Решение № 16435 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6828/2012 г.

Решение № 16435 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6828/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Софийски университет "Св. Климент Охридски", представляван от ректора проф. Иван Илчев Димитров, и по касационна жалба на Областния управител на област София Данаил Димитров Кирилов, чрез процесуалния му представител Павлина Иванова Стаменова, срещу решение № 1262 от 9.03.2012 г. по адм. д. № 2906/2011 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Кметът на Столична община, Район "Лозенец", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ивана Минкина, в писмен отговор оспорва касационните жалби и моли същите да бъде оставени без уважение, като неоснователни, с присъждане на направените разноски по делото. Ответникът "Софийски имоти" ЕАД, гр. София, представляван от изпълнителния директор Диян Сенков Цветков и юрисконсулт Станкова, в писмен отговор и устно в съдебно заседание оспорва касационните жалби и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Строй Инженеринг БС" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния си представител адвокат И. Кършев, в писмени бележки и устно в съдебно заседание, поддържа, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК, поради което жалбите следва да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С посоченото решение, по жалба на кмета на Столична община, Район "Лозенец", е отменена заповед № РД-15 -106/27.04.2006 г. на Областния управител на област София, с която на основание чл. 32, ал. 1 и ал. 2 изр. 2 от Закона за администрацията /ЗА/ и чл. 79, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, е отменен Акт за частна общинска собственост № 3902/14.03.1997 г., съставен от Район "Лозенец" за недвижим имот, находящ се на бул. "Дж. Баучер" № 5, м. "Лозенец", представляващ незастроен терен с площ 1930 кв. м, имот пл. № 13, кв. 172, като незаконосъобразно съставен. Спорът е решен при наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото е безспорно установено, че процесната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 79, ал. 1 (отм.) от ЗДС, действувал по време на издаването й, и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са се отразили на правото на защита на жалбоподателя. При проверка наличието на противоречие с материалноправни разпоредби, съдът правилно и в съответствие с чл. 79, ал. 1 от ЗДС във връзка с чл. 158, ал. 2 от ППЗДС, е свел преценката си до наличието или липсата на издадени за процесния имот предхождащи съставянето на отменения акт за общинска собственост актове за държавна собственост, съответно до наличието или липсата на идентичност между имотите, по отношение на които са съставени представените по делото актове за държавна собственост и отменения акт за общинска собственост. С оглед предмета на спора, правилно е прието, че в административното производство е недопустимо подлагането на преценка на правото на собственост. Меродавен е само и единствено фактът на наличието на издаден АДС, респективно на АОС, които се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, съгласно разпоредбите на чл. 158 от ППЗДС и чл. 38 от ППЗОС, като съдът е длъжен да се съобрази с нея докато евентуалната й невярност не бъде опровергана по съответния ред. Обстоятелствата, които сочи единия касатор, като това дали описаният в акта имот е държавна или общинска собственост и дали собственическите права принадлежат на търговско дружество, подлежат на разглеждане по общия исков ред и не могат да се разглеждат в един административен процес като настоящия. Неоснователно е и възражението на другия касатор относно позоваването му на силата на присъдено нещо, формирана в рамките на гражданския процес, в който граждански съд се е произнесъл по отрицателен установителен иск за собственост. В този процес Столична община не е била страна, поради което силата на присъдено нещо не се разпростира върху нея. Нещо повече - решението на гражданския съд не съдържа произнасяне по въпроса дали Държавата е собственик на процесния имот и то не може да има за последица признаването на такова право. В тази връзка, позовавайки се на компетентното и неоспорено от страните заключение на вещото лице, съдът правилно е приел, че процесният имот не попада в обхвата на представените по делото АДС № 2100 от 24.04.1952 г. и АДС № 7954 от 1.04.1971 г. АДС № 2910 от 1.07.1950 г. правилно не е обсъждан, тъй като липсват безспорни доказателства същият да е посочен в отменения АОС, като предходно съставен акт за имота. По изложените съображения, е направен обоснован и законосъобразен извод, че по отношение на процесната заповед е налице основанието за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението, с което същата е отменена, е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,