Решение № 11001 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15077/2010 г.

Решение № 11001 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15077/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Димов Николов, в качеството му на управител на "МСУ и транспорт" ЕООД, срещу решение № 1054 от 10.09.2010 г. по адм. дело № 1239 по описа за 2009 г. на административния съд - Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на закона, което представлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - кметът на община Бургас не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - Бургас е бил акт за установяване на публично общинско вземане № 1976 от 24.07.2009 г. на кмета на община Бургас, с който за отчетен период 1.01.-31.12.2009 г. на търговското дружество е определено задължение за такса битови отпадъци в общ размер на 6 642.26 лв., от които 6 583.31 лв., главница и 58.95 лв., лихва. В него са диференцирани задълженията по размер относно трите компонента на таксата, посочени в чл. 62 от ЗМДТ. В мотивите на обжалваното решение е установена фактическата страна по делото, а именно, че дружеството притежава подробно описаните под номера от 1 до 6 недвижими имоти, което не се оспорва. За тях са подадени декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ. Границите и районите на територията на община Бургас, в които през 2009 г. се извършва събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо и се поддържа чистотата на територии за обществено ползване са определени със заповед № 2930А от 31.10.2008 г. на кмета на община Бургас. Оспорва се дължимостта на таксата за битови отпадъци, като се твърди, че услугите по нея не са реално предоставяни от общината, извозването на отпадъците в резултата на търговската дейност, е осъществявано от самото дружество. Съдът е изложил подробни правни съображения, като е изградил преценка за законосъобразност на обжалвания АУПОВ. Същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми. По повод на последния извод, съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, според която таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район се определят от кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Според чл. 12, ал. 2 от наредба на общинския съвет - Бургас за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас, ТБО се заплаща на чети равни части. Според чл. 13, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 1 от цит. наредба размерът на таксата се определя в годишен размер - пропорционално (в промил) върху отчетната стойност на активите (сгради и земя). По повод уреденото изключение в чл. 71 от ЗМДТ от общия принцип за дължимост на ТБО, а именно когато услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, и поддържане на териториите за обществено ползване не се предоставят от общината, и когато няма изградени депа и други съоръжения, то с оглед на чл. 170, ал. 1 от АПК за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, то тя е в лицето на административния орган - кметът на община Бургас по отношение на обстоятелствата, на които основава вземането си. В лицето на оспорващия е доказателствената тежест относно твърдяните от него факти по повод оспорването, а именно непредоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и по подържане на чистотата в териториите за обществено ползване. По делото е било безспорно, че жалбоподателят е собственик на недвижими имоти в парцел ХХ по плана за парцелиране на стопанския двор "пети километър", находящ се в землището на гр. Бургас, м."Хайнлъка". Същият се явява задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ. Безспорно е също, че с решение на общинския съвет - Бургас, на основание чл. 13, ал. 3, т. 2 от НОАМТЦУТОБ (протокол № 16 от 18.12.2008 г. и 20.12.2008 г., приложение 6) е определено, че за нежилищни имоти, намиращи се в строителните граници на гр. Бургас, и кварталите, както и за нежилищни имоти, намиращи се в строителните граници на гр. Българово, с. Черно море, с. Рудник, с. Банево, с. Ветрен, с. Изворище, с. Драганово, с. Брястовец, с. Миролюбово, с. Маринка, с. Твърдица, с. Равнец, с. Братово и за имотите, намиращи се извън строителните граници за районите, определени в заповедта на кмета по чл. 14, ал. 1 от наредбата, таксата за сметосъбиране и сметоизвозване е в размер на 6.0 промила върху данъчната оценка, респ. върху отчетната стойност; таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения е е 1.5 промила, а за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е в размер на 3.5 промила. По данни от декларацията на дружеството по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ отчетната стойност на имотите е в размер на 598 482.50 лв., и тя е за тези, за които се отнася таксата за битови отпадъци. По делото не е спорен размерът на задължението и конкретно относно механизма на определянето му, е се оспорва фактът на предоставяне на услугите на територията, на която се намират имотите на дружеството - жалбоподател. За да обоснове неоснователност на възражението, съдът се позовава на цитираната по-горе заповед № 2930А от 31.10.2008 г. на кмета на община Бургас, издадена на основание чл. 62 от ЗМДТ и чл. 14, ал. 1 от НОАМТЦУТОБ. От съдържанието на същата се установява, че застроените територии в "Лесопарк Росенец", "Рибарско селище "Ченгеле скеле" и Пети километър са включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в която през 2009 г. ще се предоставя посочените три вида услуги. Също така по делото е представено писмо изх. № 328 от 7.09.2009 г., от съдържанието на което е видно, че консорциум "Титан-Бургас" ДЗЗД обслужва териториите за обществено ползване в ТД "Изгрев", както фирмите на усл."Транспортна", имоти и сгради в м."Хайнлъка", съгласно договор с община Бургас и на основание посочената заповед. По делото са приложени и приети като доказателства протоколи за извършена работа подробно цитирани по дати в мотивите на съдебния акт. По делото е прието като неоспорена съдебно-техническа експертиза, според която най-близкото съоръжение за сметосъбиране (контейнер) в процесния период до процесните имоти е поставено западно от ведомствения път, минаващ през местността на разстояние около 120 м от входа на имотите и на около 320 м от най-отдалечената сграда. Съдът не възприема възраженията на оспорващия чрез събраните гласни доказателства, разпит на свидетеля, изпълняващ функциите на чистач и портиер, че контейнерът е ситуиран на около 500-600 м от имота, както и че капацитетът му е недостатъчен. Съдът приема, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване се предоставя, както и че е неоснователно възражението, че дружеството извозва самостоятелно отпадъците си, които са резултат от търговската му дейност, тъй като последните не са елемент от ТБО, а имат характер на производствени отпадъци по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Закона за управление на отпадъците. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като споделя изложените съображения от първоинстанционния съд. Обстоятелството, че дружеството може да има сключен договор с за сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъците до депо, само по себе си не е основание да бъде освободено от заплащането на таксата за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, след тази услугата е била предоставяна от общината. Аналогична е ситуацията и при неудобство да се ползва разположен контейнер, поради вместимостта му или отдалечеността му, респ. събиране на битовите отпадъци по тези съображения от самото дружеството. Това също не обуславя извод за недължимост на задължението и не освобождава касатора от заплащане на таксата, съгласно чл. 62 от ЗМДТ. Следва да се приеме, че касаторът е могъл, но не е предприел действия с цел допълнително предоставяне на съд за битови отпадъци или изменение в схемата за разположение на съществуващите. След като услугите по чл. 62 от ЗМДТ, за които се дължи ТБО, се предоставят от общината в населеното място и имотите се намират в границите, определени затова, не е налице хипотезата на чл. 71 от ЗМДТ. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение