Решение № 6969 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15751/2009 г.

Решение № 6969 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15751/2009 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Макметал Холдинг" АД - гр. София, чрез пълномощника му - адв. Виктория Терзиева, против решение № 71 от 12.10.2009 г., постановено по адм. дело № 5233 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 2900317 от 14.03.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта, с която е отказано правото на данъчен кредит в размер на 40 070,56 лв. за данъчния период м. 05.2002 г. по доставки, получени от "ПМ Комерсиал" ЕООД и от "Корес Комерс" ЕООД, и определените лихви. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробни съображения, обосноваващи посочените касационни основания. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен РА в обжалваните части. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София, чрез юрк. Зарев, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Излага съображения за правилност на решението и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея доводи и доказателствата по делото, приема следното: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението по-долу са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г. С решението на Административния съд - София-град, в обжалваната му част е отхвърлена жалбата на "Макметал Холдинг" АД против ревизионен акт № 2900317 от 14.03.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта, с която е отказано правото на данъчен кредит в размер на 40 070,56 лв. за данъчния период м. 05.2002 г. по доставки, получени от "ПМ Комерсиал" ЕООД и "Корес Комерс" ЕООД, и определените лихви върху тази сума. За да постанови този акт, съдът е приел, че правилно и законосъобразно ревизиращият орган не е признал на "Макметал Холдинг" АД правото на данъчен кредит за данъчния период м. 05.2002 г. по доставки с предходен доставчик "Филчев" ЕООД в размер на 40 070,56 лв. като доставчик на "Корес Комерс" ЕООД и "ПМ Комерсиал" ЕООД. Приел е, че по отношение на тези доставки както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното производство не се установява реалността на доставката и е изпълнена хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4 от ЗДДС, поради което според съда органът по приходите е направил обоснован извод, че на жалбоподателя не се следва правото на данъчен кредит на основание посочените разпоредби. В тази връзка съдът е изложил съображения, че правото на данъчен кредит е отказано в размера, съобразен с разпоредбата на чл. 65, ал. 5 ЗДДС. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Въз основа на правилно установените факти съдът е направил обосновани изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост на решението във връзка с това, че решението е в противоречие с доказателствата по делото. Напротив, съдът правилно е изложил всички факти по делото и предвид събраните по него доказателства и разпределението на доказателствената тежест в процеса обосновано и правилно е достигнал до извода, че за ревизираното лице не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури на основание посочените в акта основания. При извършения от съда анализ на доказателствения материал не са допуснати твърдените от касатора съществени процесуални нарушения, съдът не е игнорирал допустими и относими доказателства и доказателствени средства, нито е тълкувал едностранно или превратно доказателствата. Съдът е обсъдил факта, че преките доставчици "ПМ Комерсиал" ЕООД и "Корес Комерс" ЕООД са начислили данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС, като е посочил, че независимо от изпълнението на фактическия състав на нормата на чл. 64 ЗДДС от тези доставчици, то бездействието или неправомерното действие на предходните доставчици само по себе си е основание за непризнаване на правото на данъчен кредит на получателя съгласно нормата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, действаща към процесния период на 2002 г. В случая не са били събрани доказателства за реалността на доставките именно между предходния доставчик и преките доставчици, поради което съдът е приел наличие на обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС. Правилно и в съответствие с практиката на Върховния административен съд във връзка с възраженията на ревизирания субект, че не е отговорен за действията и изправността на предходните му доставчици, съдът е посочил, че се касае до законодателно решение и изрична правна норма, съгласно която действията на предходните доставчици обвързват материалното право на данъчен кредит на получателите по тези доставки, като размерът на отказаното право на данъчен кредит е този по чл. 65, ал. 5 ЗДДС, която разпоредба в случая е била спазена. Съдът е обсъдил в мотивите си и приложението на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС и правилно е приел, че след като по процесните фактури няма плащане по ДДС-сметка, то тази разпоредба е неприложима и не се игнорира прилагането на нормата на чл. 65, ал. 4 ЗДДС. Неоснователно е и позоваването от страна на жалбоподателя на практиката на Европейския съд за защита правата на човека по делото "Булвес" АД. Както Върховният административен съд приема в тези случаи, това решение е задължително за страните, участвали в производството, в което е постановено, и не обвързва съда по настоящия спор. Освен това следва да се добави, че цитираното решение касае друга хипотеза на отказ на право на приспадане на данъчен кредит - при късно начисляване на данъка, и не се отнася за отказ на това право при наличие на обстоятелствата по чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4 ЗДДС, какъвто е настоящият случай. Непредставянето на доказателства и писмени обяснения от предходните доставчици представлява самостоятелно основание да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, посочено като основание в ревизионния акт. Данъчният кредит е отказан в размера по чл. 65, ал. 5 ЗДДС. Поради изложеното съдът не е допуснал нарушение, като е потвърдил РА в тази част. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдените в касационната жалба оплаквания, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като юрисконсултско възнаграждение вече е присъдено на страната с първоинстанционното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,