Решение № 8470 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15029/2010 г.

ВАСVI отделение14.06.2011 г.докладчик т Наталия Марчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 95 от 20.10.2010 г. по адм. д. № 135/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Търговище, Пети състав в частта му, с която е отменено Решение № 24 - 23 от 11.08.2010 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Търговище. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на "Неди Стил" ООД гр. Търговище. ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. РЕШЕНИЕТО в частта му, която има характера на определение подлежи на обжалване пред петчленния състав на Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от датата на съобщението. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8470 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15029/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Търговище и на "Неди Стил" ООД гр. Търговище против решение № 95 от 20.10.2010 г. по адм. д. № 135/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Търговище, Пети състав. По касационната жалба на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Търговище: С нея се атакува посоченото решение в частта му, с която е отменено Решение № 24 - 23 от 11.08.2010 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 409 от 30.06.2010 г. на Началник отдел "КПК" при РУ "Социално осигуряване" гр. Търговище за сумата 242.40 лв., от които 178.10 лв. главница и 64.30 лв. лихви. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът "Неди Стил" ООД гр. Търговище моли решението в обжалваната му част да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Фактическата обстановка по делото е била безспорно установена. Емилия Богомилова Илиева е подала заявление от 8.08.2007 г. до Управителя на "Неди Стил" ООД гр. Търговище, че желае да ползва отпуск по чл. 164 от КТ за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, считано от 14.08.2007 г. до 7.11.2008 г. В тази връзка работодателят е издал заповед № 8 от 14.08.2007 г. Пред осигурителя майката е подала молба-декларация от 8.08.2007 г. по образец приложение № 3 към чл. 5 от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от ДОО, в сила от 1.01.2007 г. за разрешаване и изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО. В тази декларация лицето изрично е посочило, че детето не е настанено в детско заведение, както и че в 7-дневен срок от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства се лицето се задължава да подаде нова декларация за промяната. Отразено е също така, че при неизпълнение на това задължение носи административнонаказателна отговорност по чл. 349 КСО и трябва да възстанови неправомерно полученото обезщетение заедно с дължимата лихва, съгласно чл. 114, ал. 1 КСО. Независимо от изложеното детето Кристиян Илиев Иванов е прието в детско заведение на 1.09.2008 г. и е изписано на 31.07.2009 г. без тези обстоятелства да бъдат деклариран. Правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст на работещите по трудови правоотношения майки е уредено в чл. 164, ал. 1 от КТ. Редът и условията за ползването му са регламентирани в чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/. Отпускът се ползва въз основа на писмено заявление на майката, като към него се прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение /детска ясла, детска градина/. Съгласно чл. 46, ал. 7, т. 2 НРВПО отпускът по чл. 164 от КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение. Задължение на ползващия отпуска по чл. 164 КТ е да уведоми работодателя, разрешил ползването, в случай, че детето е настанено в детско заведение, за да се прекрати ползването на отпуската на основание чл. 46, ал. 7, т. 2 НРВПО. Това е така защото предназначението на този вид отпуск е целево, т. е. той се предоставя на майката, за да полага грижи за своето дете, което я освобождава от задължението да работи докато ползва отпуска. Майката е тази, която преценява дали да се възползва от законоустановената възможност или не. Именно поради тази причина към писменото заявление за ползването на отпуска тя прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение, т. е. това е условие за ползването му. Когато по време на ползването на отпуска майката на детето реши то да бъде настанено в детско заведение, необходимостта от ползването на отпуската отпада, поради което майката е длъжна да уведоми работодателя за настъпването на това обстоятелство и отпускът да се прекрати. По време на ползването на отпуска за отглеждане на малко дете се изплаща парично обезщетение по чл. 53 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4 КСО изплащането на обезщетението се прекратява при настаняване на детето в детско заведение. От изложената по-горе нормативна уредба категорично се налага извода, че задължение на ползващия отпуска по чл. 164 КТ е да уведоми работодателя, разрешил ползването, в случай, че детето е настанено в детско заведение. При действащата към момента на възникване на спорните правоотношения работодателят - осигурител не е имал нормативно установено задължение, нито е бил в състояние да следи дали детето е настанено в детско заведение и да уведомява органите на НОИ. Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт в тази му част макар и по други съображения, първоинстанционния съд е постановил правилно решение. По изложените в настоящите мотиви съображения тази касационна жалба се възприема като неоснователна, а съдебният акт се оставя в сила в обжалваната му част. По отношение на касационната жалба на "Неди Стил" ООД гр. Търговище: Видно от съобщението дружеството е било уведомено за решението на Административен съд - гр. Търговище на 15.10.2010 г. чрез главен счетоводител. Четиринадесетдневният срок по чл. 211, ал. 1 АПК е изтекъл на 29.10.2010 г. - петък, присъствен ден. Касационната жалба е подадена чрез Административен съд - гр. Търговище на 3.11.2010 г., т. е. е просрочена. Визираният в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок за подаване на касационна жалба е преклузивен и изтичането му погасява правото на такава жалба. Следователно подадената е процесуално недопустима като просрочена и поради това се оставя без разглеждане, а образуваното по нея производство се прекратява. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 215, т. 3 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1