Решение № 8990 от 28.9.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на декана на Стопански факултет при Университета по хранителни технологии Пловдив, чрез процесуален представител, срещу Решение 338 от 22.12.2022г. на Административен съд-Смолян/АС-Смолян/, постановено по административно дело 294/2022г. С обжалваното решение по оспорване на И. Финков е отменен мълчалив отказ на Факултетен съвет /ФС/ на Стопански факултет при Университета по хранителни технологии Пловдив, по протокол от 19.09.2022г. по т.8 от дневния ред- Докторантски въпроси във връзка със заявлението на жалбоподателя за прекъсване на срока на докторантурата му и да вземе решение по депозираното заявление и делото е върнато като преписка на СФУХТ-Пловдив за произнасяне в едвомесечен срок по депозираната от Финков молба вх.1214/26.05.2022г. Касаторът навежда доводи за недопустимост, евентуално неправилност на решението на АС-Смолян, като постановено в нарушение на материалния закон отменителни основания съгласно чл.209,т.2 и т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът И. Финков, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС-Смолян е приел жалбата на Финков за подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита. По същество съдът е приел, че в случая ФС на Стопански факултет е бил длъжен да се произнесе по силата на чл.94, ал.5 от Правилника за организацията на учебната дейност Университета по хранителни технологии Пловдив /ПОУДУХТ/, за да изрази положително или отрицателно становище по заявлението на Финков, което да бъде основание на ректора на университета да се произнесе по него. Според съда след като АО е длъжен, липсата на произнасяне по разгледания на заседанието по т.8 въпрос представлява мълчалив отказ. АС-Смолян е достигнал до извод, че при наличие на основания за произнасяне по заявлението на жалбоподателя, листата на такова в случая препятства съда да установи волята на органа на управление и нейната законосъобразност. Решението на Административен съд-Смоля е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за произнасяне на първоинстанционния съд по недопустима жалба. Както правилно е приел АС-Смолян по силата на чл.32, ал.8, предл. първо от Закона за висшето образование /ЗВО/ всички актове на органите на висшето училище за придобиването на научна степен или за заемането на академичните длъжности по реда на този закон подлежат на обжалване пред съда при условията и по реда на АПК. Факултетният съвет е орган на управление на факултета( чл.26, ал.2 ЗВО), и съгласно чл.26, ал.8 т.14 ЗВО този орган може да взема и други решения, извън изрично изброените в т.1-т.13 на ал.8, чл.26 ЗВО. Решение на ФС от категорията на визираните в т.14 на чл.26, ал.8 ЗВО е предвидено в разпоредбата на чл.94, ал.5 ПОУДУХТ, според която прекъсването на докторантурата се разрешава със заповед на Ректора след положително решение на факултетния съвет. Спорният по делото въпрос е в хипотезата на чл.94, ал.5 ПОУДУХТ в какво качество факултетният съвет приема решение по молба за прекъсване на докторантура. Настоящият съдебен състав приема, че съобразно цитираната разпоредба на чл.26, ал.2 ЗВО, ФС действа в качеството му орган на факултета и следователно същия е орган по см. на чл. §1, т.1 от ДР на АПК. Това означава, че издаденият акт по чл.94, ал.5 ПОУДУХТ е такъв по чл.21, ал.1 АПК, и този акт непосредствено засяга права, свободи и законни интереси на субекта, изготвил мотивирано писмено заявление, внесено за разглеждане във ФС (чл.94, ал.4 ПОУДУХТ). Аргумент в тази насока е предвиденото задължение в чл.94, ал.5 ПОУДУХТ на Ректора да издаде заповедта за прекъсване при условията на обвързана компетентност. В този смисъл липсата на изрично произнасяне на ФС, в качеството му на АО в процесната хипотеза ( видно от съдържанието на протокол от 19.09.2022г. за проведеното заседание на ФС на СФУХТ по т.8 от дневния ред- Докторантски въпроси) формира мълчалив отказ, който предвид задължението на ФС за произнасяне с изричен акт е незаконосъобразен, както правилно е приел първостепенния съд. Не се кредитират доводите в касационната жалба по съществото на спора. Дали оспорващият е бил в състояние или не да иска прекъсване на докторантурата и по каква причина е въпрос неотносим към предмета на спора. На основание горното касационната жалба трябва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.2 и т.3 АПК. Предвид изхода на спора претенциите за присъждане на разноски за касационната инстанция от ответната страни се уважава, като в полза на И. Финков следва да се присъдят разноски в размер на 800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.03.2023г. с адвокат Н. Деспотова. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,