Решение № 10361 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6077/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика, гр.София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез процесуалния си представител юрк. Дечева, против Решение № 1581 от 22.04.2026г., постановено по дело № 2374/2025г. по описа на Административен съд-Благоевград, в частта, в която е изменен Ревизионен акт № Р-22000123006333-091-001/13.05.2024 год., потвърден с Решение № 1000/23.07.2024 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите, в оспорената част, и са намалени установените задължения на „Център за анализи и стратегии“ ЕООД по ЗДДС за данъчните периоди м. май 2022 г. и м. декември 2022 г., както и по ЗКПО за 2019 г., 2020 г. и 2022 г., ведно с начислените лихви за забава. В отхърлителната му част, решението е влязло в сила като необжалвано. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че необосновано решаващият състав се е позовавал изцяло на заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза във връзка с прилагането на разпоредбите на ЗДДС и ЗКПО. Моли съдът да отмени решението в обжалваната част и да постанови такова, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Ответникът- „Център за анализи и стратегии“ ЕООД, чрез адв. Петрова, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Сторено е възражение за прекомерност. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Делото е във фаза на втора касация. С Решение № 11970 от 26.11.2025г., постановено по дело № 1370/2025г., ВАС е отменил решение № 4355/11.12.2024 г., постановено по адм. дело №1139/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съдът се е позовал на Тълкувателно решение (ТР) № 3 от 26.06.2025 г. по тълк. дело № 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, като е счел, че оспореният ревизионен акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т.2 и е указал на решаващия състав да изложи мотиве по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд- Благоевград е била законосъобразността на Ревизионен акт (РА) № Р-22000123006333-091-001/13.05.2024 год., потвърден с Решение № 1000/23.07.2024 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д“ОДОП“) гр.София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м. 05.2022 год. и м. 12.2022 год. в общ размер на 25 345.36 лева и лихви в общ размер на 5 837.20 лева и са извършени корекции по Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) за 2019 год., 2020 год. и 2022 год., вследствие на които е определен данък за довнасяне в общ размер на 5 350.46 лева и лихви в общ размер на 689.08 лева. Първоначалната съдебно-счетоводна експертиза установява, че през периода 2019–2022 г. дружеството е придобило дълготрайни активи за общо 469 106,20 лв., като начислените амортизации са в размер на 18 573,14 лв. Потвърдено е, че за автомобила е ползван данъчен кредит в пълен размер, без да бъдат приложени съответните разпоредби на ЗДДС за смесено използване. При допълнителната съдебно-счетоводна експертиза е установено, че сумата от 5 995,48 лв., посочена като разход за застраховка, включва действителна застрахователна премия от 5 135,65 лв. и разходи към „ВиК“ ЕООД – Благоевград в размер на 859,83 лв. Поради неправилното отчитане на застраховката експертът е определил корпоративния данък за 2022 г. на 4 999,37 лв. вместо първоначално установените 5 085,35 лв. Експертизата е потвърдила и необходимостта от прилагане на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС относно използването на автомобила за периода от май 2022 г. до август 2023 г. Изчисленията показват дължим ДДС в размер на 3 390,94 лв. за 2022 г. и същата сума за 2023 г. Според заключението общите данъчни задължения възлизат на 14 116,90 лв., от които 12 289,69 лв. главница — 5 264,48 лв. по ЗКПО и 7 025,21 лв. по ЗДДС — и 1 827,21 лв. лихви за забава, изчислени до 13.05.2024 г. За предоставен заем от 100 000 евро на дъщерята на управителя са начислени непосочени лихвени приходи в размер на 2 841,95 лв., изчислени при годишен лихвен процент от 2,49%. Експертизата е установила грешка при отчитането на разходите за външни услуги: застраховката е 5 135,65 лв., а 859,83 лв. са разходи към „ВиК“ ЕООД, неправилно непризнати за данъчни цели. Отказан е и данъчен кредит в размер на 25 345,36 лв. за придобиването на автомобила и закупените гуми, тъй като не е доказано използването им за икономическата дейност на дружеството. За да постанови обжалваното решение размерът на данъка обаче е преизчислен въз основа на кредитираното допълнителното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. В резултат съдът е изменил ревизионния акт, като е намалил задълженията по ЗДДС от 25 345,36 лв. на 7 025,21 лв., а тези по ЗКПО — от 5 350,46 лв. на 5 264,48 лв., заедно със съответните лихви. В останалата част жалбата е отхвърлена. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на Административен съд- Благоевград, че установените с ревизионния акт данъчни задължения следва да бъдат коригирани съобразно действителните размери на данъчните основи и приложимите правила за определяне на данъчните задължения, установени въз основа на събраните доказателства и заключенията на основната и допълнителната съдебно-счетоводни експертизи. Правилно първоинстанционният съд е разграничил основанието за данъчно облагане от начина на определяне на размера на дължимия данък. Следователно при определяне на данъчното задължение е необходимо да се съобразят законово установеният метод и периодът, за който следва да се начисли данък, а не да се приравнява размерът му на целия данъчен кредит, ползван при придобиването на автомобила. В тази връзка вярно първоинстанционният съд е възприел заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, според което данъчните последици от използването на автомобила следва да бъдат определени за периода от м. май 2022 г. до м. август 2023 г., съобразно приложимия механизъм за изчисляване на разхода за изхабяване. Вещото лице е определило дължимия ДДС във връзка с използването на автомобила за 2022 г. в размер на 3 390,94 лв. и за 2023 г. в размер на 3 390,94 лв., или общо 6 781,88 лв. Към тази сума следва да се прибави непризнатият данъчен кредит в размер на 363,33 лв. за закупените външни гуми по фактура № 12880/21.12.2022 г., по отношение на който не са установени основания за признаване на правото на приспадане. Така общият размер на задължението по ЗДДС за процесните периоди възлиза на 7 025,21 лв., а не на определените с ревизионния акт 25 345,36 лв. Заключението на вещото лице е изготвено въз основа на счетоводните данни и относимите документи по делото, съдържа подробни изчисления и е съобразено с приложимия законов ред за определяне на данъчната основа. При липсата на доказателства, които да опровергават експертните констатации, правилно първоинстанционният съд го е кредитирал и е изменил ревизионния акт, като е намалил установеното задължение по ЗДДС от 25 345,36 лв. на 7 025,21 лв., а съответните лихви от 5 837,20 лв. на 1 148,30 лв. Правилно е изменен ревизионният акт и в частта относно задълженията по ЗКПО за 2022 г. От допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при определянето на непризнатите разходи ревизиращият екип неправилно е приел, че сумата от 5 995,48 лв., отчетена по сметка 602 „Разходи за външни услуги“, представлява изцяло застрахователна премия за автомобила „Мерцедес GLE 450“. При проследяване на счетоводните записвания вещото лице е установило, че действителният размер на застрахователния разход е 5 135,65 лв., а остатъкът от 859,83 лв. представлява плащания по фактури, издадени от „ВиК“ ЕООД – Благоевград. Следователно при определяне на данъчния финансов резултат приходната администрация е допуснала фактическа грешка, като е включила в размера на непризнатите разходи и сума, която не представлява разход за застраховка на процесния автомобил. При тези данни обосновано съдът е приел, че финансовият резултат следва да бъде коригиран съобразно действителния размер на установения разход, а не въз основа на неправилно определената от ревизиращия екип сума. В резултат на корекцията размерът на корпоративния данък за 2022 г. следва да бъде 4 999,37 лв. вместо определените с ревизионния акт 5 085,35 лв. По отношение на останалите компоненти, формиращи задължението по ЗКПО, включително непризнатата амортизация на автомобила в размер на 18 216,07 лв. и увеличението на финансовия резултат поради неправомерно приспаднати данъчни загуби за 2020 г., експертизата не установява основания за различно третиране от възприетото при ревизията. Ето защо изменението на ревизионния акт, в частта по ЗКПО, не се основава на отпадане на установените основания за данъчно преобразуване, а на необходимостта размерът на задължението за 2022 г. да бъде определен правилно с оглед действителния размер на непризнатите разходи. При тези обстоятелства първоинстанционният съд правилно е определил задължението по ЗКПО за разглежданите периоди в общ размер на 5 264,48 лв., вместо на 5 350,46 лв., както и съответните лихви в размер на 678,91 лв. вместо на 689,08 лв. Изводите са основани на доказателствата по делото и на експертното заключение, което не е опровергано от насрещни доказателства. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила в частта, с която ревизионният акт е изменен относно размера на задълженията по ЗДДС за м. май 2022 г. и м. декември 2022 г. и по ЗКПО за 2019 г., 2020 г. и 2022 г., ведно със съответните лихви. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира, че решението, в обжалваната му част, е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода от спора на ответника по касация не се следват разноски за настоящата касационна инстанция, тъй като такива не са сторени и липсва претенция в обратен смисъл. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,