Решение № 11551 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8170/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Н., гражданин на Афганистан, против решение 16231 от 13.05.2025 г., постановено по адм. дело 2170/2025 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са твърдения, че съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, въз основа на недостатъчно събрани по делото доказателства, пи несъобразяване бежанската история на чужденеца и на информацията за страната на произход. Счита за неправилни изводите му, че по отношение на него не може да се установи преследване, както и, че административният орган не е изследвал обстановката дали зад заплахата от неговите роднини не се крие и групировка. Възразява, че председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) не е изследвал всички относими факти свързани с личното положение на молителя и с държавата му на произход или с трета държава, както и, че е нарушил принципа на чл. 75, ал. 3, изр. 2 от ЗУБ, а именно, че липсата на достатъчно данни за преследване, включително поради непровеждане на интервю по чл. 63а, ал. 7, не може да бъде основание за отказ за предоставяне на международна закрила. Посочва, че неправилно съдът е приел, че процедурата по издаване на административния акт е законосъобразна, тъй като е видно, че една от справките за ситуацията в страната на произход на оспорващия Афганистан е изготвена на 04.11.2024 г., а другата на 07.03.2025 г. т.е. едната е близо три месеца преди дата на издаване на индивидуалния административен акт, а другата е близо месец след издаването му, а липсва такава към дата на издаване на индивидуалния административен акт. Излага доводи, че преценката за законосъобразност на един административен акт се прави към дата на издаването му. Твърди, че е недопустимо след издаването му, под формата на представяне на нова справка и то в хода на съдебното производство, същият да се домотивира и допуснатите процесуални нарушения в административното производство да се санират и отстраняват в съдебното производство. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени като незаконосъобразно решение 1302 от 03.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на М. Н. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, М. Н., не се явява. Представлява се от назначения му по ЗПП адв. Димитров, който поддържа касационната жалба, а по съществото на спора твърди неправилност на съдебното решение по съображения, изложени в касационната жалба. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, който оспорва касационната жалба, представя доказателства два броя справки за Афганистан вх. МД-02-377 от 04.07.2025 г. и вх. МД-02-161 от 31.12.2024 г., а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, изложени устно в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Н., гражданин на Афганистан, против решение 1302 от 03.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с приложимите материалноправни разпоредби. Административният съд е установил от фактическа страна, че със заповед 5386з-1156/23.08.2023 г. на началник сектор " Миграция Главен инспектор при ОД на МВР- Пловдив е наложена ПАМ- "Връщане", спрямо чужденеца М. Н. гражданин на Афганистан. На 12.09.2023 г. оспорващият депозирал молба да ДАБ с която поискал да му бъде предоставена международна закрила. С решение за настанявана 184/19.09.2023 г. оспорващият е настанен в РПЦ- София, [жк]. На 19.09.2023 г. е регистрирана молбата на оспорващия за предоставяне на международна закрила, попълнил е регистрационен лист, в който посочил, че е от Афганистан, етническа принадлежност [етническа принадлежност], по религия [вероизповедание], образование- основно, по професия шофьор, семейно положение неженен, владее езици дари, пащу и турски. С докладна записка от 27.09.2023 г. началник отдел" Производство за международна закрила" [жк] е уведомен, че оспорващият е напуснал РПЦ-София, [жк] и е в неизвестност от 27.09.2023 г.. На 02.11.2023 г. до заместник- председател на ДАБ е депозирано предложение от интервюиращ орган производството за предоставяне на международна закрила на М. Н. да бъде прекратено, като с решение 20641/10.12.2023 г. административният орган го е прекратил. На 04.11.2024 г. до Председател на ДАБ е депозирана докладна записка от младши експерт в РПЦ- София, отдел" ПМЗ"-[жк], в която е посочено, че на 25.10.2024 г. М. Н. е подал молба, в която моли за възобновяване на производството му и за предоставяне на международна закрила вследствие на осъществен трансфер за обратно приемане от Германия. На 04.11.2024 г. с оспорващия е проведено интервю в което той е посочил, че е завършил [заличен текст], семейството му е в Турция, има и двама братя в Германия, подал е молба за закрила тук и в Германия, но там е получил отказ, а от 2016 г. живее в Турция, като в началото на 2016 г. напуснал нелегално Афганистан, отишъл в Иран, там стоял една седмица, а след това отишъл в Турция и там бил до 2023 г., живял е в Истанбул, занимавал се с шиваческа дейност, подал е молба за закрила, но е получил отговор, докато семейството му има документи за временно пребиваване там, не е членувал в политическа партия и организация, не е осъждан, не е имал проблеми заради религиозната си принадлежност, напуснал е Афганистан заради проблемите, които е имал баща му с други хора, с които имал вражда, бил е малък, няма много информация, като баща му държал автокъща в провинция Кондуз, по- рано е бил част от местната полиция, и когато тази провинция е паднала, тези хора, с които баща му е имал вражда са му взели имуществото, и сега там в Афганистан са неговите вуйчовци, които са им отнели земите, напуснал е Турция, защото не му дали документи и тъй като е напуснал нелегално Афганистан, семейството му е напуснало Афганистан легално с визи, и затова те са получили документи в Турция, а той не, и първият път, когато пристигнал в РБ не знаел, че тук дават документи, били го излъгали, че тук не дават статут и сега има надежда, че ще получи документи и закрила, като иска да остане тук да се развива. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на производство пред административния орган, както и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на М. Н. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество- нито той, нито неговите близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е бил лично преследван в Афганистан, поради което не са налице основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на М. Н. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход- Афганистан в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове доводите си във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, административният съд се е позовал на разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО /Директивата/, приповтаряща разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, както и на представените по делото справки за актуалното положение в Афганистан. Въз основа на тях съдът е обосновал извод, че талибаните продължават да поддържат и консолидират властта в Афганистан и това създава относителна липса на въоръжен конфликт и талибанският режим поддържа вътрешна сигурност, макар и с помощта на репресивни мерки и управлява икономиката си, макар и на ниско равновесно ниво. Прието е, че причините поради които е напуснал Афганистан са само и единствено лични и базирани на желанието му за по-добър живот. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд - София град. Обосновано съдът е заключил, че административният акт е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите съгласно чл. 59 от АПК реквизити, постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимите материалноправни разпоредби. Административният съд е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Правилно съдът, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице материалноправните основания за предоставяне статут на бежанец на касационния жалбоподател, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно тази разпоредба статут на бежанец в Република България (РБ) се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Изнесените от М. Н. фактически твърдения не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/ или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. Правилно административният съд е приел, че действия на преследване или потенциална заплаха от преследване по отношение на оспорващия липсват, като този факт се потвърждава и от изявленията на същия, че спрямо него никой не е упражнявал насилие и не е отправял каквато и да било заплахи. Причините за напускане на страната му на произход имат единствено личен, семеен и икономически характер. Видно от протокола от проведеното интервю, жалбоподателят сочи, че е напуснал Афганистан, защото баща му е имал проблеми с неговите вуйчовци, който са отнели земите му. Иска да остане в България, защото е спортист и иска тук да се развива и да остане да живее тук. Правилен е крайният извод на административния съд за напускане на Афганистан по икономически причини, каквито кандидатът единствено излага в проведеното с него интервю. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на М. Н. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ предвижда, че тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателят е бил принуден да отпътува от Афганистан поради реална опасност от тежки посегателства. От представените справки за актуалното положение в страната по произход, съпоставени с личната бежанска история на лицето, в разглеждания случай, не се установява чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В случая събраните доказателства не налагат подобен извод, като преценката на обстановката в Афганистан и бежанската история на жалбоподателя сочат, че напускането на страната не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността по смисъла на ЗУБ. На база установеното, първоинстанционният съд обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. Неоснователни са твърденията изложени в жалбата, че административният орган и съдът са постановили актовете си при неизяснена фактическа обстановка, въз основа на недостатъчно събрани по делото доказателства, при несъобразяване бежанската история на чужденеца при неизследване на всички относими факти свързани с личното положение на молителя и с държавата му на произход или с трета държава. Противно на твърдяното е видно и от административният акт и от постановеното съдебно решение, че те се основават на обстойно и детайлно изяснена фактическа обстановка, разгледана е и е взета в предвид личната, индивидуална и конкретна бежанска история на молителя така както тя е представена от него, обсъдено е и е изяснено и разгледано неговото лично положение. От представените в административното производство и в последствие и в съдебното такова, справки за общото положение в Афганистан, за актуалната политическа и икономическа обстановка там е видно, че и административния орган, а и решаващия съд са проучили, изследвали и съобразили актуалната, сегашна, съвременна и действителна ситуация в държавата на произход на молителя и са направили своите изводи и заключения на база на нея. Неверни са и доводите, че не е разгледано и няма произнасяне относно правната фигура на т.нар. трета държава . И административният орган и съдът по съществото са разгледали подробно маршрута и пътя на молителя преди да премине в България и престоят му в Турция. Съдът изрично се е произнесъл и е изложил обосновани изводи, които се споделят и от настоящия съдебен състав, че оспорващия е пребивавал необезпокоявано от 2016 г. в продължение на 7 години в Турция, поради което тя се явява трета сигурна страна за жалбоподателя. В случая е установено, че не се касае за транзитно преминаване през Турция, а е налице "смислена" връзка между жалбоподателя и Турция, той спокойно е работел там, занимавал се е с шивашка дейност, а и част от семейството му е там и имат документи за пребиваване там. Неверни са доводите изложени в жалбата, че поради непровеждане на интервю по чл. 63а, ал. 7 от ЗУБ, не може да бъде основание за отказ за предоставяне на международна закрила. С искащия международна закрила е проведено интервю обективизирано в протокол рег. УП-14944 от 04.11.2024 г., като са спазени всички нормативни разпоредби регламентиращи провеждането му и протоколирането му. Относно цитирането в жалбата на ал. 7 от горепосочената разпоредба следва да се посочи, че тя обхваща и касае случай, при които интервю не се провежда с чужденец, който не може да се грижи за своите работи поради слабоумие или душевна болест или поради обективни причини не може да даде устни или писмени изявления, какъвто настоящият не е. Неоснователни са твърденията, че неправилно съдът е приел, че процедурата по издаване на административния акт е законосъобразна, тъй като е видно, че една от справките за ситуацията в страната на произход на оспорващия Афганистан е изготвена на 04.11.2024 г., а другата на 07.03.2025 г. т.е. едната е близо три месеца преди дата на издаване на индивидуалния административен акт, а другата е близо месец след издаването му, а липсва такава към дата на издаване на индивидуалния административен акт, както и доводите, че е недопустимо след издаването му, под формата на представяне на нова справка и то в хода на съдебното производство, същият да се домотивира и допуснатите процесуални нарушения в административното производство да се санират и отстраняват в съдебното производство. Представените справки за общото положение на страната на произход на касатора не са отделни и допълнителни мотиви на издадения административен акт, за да се приеме, че той не е мотивиран. Напротив издаденият административен акт има свой собствени, различни и самостоятелни мотиви, който нямат нужда към тях да се добавя нещо, да се дописват или в последствие санират допълнително в съдебното производство, както се твърди. Въпросните справки съдържат актуални данни за действителното, сегашно и съвременно положение в Афганистан и те служат, като информация, за да може административният орган, а и решаващият съд да направят своите изводи и заключения, да се обсноват на достоверни, верни и актуални данни. Информацията в тях обхваща определен период от време и касае даден промеждутък от него, именно поради това тази информация се осъвременява и постоянно актуализира, за да е коректна и точна и за да може да е вярна именно към момента на издаване на индивидуалния административен акт. Последващите справки дефакто потвърждават и допълват данните съдържащи се в предходните не се различават от тях не им противоречат. Обществените, икономическите и политическите отношения който са документирани и отразени в справките не са толкова бързо развиващи се, променящи се и динамични, за да се издават такива справки всеки ден, а именно те са последователни, за да се застъпват и припокриват и за да може да се приеме, че издадените въз основа на тях актове съдържат данни към момента на издаването им. Поради което те не са мотиви на издаденият административен акт, той не се явява не мотивиран, не са налице допуснати процесуални нарушения, който да се отстраняват или санират. Във връзка с твърдението, че административният орган не е изследвал обстановката дали зад заплахата от неговите роднини не се крие и групировка следва да се подчертае, че то се прави за първи път пред настоящата касационна инстанция. Такова твърдение няма изложено нито пред административният орган нито пред първоинстанционния съд, за да бъде проверено от тях или да има произнасяне по него. Видно от представените доказателства, от проведеното интервю и от бежанската история данни, доказателства и информация, че зад роднините на молителя се крие групировка няма. Не се посочва наименование на конкретна групировка или име на конкретен роднина който да се установи, че членува в нея. Касационният съд не е съд по фактите, той е обвързан от установеното от фактическа страна от първата съдебна инстанция и има регламентирана забрана за нови фактически установявания чл. 220 от АПК, а такива в посоката сочена в жалбата не са направени нито от органа нито от съдът по съществото. Предвид забраната за нови фактически установявания, възражението почиващо на факти, които не са били твърдени, изследвани и доказвани, се счита за неоснователно. По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение