Решение № 3577 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8469/2008 г.

Решение № 3577 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8469/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 87 ЗУБ във връзка с чл. 145 от Адиминстративнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мохамед Абдул Хамид Атиа, роден на 10.03.1955 г. роден в Махале Аллебен, Арабска република Египет (АРЕ), гражданин на АРЕ, семейно положение-неженен против решение № 221/13.05.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата се съдържат твърдения за незаконосъобразност на административния акт, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146 от АПК. Моли съдът да отмени решението и да върне преписката на административния орган с указание да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Ответникът по жалбата - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет не изразява становище Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и излага съображения относно законосъобразността на административния акт. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на оспорения административен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Въз основа на данните по делото се установява следната фактическа обстановка: Административното производство е образувано по молбата за предоставяне на статут по ЗУБ, вх. № 3667 от 12.11.2007. на РПЦБ - София. Чужденецът е пристигнал в България на 22.01.1993 г. легално, с полет от Кайро, Египет. за периода 8.08.1995-10.08.1997 г. е имал разрешение за продължително пребиваване, като след тази дата пребивава в страната нелегално. В молбата за закрила жалбоподателят е изложил бежанската си история, от която става ясно, че причината за търсената закрила е търсене на по- доходна работа от тази, която е имал в страната по произход. По време на престоя си в България е контактувал с посолството на АРЕ, получавал е оттам финансова помощ. Със становище от 10.03.2008 г. на главен експерт в РПЦБ - София е предложено на кандидата да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут поради липсата на условията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. С решение № 221 от 13.05.2008 г. председателят на ДАБ при МС е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ и поради липса на условия по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Изложени са съображения, че жалбоподателят не е бил преследван лично и същият няма основания да се страхува от преследване в страната си по произход. В решението не се съдържа и произнасяне относно сигурността на държавата по произход, в която чужденецът ще бъде върнат, но това не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изводът за това се налага от факта, че справката за сигурността на страната по произход е приложена в административната преписка, а изводът за липса на предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут почива именно върху обстоятелството, че животът и сигурността на кандидата не са застрашени поради причина от вътрешно държавен характер. Правилен е изводът на органа относно липсата на материалните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя - същият не е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход., като репресията да се основава на неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно - постановено е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, липса на съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. От представеното по делото становище на Министерството на външните работи може да се направи извод, че не е налице вътрешен въоръжен конфликт според регламентираното от международното право определение за това. От данните в преписката не се установява жалбоподателят да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешния въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят. Въпреки наличие на този елемент от фактическия състав на чл. 9, т. 3 от ЗУБ, не с е установи изискването на закона жалбоподателят да е получил тежка и лична заплаха за живота и сигурността си. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, същият е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на материалната си компетентност, постановен е в изискуемата форма, при спазване на материалния закон и липса на съществено нарушение на административно производствените правила. Подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение