преписката, са приобщени протоколи за оглед: УРИ 869 р-6369/26.11.2015 г. и УРИ 869 р-6989/ЗОЛ2. 201 Й\ Във втория протокол е посочено, че в 21. 39 ч. на 13.09.2015 г. служителят, изважда микрофон № 1 от гнездото на приемника и започва аудио запис, но след няколко секунди служителят посяга към микрофона и записът спира. Микрофонът се виждал закачен на светлоотразителна жилетка от 21. 42 часа до 21. 43 часа и от 21. 50 до 21. 51 часа на 13.09.2015 г., но отново няма аудио запис. В останалите часови интервали без аудиозапис не се виждало служителя да носи микрофон. В часови график № 0010001564 е описана контролна дейност, което потвърждава наличието на основание микрофоните да са в работен режим.

Другите нарушения от системността представляват неуплътняване на работното време, документирани с протоколи за оглед УРИ 869 р-237/11.01.16 г. (за 12.10.2015 г.), УРИ 869 р-238 от 11.01.16 г. (за 26.09.2015 г.), в които е посочено, че се вижда как служителя спи в служебното МПС в изписаните дати и часови интервали. В часови графици № 0010001622 (за 26.09.2015 г.) и № 0010001695 (за 12.10.2015 г.) не е отразена контролна дейност в същите часови интервали. При решаване на въпроса за отговорността не са взети предвид периоди, представляващи време за отдих или за хранене. За работещите на смени времето за отдих и времето за хранене не прекъсва работната смяна и се разрешава от оперативните дежурни служители в ОДЧ според оперативната обстановка. Съобразени са данните в часовите графици.

От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че липсва аудио запис от контакта на М. М. с граждани при осъществяване на контрол по пътното движение за следните проверки на МПС [рег. номер на МПС], [рег. номер на МПС], [рег. номер на МПС], [рег. номер на МПС], отразени в часови график № 0010001564. Причините за тази липса, които са приети от решаващият съд като изключващи виновното поведение на П. П., не се възприемат от настоящия съдебен състав като логични, а и не освобождават полицейския служител от задълженията му, за които е уведомен писмено. Допълнително следва да бъде посочено, че не е докладвано след приключване на смяната да е имало неизправност или друга причина за непровеждане на аудио запис за част от дежурството, съгласно изискването на т. 20 от Указанията. В случая се касае за задължение, въведено със заповед, издадена на основание чл. 33, т. 9 от ЗМВР.

Спазването на министерска заповед № 8121 з-197/19.02.2015 г. и утвърдените с нея правила са част от служебните задължения на служителя, при което неспазването им правилно е определено като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, от ЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание.

Неправилни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение останалите, визирани в обжалваната заповед нарушения. Съдът пространно е изследвал състоянието "извършване на движения" - "сън" на оспорващия за интервалите от време, посочени като "неуплътняване на работното време", и е формирал заключения относно това спал ли е жалбоподателя или не, без да съобрази, че вмененото нарушение е неуплътняване на работното време, изразено в бездействие, при което във всеки от посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание случаи, оспорващия се е намирал в служебния автомобил, не е отразено извършване на контролна дейност от него в часовите графици, касаещи описаните дежурства.

Не са представени доказателства по делото жалбоподателят да е пребивавал в служебния автомобил поради обстоятелства, касаещи ползване на почивка - време за отдих, хранене и др., съгласно заповед № 372 з-1544/30.06.2015 г., на директора на ОД на МВР-Шумен, относно организацията, разпределянето и отчитането на работното време на служителите в ОД на МВР-Шумен, поради което установеното не уплътняване на работното време правилно е преценено от дисциплинарно наказващият орган като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "писмено предупреждение".

След като оспорващият е извършил три или повече отделни нарушения, в продължение на една година, то законосъобразно на същия е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Наказанието е наложено в предвидения минимум, и съобразно разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.

Незаконосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт не съответства на целта на закона. Не се установява от доказателствата приети по делото, оспореният административен акт да е издаден с цел, различна от целите на непосредствените нормативни актове, в приложение на които същия е издаден. С издаване на оспорената заповед, постановена в дисциплинарното производство се постига предвиденият от законодателя резултат – възпитателно и превантивно въздействие върху държавния служител за спазване на служебната дисциплина.

От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона.

Като е достигнал до противоположен правен извод АС - Шумен е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК жалбата на М. М. срещу заповед № УРИ 372 з-157/25.01.2016 г. на директора на ОД на МВР - Шумен да се отхвърли като неоснователна.

По водене на делото директорът на ОД на МВР-Шумен не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева., като с оглед изхода на спора и направеното искане, касаторът право на разноски в размер общо на 400 лв. за двете съдебни инстанции.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,