Решение № 7225 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14360/2016 г.

Решение № 7225 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14360/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Н. Б., подадена срещу Решение № 6796 от 04.11.2016 г., постановено по административно дело № 6599/2016 г. на Административен съд - С. град (АССГ) в ЧАСТТА, в която е ОТХВЪРЛЕН искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2000 лева до пълния предявен размер от 6050 лева и искът за имуществени вреди в размер на 360 лв. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно поради необоснованост. Оспорва размерът на присъденото обезщетение от 2000 лева, като счита, че при неговото определяне съдът не е съобразил обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, за което се претендират вредите. Обръща се внимание на допуснатите пороци в административните производства, както и тяхната времева продължителност. Моли да се отмени обжалваното решение в отхвърлителната част и да се осъди ответникът да заплати исканото обезщетение в пълен размер. На следващо място иска да се осъди ответната страна да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на подаване на исковата молба - 28.11.2014 г. до пълното й заплащане. По делото е постъпила и касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ) - С. срещу същото решение, постановено по административно дело № 6599/2016 г. на АССГ, в частта, в която НОИ е осъден да заплати обезщетение в размер на 2000 лева на А. Н. Б. Счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира, че не е налице причинна връзка между твърдените неимуществени вреди и незаконосъобразния административен акт. Иска отмяна на обжалваното решение и да се отхвърли изцяло предявеният иск. Изразява алтернативно искане да се намали присъденото от ищеца обезщетение. В представените писмени бележки от НОИ, постъпили на 10.05.2017 г., се иска отмяната на решението в осъдителната му част, както и отхвърлянето на касационната жалба, подадена от А. Н. Б. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на А. Н. Б. Намира за основателна касационната жалба на НОИ. Счита, че съдът е приел наличие на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, без да са налице безспорно установени факти за причинените неимуществени вреди от отменения незаконосъобразен акт и причината връзка между последния и вредите. Съдебният акт е мотивиран само с показанията на майката на ищеца, като не е съобразено и изявлението й, че поради задържане на болничните листове от работодателя, същите не са изплатени навреме на сина й. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от А. Н. Б. срещу Национален осигурителен институт за заплащане на неимуществени вреди в размер на 6050 лв. и имуществени вреди в размер на 360 лв., претърпени от отменени актове на НОИ. С Решение № 6796 от 04.11.2016 г., постановено по административно дело № 6599/2016 г. на Административен съд - С. град е ОТХВЪРЛЕН искът на А. Н. Б. срещу Националния осигурителен институт за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 360 лв. Със същото решение е ОСЪДЕН НОИ - С., да заплати на А. Н. Б., сумата в размер на 2000 (две хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на отмененото като незаконосъобразно Решение № РО-673/23.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ С., за периода от 03.12.2012 г. до 06.07.2014 г., КАТО е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск за разликата до претендирания размер от 6050 лв. В съдебния акт се посочва, че с първия иск се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 360 лв. за периода от 01.11.2014 г. до 31.03.2015 г. Счита, че не може да се направи изводът за наличието на един от елементите за реализиране на отговорността на държавата за вреди, а именно наличието на причинна връзка между претендираните имуществени вреди и заповедта, респективно отменените разпореждания. При съобразяване на посоченото претенцията за имуществени вреди се определя като неоснователна и недоказана. АССГ по отношение на втория обективно съединен иск - този за неимуществени вреди в размер на 6050 лв., посочва, че се претендира обезщетение за вреди, поради засягане на личността и достойнството на ищеца, неудобство и отрицателни емоции, трудности при заплащане на сметки за отопление, електричество, вода, влошено здравословно състояние, което не му позволява да реализира доходи. Намира предявеният иск за частично основателен. За да стигне до този правен извод, решаващият съд взема предвид обстоятелството, че от събраните по делото доказателства не се установява именно вследствие на тези административни актове, отменени като незаконосъобразни да е влошено здравословното състояние на ищеца. Счита, че при така направените изводи на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., като се съобразява размера на изплатеното му впоследствие обезщетение по отменения административен акт, като съобразява и обстоятелството, че с Разпореждане № 214-00-8799-5/27.03.2013 г., издадено от ръководител на осигуряването за безработица е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на лицето, като впоследствие с Решение № РО-320/14.05.2013 г. на Директора на ТП С. това разпореждане е отменено. Счита, че за разликата до 6050 лв. предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Намира, че размерът от 2000 лв. отговаря на извършената несправедливост и на начина, по който ищецът я е понесъл. Касационната жалба на А. Н. Б. е НЕОСНОВАТЕЛНА, а тази на НОИ С. е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, по отношение на размера на предвиденото обезщетение. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен акт, издаден в резултат на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган - чл. 4 от ЗОДОВ. Правилно съдът е отхвърлил претенцията за имуществени вреди в размер на 360 лв. за периода от 01.11.2014 г. до 31.03.2015 г., тъй като в случая не са изпълнени изискванията на чл. 204 АПК, за да се приеме, че са налице условия да се присъди обезщетение на лицето. Визираната Заповед № Н2-720/07.10.2014 г., издадена от Директора на дирекция "Социално подпомагане" С., с която е отказано предоставянето на целева помощ за отопление с електроенергия, не е обжалвана. Липсва и причинна връзка между отменените разпореждания и твърдените вреди, представляващи сумата за неплатена социална помощ. В тази част касационната жалба на А. Н. Б. е неоснователна, а решението правилно. Правилно АССГ е приел наличието на неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразeн административен акт - Решение № РО-673/23.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ С. град, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. Правилно съдът е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ - отменен административен акт. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая е налице доказана причинена неимуществена вреда, която да е пряка последица от отменения акт на НОИ, поради което се споделя изводът на АССГ за частична основателност на претенцията за неимуществени вреди. Налице са всички елементи по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на НОИ по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради отменен административен акт. Правилно от административния съд се приема, че предвид показанията на свидетеля са доказани, вреди представляващи негативни преживявания, неудобство и отрицателни емоции, поради трудности при заплащане на сметки, които се явяват пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. Наред с това основателни са доводите развити в касационната жалба на НОИ по отношение на размера на присъденото обезщетение, като са налице обстоятелства, обуславящи намаляване на неговия размер. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Когато се преценяват условията, при които е отменен административен акт, трябва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе пълно и главно доказване на твърдените факти. При преценката на данните по делото, съдът не е отчел факта, че забавянето в заплащането се дължи отчасти и на поведението на работодателя. Освен това, както правилно приема АССГ, не се потвърждават твърденията за промяна в здравословното състояние на лицето. Наличието на съдебен спор, предполага правно очакване и не е свързано задължително с причиняване на емоционален дискомфорт. Не се установява по-продължителен период по приключването на посоченото съдебно производство за отмяната на административен акт, надвишаващ значително обичайния такъв. Не е налице състояние на лицето, което да прехвърля прага на притеснения, обичайни при провеждането на съдебни производства. Няма данни за отрицателни преживявания със засилен интензитет или по-голяма времева продължителност. Липсата на увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите обуславя присъждане на сума по-малка от определената от АССГ. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на НОИ е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 2000 лв. на 1000 лв., а за разликата над 1000 лв. до 2000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По изложените съображения, касационната жалба на А. Н. Б. срещу отхвърлителните части на решението е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,