Решение № 3059 от 13.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 44/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на П. Николов, чрез адв. Владимирова против решение 6521 от 01.11.2023 г. по адм. дело 6094/2023 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед ЛС - 9/06. 06. 2023 г. на командира на Военно формирование 32610, с която на основание чл. 162, т. 1а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ е прекратен договорът за военна служба и Николов е освободен от длъжност и от военна служба и зачислен в запас. Излагат се доводи за постановяване на решението в противоречие с материалния закон, като се поддържа и необоснованост на извода за валидност на заповедта. Иска се решението да бъде отменено ведно със законните последици. Ответникът командир на Военно формирование 32610,чрез юрк. Добрева, оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила като обосновано и правилно. Претендира разноски- юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно. Върховния административен съд, второ отделение, намира касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: Обжалваното решение е мотивирано с валидност и законосъобразност на заповедта, тъй като е издадена от надлежно оправомощения орган, съгласно заповед ОХ 669/05. 08. 2021 г. и заповед ОХ 672/15. 08. 2023 г. на министъра на отбраната, при спазване изискванията за съдържание и форма и на съответно правно основание по чл.162, т. 1а от ЗОВСРБ. Обсъдени са въведените от оспорващият възражения по чл. 66, ал. 2, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ППЗОВСРБ/, като е прието, че подадения рапорт от военнослужещият не препятства прекратяването на договора за военна служба по реда на чл.162, т. 1а от ЗОВСРБ ,тъй като обратното би означавало, че действието на договора зависи единствено от волята на една от страните по него. Изложени са мотиви и по възражението за немотивираност на заповедта, като е отчетена разликата в изискванията към мотивираното становище чл. 66, ал. 2, т. 1 от ППЗОВСРБ и към заповедта по чл.162, т. 1а от ЗОВСРБ, по отношение на която е изискуемо единствено наличие на фактическото основание- изтичане срока на договора. Решението е постановено в съответствие с материалния закон като подробно изложените мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2 АПК. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена от компетентния орган, тъй като е налице надлежна делегация на правомощията от министъра на отбраната за сключване, изменение, прекратяване и освобождаване от военна служба за заеманата от Николов длъжност на командира на Военно формирование 32610, съгласно заповед ОХ 669/05. 08. 2021 г. на министъра на отбраната. Законосъобразен и съобразен с постоянната съдебна практика е и изводът на съда, че изискването на чл. 66, ал. 2, т. 1 от ППЗОВСРБ за мотивирано становище е въведено към органи, които нямат правомощия да прекратят договора за военна служба, каквато не е настоящата хипотеза, и има за цел да предостави на органа, компетентен да прекрати договора за военна служба, информацията, необходима за взимането на решението. Следователно, това становище е с подготвителен характер и не е предмет на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като не се обхваща от фактическото и правно основание за прекратяване на договора за кадрова военна служба, а именно - изтичане на уговорения срок.Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 75 ППЗОВСР, която регламентира процедурата за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ и включва: 1. решение, взето по реда на чл. 66 от ППЗОВСРБ за прекратяване на договора; 2.заповед на министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице, с която договорът се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба; 3.изпращане на екземпляри от заповедта до всички командни инстанции по низходящ команден ред и 4.сдаване на длъжността към момента на изтичане срока на договора. В случая изискванията на цитирания текст са изпълнени, а доводите на касационния жалбоподател в обратен смисъл са неоснователни. Съгласно нормата на чл. 162, т. 1а ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. В случая е установено, че срокът на договора за военна служба на старшина П. Николов изтича на 15.06.2023г., както и че този срок не е удължен или променен със съгласието на страните по правоотношението. Изтичането на срока е юридическо събитие, обуславящо правомощието на административния орган да прекрати договора за военна служба на визираното в заповедта основание. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 170, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ, според която в хипотезата на чл. 162, т. 1а от закона, договорът се счита прекратен от датата на изтичане на срока, а не от връчването за заповедта за освобождаване от военна служба. Поради това административният съд законосъобразно приема, че материалноправните предпоставки за прекратяване на договора за военна служба, предвидени в разпоредбата на чл. 162, т. 1а ЗОВСРБ са осъществени. Предвид изложено, обжалваното решението следва да се остави в сила, като постановено в съответствие с материалния закон, и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед надлежно и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника, касаторът дължи юрк. възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100лв , определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,