Решение № 10858 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5505/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, насочени срещу решение 309 от 12.04.2021 г., постановено по адм. дело 696/2020 г. от Административен съд София област. С него е отменена заповед ДС-20-00011 от 23.06.2020 г. на областния управител на област София с правно основание чл.80, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ за изземване от Круиз 77 ЕООД на недвижим имот публична държавна собственост, управляван от Министерството на вътрешните работи /МВР/, представляващ поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 68134.702.1460 по КККР, одобрена със заповед РД -18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 934 кв.м с административен адрес: гр.София, район Подуяне, ул.Гео Милев 71. Първата касационна жалба е от областния управител на област София, подадена чрез процесуалния представител И. Тихов - старши експерт с юридическа правоспособност в областната администрация. С тази жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Втората касационна жалба е от Министерството на вътрешните работи, подадена чрез гл. юрисконсулт Д. Бучкова. Изложените в нея доводи също са за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Отправеното до съда искане е за отмяна на решението и произнасяне по същество, при което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Круиз 77 ЕООД, гр.Долна баня, чрез процесуалния си представител адв. А. Тодорова, представя писмени отговори срещу двете жалби, с които оспорва същите като неоснователни. Такова становище поддържа и в открито съдебно заседание. Моли съда да остави обжалваното решение в сила, както и да му присъди сторените по делото разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че не са налице основанията по чл.209, т.3 АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение. Предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно, и в срока по чл.211, ал.1 от АПК за процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Производството пред Административен съд София област е било образувано по жалба на Круиз 77 ЕООД срещу заповед ДС-20-00011 от 23.06.2020 г. на областния управител на област София, с която на основание чл.80, ал.1 ЗДС е разпоредено от Круиз 77 ЕООД да бъде иззет недвижим имот публична държавна собственост, управляван от МВР и представляващ ПИ с идентификатор 68134.702.1460 по КККР, одобрена със заповед РД -18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 934 кв.м с административен адрес: гр.София, район Подуяне, ул.Гео Милев 71. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидените от закона писмена форма и съдържание, и при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. Въз основа на приетите по делото доказателства съдът е установил, че процесният имот е публична държавна собственост, предоставен за управление на МВР, както и че с договор за наем рег. Д-70/19.09.2007 г. от 12.09.2007 г. на Круиз 77 ЕООД е предоставена под наем част от този имот. В оспорената заповед било релевирано отпаднало основание, на което имотът се държи изтекъл на 12.09.2012 г. срок на договора за наем. Въз основа на проследената кореспонденция между министъра на вътрешните работи и жалбоподателя, датираща от 2012 г., 2013 г. и 2014 г. и продължилото въпреки нея ползване на отдадената под наем част от имота и в съответствие с чл.238 ЗЗД съдът е приел, че договорът се е превърнал в такъв за неопределен срок, но че с изтичането на едномесечното предизвестие, дадено с писмо рег. 812100-6252/19.04.2019 г. договорът за наем е бил прекратен. С това, както и с изтичането на императивно определения с чл.16, ал.2 ЗДС 10 годишен срок от сключване на договора за наем, било отпаднало основанието, на което Круиз 77 ЕООД е държало наетите 300 кв. м от процесния ПИ. От така установеното съдът е приел, че по отношение отдадените под наем и държани от дружеството-жалбоподател 300 кв. м от процесния имот са осъществени предпоставките за издаване на заповед по чл.80, ал.1 ЗДС. Тъй като обаче изземването било насочено срещу целия ПИ с площ от 934 кв. м, по отношение на който не било установено нито едно от предвидените в приложимата разпоредба на чл.80, ал.1 ЗДС условия, оспореният акт бил издаден при липса на фактическо основание. Не било установено държане от страна на Круиз 77 ЕООД на частта от имота, надвишаваща 300 кв.м, за които бил сключен договорът за наем и то на отпаднало правно основание. Обжалваното решение е правилно. На първо място следва да се посочи като неоснователно твърдението в касационната жалба на областния управител на област София за липса на жалба срещу негова заповед ДС-20-00011 от 23.06.2020 г. Видно от данните по делото, пред Административен съд София - град /АССГ/ е било заведено искане по чл.166 АПК за спиране на изпълнението на посочената заповед. Непосредствено след искането се открива и жалба срещу административния акт, която не е заведена с отделен входящ номер. Пред АССГ е образувано адм. дело 5974/2020 г. С определение 4888 от 03.07.2020 г. АССГ е прекратил производството по образуваното пред него дело и е изпратил последното при спазване на правилата на местната подсъдност на Административен съд София област /АССО/. Липсата на входящ номер върху жалбата, с която актът се оспорва, не може да лиши жалбоподателя от правото повдигнатият от него спор да бъде разгледан и решен от съд. При това правилно компетентният съд е приел, че непрецизното администриране на жалбата, не може да се приравни на липсата на такава, като датата на входящия номер върху искането за спиране съставлява и дата на подаване на жалбата 26.06.2020 г., което я прави процесуално допустима като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл.149, ал.1 АПК. По съществото на спора обосновано първоинстанционният съд е преценил, че подлежащият на изземване имот не е индивидуализиран, за да може заповедта, с която това изземване е разпоредено да предизвика предвидените в нея правни последици. Съгласно чл.80, ал.1 ЗДС, послужил като правно основание за издаване на оспорената заповед, имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство. За упражняването на законово уреденото правомощие от областни управител е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: недвижим имот, който да е държавна собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот без основание. Предвид приложените по делото АПДС 2976-МВР от 14.12.2017 г. и съставения преди него АПДС 446-МВР от 08.01.1998 г., статутът на ПИ с идентификатор 68134.702.1460 с обща площ от 934 кв.м като публична държавна собственост е безспорно установен. Установено е също, че между Круиз 77 ЕООД и МВР е сключен договор с рег. Д-70/19.09.2007г. от 12.09.2007 г. за отдаване под наем за срок от 5 години на обособена застроена част от 300 кв. м от посочения ПИ. При това обосновано първоинстанционният съд е приел, че срокът на договора за наем е изтекъл на 12.09.2012 г. и тъй като след изтичането му имотът е продължил да се държи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, по силата на чл.236 ЗЗД договорът е бил продължен за неопределен срок. Този неопределен срок обаче е ограничен от императивно определения 10-годишен срок по чл.16, ал.2 ЗДС. Административният съд подробно е проследил действията, предприети от министъра на вътрешните работи за прекратяване на договора, като за релевантно е приел писмо с рег. 812100-6252/19.04.2019 г., с което Круиз 77 ЕООД е уведомено, че частта от ПИ с идентификатор 68134.702.1460 по КККР целият с площ от 934 кв.м, се държи от него на отпаднало правно основание, тъй като срокът на договора е изтекъл. Писмото е получено от Круиз 77 ЕООД на 02.05.2019 г. Именно от този момент наемното правоотношение е било прекратено. Въз основа на това следва да се приеме, че са били налице предпоставките на чл.80, ал.1 ЗДС за изземване на процесния имот. От данните по делото обаче се установява, че с договор рег. Д-70/19.09.2007г. под наем на Круиз 77 ЕООД е отдадена обособена част от 300 кв. м от имот с идентификатор 68134.702.1460 с обща площ от 934 кв.м. Изземването, разпоредено с оспорената заповед касае целия ПИ. При това не става ясно коя точно част от ПИ с идентификатор 68134.702.1460 представляват посочените 300 кв.м предмет на договора за наем. За да подлежи на изземване, респ. на принудително изпълнение, имотът обект на изпълнението следва да бъде индивидуализиран с конкретни параметри, отличаващи го и отграничаващи го от съседните имоти, за да бъдат защитени права на трети лица, нямащи отношение към конкретния правен спор. Липсата на индивидуализация на подлежащия на изземване имот и установените противоречия за това между мотивната и диспозитивната част на заповедта, правилно са възприети от съда като обосноваващи незаконосъобразност на същата. Неоснователно в тази връзка се явява твърдението в касационната жалба на областния управител на област София, че от данните по делото може да се направи извод коя точно част от ПИ с идентификатор 68134.702.1460 подлежи на изземване. В самата заповед се съдържа следният текст: отделянето на имота с отделен идентификатор би спомогнало за индивидуализиране на имота по площ и граници за да се конкретизира коя част се държи без правно основание. Това означава, че за самия административен орган съществува затруднение относно конкретизиране на площта от имота, подлежаща на изземване. Този проблем обаче не може да бъде разрешен в рамките на настоящия съдебен процес. Предвид това, че в хода на административното производство не се установява Круиз 77 ЕООД да държи целия имот с площ от 934 кв.м, а фактическото основание за издаване на индивидуалния административен акт касае единствено прекратения договор за наем, по силата на който обаче се предоставя за ползване само площ от 300 кв.м от него, а не цялата му площ, не може да се определи обектът, който подлежи на изземване. Съдържащите се в касационната жалба на министъра на вътрешните работи възражения също се отнасят само до отпадналото правно основание за държане на имота и прекратеното въз основа на това наемно правоотношение, спор по които въпроси обаче няма. По тези съображения и по мотивите, изложени в обжалваното решение, към които настоящата инстанция може да препрати на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на ответника следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и доказани разноски в размер на 1500 лв. за адвокатско възнаграждение. Направеното от процесуалния представител на Министерството на вътрешните работи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, предвид обема на осъществената от процесуалния представител на ответника адвокатска защита. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,