Решение № 13026 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15109/2012 г.

Решение № 13026 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15109/2012 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на сдружение с нестопанска цел "Движение с екологична насоченост", със седалище с. Дражево, община Ямбол, против решение № 170 от 15.10.2012 г., постановено по адм. д. № 241/2012 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. Стара Загора не е изразил становище по касационната жалба. Ответникът - Община Ямбол не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Стара Загора е отхвърлил жалбата на сдружение с нестопанска цел "Движение с екологична насоченост" против решение № СЗ-7IЕО/2012 г. на директора на РИОСВ гр. Стара Загора, с което е преценено да не се извършва екологична оценка и оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони на "Актуализация на Общинска програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2008 г. - 2013 г. на Община Ямбол" с възложител Община Ямбол. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен в предписаната от закона форма и същият е в съответствие с материалния закон са незаконосъобразни и необосновани. Неправилен е изводът на съда, че независимо, че по отношение на актуализираната общинска програма за управление на отпадъците, съгласно чл. 81, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) извършването на екологична оценка е задължителна, то нормата следва да се тълкува и систематично с оглед разпоредбата на чл. 85, ал. 4 от ЗООС, с която се дава възможност на компетентния орган да преценя необходимостта от извършване на екологична оценка, поради което е направен извод, че в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган е да извърши или не такава оценка при преценка на законовите критерии. Административното производство е започнало по искане на Община Ямбол, депозирано на 08.05.2012 г. за издаване на решение за преценяване на необходимостта от екологична оценка на Актуализация на общинската програма за управление на дейностите по отпадъците и плана за действие. В искането е посочено, че актуализацията се налага и поради промени в компонентите на околната среда, а като характеристиката на плана е посочено - инвестиционни предложения по приложение № 1 и 2 към чл. 81, ал. 1 от ЗООС и/или други с предполагаемо въздействие върху околната среда. Оспорения пред първоинстанционния съд административен акт е постановен на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 вр. чл. 85, ал. 4 от ЗООС, чл. 14, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, чл. 31, ал. 1 и 4 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Като характеристика на програмата в решението е посочено, че актуализацията на програмата е и във връзка с изграждане на Регионалното депо за неопасни отпадъци от населените места в общините Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа. Като фактически основания в административния акт са изложени подробно целите на програмата и предвижданите мерки за ефективно прилагане на законодателството. Посочено е, че за инвестиционното предложение "Изграждане на Регионалното депо за неопасни отпадъци от населените места в общините Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа" е проведена процедура по ОВОС, завършила с решение по ОВОС № 10-2/2002 г., презаверено през 2005 г. и издадено Комплексно разрешително през 2008 г. от министъра на околната среда и водите. Констатирано е, че в резултат на прилагането на Общинския план за управление на отпадъците се очаква благоприятно въздействие върху компонентите на околната среда, включително и опазване и възстановяване на биологичното разнообразие. От събраните по делото доказателства е установено, че с решение № 10-2/28.10.2022 г. на директора на РИОСВ - Стара Загара по ОВОС е разрешено реализацията на инвестиционен проект за обект "Актуализация на проект за разширение на депо за твърди битови отпадъци на гр. Ямбол". На 24.04.2008 г. е издадено комплексно разрешително за изграждане и експлоатация на инсталации и съоръжения за промишлени дейности по Приложение 4 от ЗООС, а именно Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа. С решение № КОС-01-1645-ПРК/07.02.2012 г. е прекратена процедура по извършване на ОВОС на инвестиционно предложение "Изграждане на регионален център за управление на отпадъците, регион Ямбол, обслужващ общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа". Нормата на чл. 85, ал. 1 от ЗООС императивно регламентира, че екологичната оценка е задължителна за планове и програми в областите селско стопанство, горско стопанство, рибарство, транспорт, енергетика, управление на отпадъците, управление на водните ресурси и промишленост, включително добив на подземни богатства, електронни съобщения, туризъм, устройствено планиране и земеползване, когато тези планове и програми очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2. В оспореният административен акт в частта му описваща характеристиката на програмата е посочено, че актуализацията на програмата е във връзка с изграждането на Регионалното депо за неопасни отпадъци от населените места в общините Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа". Това инвестиционно предложение в зависимост от капацитета му попада в приложение 1 и 2 от ЗООС, поради което планът подлежи на задължителна екологична оценка. Обстоятелството, че правилото на чл. 85, ал. 4 от ЗООС дава възможност на компетентния орган да прецени необходимостта от екологичната оценка за предложен план и програма или за тяхно изменение е относимо към случаите, когато екологичната оценка е за план или програма извън изброените области в чл. 85, ал. 1 от ЗООС или когато същите са в посочените области, но не очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения, които са включени в приложения № 1 и 2. Ето защо и изводът на съда, че във всички случаи директорът на РИОСВ има право да прецени дали планът или програмата подлежат на екологична оценка или не, са незаконосъобразни. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е постановен в предписаната от закона форма. Съгласно изискването на чл. 85, ал. 4 от ЗООС необходимостта от екологичната оценка за предложен план и програма или за тяхно изменение се извършва по конкретни критерии за определяне значимостта на въздействието им, а именно-характеристиките на плановете и програмите по отношение на: степента, до която планът или програмата определя рамката за инвестиционни предложения и други дейности според тяхното местоположение, характер, мащабност и експлоатационни условия или съобразно предвижданията им за разпределението на ресурсите; значението на плана или програмата за интегрирането на екологичните съображения особено с оглед насърчаването на устойчиво развитие; екологични проблеми от значение за плана или програмата; значението на плана или програмата за изпълнението на общностното законодателство в областта на околната среда; характеристиките на последствията и на територията, която е вероятно да бъде засегната по отношение на: вероятност, продължителност, честота, обратимост и кумулативен характер на предполагаемите въздействия; потенциално трансгранично въздействие, потенциален ефект и риск за здравето на хората или за околната среда, включително вследствие на аварии, размер и пространствен обхват на последствията (географски район и брой на населението, които е вероятно да бъдат засегнати), ценност и уязвимост на засегнатата територия (вследствие на особени естествени характеристики или културно-историческото наследство; превишение на стандарти за качество на околната среда или пределни стойности; интензивно земеползване), въздействие върху райони или ландшафти, които имат признат национален, общностен или международен статут на защита; степента, до която планът или програмата влияе върху други планове и програми, включително тези в дадена йерархия. В случая в административния акт не са изложи мотиви по така описаните законови критерии, обосноваващи преценката за извършване или не на екологична оценка. В решението, с което е преценено да не се извършва екологична оценка, не е включена и задължителната обосновка за предпочитаната алтернатива от гледна точка на околната среда и мерките по чл. 89 съгласно изискването на чл. 88, ал. 1 от ЗООС. Ето защо решението на директора на РИОСВ е постановено в нарушение на предписаната от закона форма, без излагане на законоустановените фактически основания за издаване на акта, а изводът на първоинстанционния съд за противното е незаконосъобразен. Неправилно административният орган е обосновал преценката си за неизвършване на екологична оценка с обстоятелствата, че за инвестиционно предложение "Изграждане на Регионалното депо за неопасни отпадъци от населените места в общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа" е проведена процедура по ОВОС, завършила с решение по ОВОС № 10-2/2002 г. на директора на РИОСВ Стара Загора, презаверено през 2005 г. и издадено комплексно разрешително. Както бе посочено по-горе по делото е приложено решение № 10-2/28.10.2002 г. на директора на РИОСВ - Стара Загара, но с него не е извършен ОВОС на инвестиционното предложение за изграждане на регионално депо за отпадъци от населените места, обхващащи пет общини, а е разрешено реализацията на инвестиционен проект за обект "Актуализация на проект за разширение на депо за твърди битови отпадъци на гр. Ямбол", поради което и постановяването и презаверяването му е неотносимо към екологичната оценка на процесната общинска програма. Издаденото комплексно разрешително също не може да обоснове преценката да не се извършва екологична оценка. От една страна законодателят не е поставил зависимост между извършването на екологична оценка и издаване на комплексно разрешително. От друга страна съгласно легалното определение в § 1, т. 39 от допълнителните разпоредби на ЗООС "комплексното разрешително" е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма. Екологичната оценка се извършва на планове и програми, които са в процес на изготвяне и/или одобряване от централни и териториални органи на изпълнителната власт, органи на местното самоуправление и Народното събрание. Екологична оценка на планове и програми се извършва едновременно с изготвянето им, като се вземат предвид техните цели, териториалният обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват (чл. 81, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗООС). Следователно издаденото комплексно разрешително с оператор Община Ямбол е неотносимо към преценката за извършване или не на екологична оценка. С оглед на изложеното следва, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен като издаден в нарушение на предписаната от закона форма и на материалния закон, а изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл са незаконосъобразни и в противоречие със събраните по делото доказателства. Поради това обжалваното решение следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспореният административен акт се отмени, а преписката се върне на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение. Предвид изхода на спора следва да се осъди РИОСВ Стара Загора да заплати на сдружение с нестопанска цел "Движение с екологична насоченост", със седалище с. Дражево, община Ямбол сумата 1415 лв. представляваща направени по делото разноски, от които 15 лв. заплатени държавни такси и 1400 лв. изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,